Решение № 274 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 19/2008 г.

Решение № 274 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 19/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК . Образувано е по касационна жалба на М. М. Я., гр. Л., срещу въззивно решение от 26.10.2007 г. по гр. д. № 390/2007 г. на Т. окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи за незаконосъобразен извода на съда по отношение на придобивната давност, на която се е позовал - тя тече от въвода във владение на имота, извършено след решението по реда на ЗСПЗЗ. О. не е извършвала действия, които да оспорват владението. Твърди, че претендира да е собственик на имот, индивидуализиран с граници, различни от посочените с плана за земеразделяне. Ответниците по касация С. М. П. и Д. М. Д. не изразяват становище. Ответникът по касация О. А., не изразява становище. Ответникът по касация ОС "З" - гр. А. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Т. окръжен съд е оставил в сила решение от 31.05.2007 г. по гр. д. № 680/2006 г. на Районен съд - О., с което е отхвърлен предявеният от М. М. Я., С. М. П. и Д. М. Д., гр. Л., против О. А. и ОС "З" - гр. А. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот - нива, в местността "К", представляваща имот № 0* по плана на с. М., община А. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците са наследници на М. П., поч. 24.01.2000 г. По преписка № 414/24.10.1991 г. на ПК - гр. А., наследодателят П е заявил за възстановяване собствеността върху 13 дка в м."К" в землището на с. М.. С решение № 61/07.10.1992 г. ПК-А. е възстановила на наследодателя им правото на собственост върху нива от 12 дка в м."К". Това решение обаче не съдържа индивидуализация на имота с граници. Впоследствие с Решение № 3* от 31.07.1995 г. ПК е признала правото на възстановяване на М. П. в съществуващи стари граници за 1.834 дка в м. "К" и е отказала да възстанови 13,520 дка в същата местност. По жалба на П. по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ с решение на Районен съд - О. отказът на ПК е отменени е постановено възстановяване правото на собственост по реда на чл. 27 ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне. След изработване на плана съгласно Решение на ПК от 12.08.1997 г. М. П. е придобил в собственост в нови реални граници имот № 0* с площ от 13,284 дка в м. "К". Приетата техническа експертиза е посочила, че ищците владеят само част от претендирания имот № 0* който съгласно плана за земеразделяне е собственост на О. А. по Решение на ПК от 25.06.2001 г. При тези фактически данни въззивния съд е направил законосъобразни изводи, че решението на ПК от 07.10.1992 г. не е годен титул за собственост, защото не отговаря на изискванията на чл. 18ж ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 341 1992 г.) от една страна, а от друга, защото с последващи решения на ПК-А., вкл.след обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ от страна на праводателя на ищцата е постановено възстановяване на имота не в стари реални граници, а чрез план за земеразделяне. Правилно е прието, че имотът е възстановен чрез план за земеразделяне, съгласно решението на ПК от 12.08.1997 г. Правото на собственост върху имота е възникнало въз основа на това решение, с което е възстановена собствеността върху реално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне. Оттук следва, че не е налице твърдяното от ищцовата страна възстановяване на имота в стари реални граници, а чрез план за земеразделяне. Налице е влязъл в законна сила стабилен административен акт, легитимиращ ищците като собственици на имот № 0* с площ от 13.284 дка, м. "К", а не на процесния. За последния е налице решение на ПК от 2001 г., издадено в полза на О. А. на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Евентуалните възражения срещу плана за земеразделяне не могат да се релевират в производството по установителния иск за собственост, а по административен ред. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение по отношение на въведеното от ищците основание за собственост върху имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Те самите са заявили в исковата молба, че имотът се ползва от общината от 1992 г. без правно основание. Техническата експертиза също е установила, че понастоящем имот № 0* не се владее изцяло от ищците. Обосновано въз основа на данните по делото въззивният съд е направил извод, че не е установено по делото ищците необезпокоявано да са владели имота 10 години до завеждане на исковата молба през 2005 г. В тази връзка позоваването им на въвода само за временно ползване на имота, поради спорове с общината, е неоснователно и не може да промени крайните изводи за липса на установено основание за собственост придобивна давност. Освен това придобивната давност върху земеделския имот може да бъде зачетена едва от влизане в сила разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г.). Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на II г.о.