Решение № 1769 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15983/2009 г.

Решение № 1769 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15983/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мохамед Кемал Миро, гражданин на Сирия, против Решение № 14 052/23.11.2009 г. по адм. д. № 12 678/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните твърдения са липсата на мотиви в съдебния акт, които да обосноват правните изводи на съда и постановяване на решението в противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Ответника по делото ДАБ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че тричленния състав на ВАС е обсъдил оспорения пред него административен акт с оглед критериите за законосъобразност въз основа на което е направил обоснован извод за неоснователност на подадената срещу него жалба. Намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на жалбоподателя статут на бежанец или на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. По същество е неоснователна. По адм. д. № 12 678/2008 г. на Върховния административен съд Мохамед Кемал Миро, гражданин на Сирия е обжалвал Решение № 550/17.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ му е отказал предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърденията в жалбата са били, че решението на административния орган е в противоречие с разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Същият по произход е кюрд и спрямо кюрдите в Сирия са наложени дискриминационни мерки относно правото му на труд в държавния сектор и притежаването на документи за самоличност. Като допълнителни предпоставки е сочил и социалната несигурност и ненормални икономически условия в Сирия. С решението предмет на касационната жалба тричленния състав на Върховния административния съд е приел, че спрямо жалбоподателя не са били налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец или хуманитарен статут. Не е бил подложен на преследване поради неговата раса, религия, национална принадлежност или политическите му мнения или убеждения а така също не е бил принуден да напусне страната си по произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие от вътрешен или международен въоръжен конфликт, поради което е отхвърли като неоснователна подадената жалба срещу решението на председателя на ДАБ. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания. Макар и лаконични, следва да се приемат за обосновани и в съответствие със закона са мотивите на първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя. В чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ изчерпателно са изброени предпоставките при наличието на които на кандидата се предоставя статут на бежанец или хуманитарен статут, които съдът при проверка законосъобразността на административния акт е анализирал. В случая напускането на страната по произход от жалбоподателя, не е обоснована на нито една от тях. Твърденията му за наложените ограничения и дискриминационни мерки от страна на Сирийската държава спрямо кюрдското население в Сирия не се потвърждават и не могат да се изведат дори от проведените с него интервюта, в които споменава това обстоятелство, но акцента в тях е по отношение на социалния и икономическия елемент. И това е липсата на добра работа. С оглед бежанската история на жалбоподателя изведена от трите проведени с него интервюта, напълно обосновани са изводите на съда, че причините за напускането на страната му по произход са икономически и социални, които не обосновават необходимостта от предоставянето му статут на бежанец. В съответствие със закона са и изводите на съда за липсата на законовите предпоставки за предоставянето му на хуманитарен статут. За жалбоподателя липсва реална опасност опасност в страната му по произход от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие от вътрешен или международен въоръжен конфликт. При така изложеното настоящия петчленен състав на ВАС счита, че тричленния състав е извел правилни изводи за липсата на материалноправните предпоставки за предоставянето статут на бежанец или на хуманитарен статут на жалбоподателя. Обжалваното решение не страда от твърдяните с касационната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- петчленен състав