Решение № 315 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6000/2007 г.

Решение № 315 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6000/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Кюстендилски окръжен съд от 27.06.2007 г. по гр. д. № 752/2006 г. е оставено в сила решение на Кюстендилски районен съд от 30.06.2006 г. по гр. д. № 2046/2005 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Х. С. Д. от гр. С. против Й. К. Й. от с. С., Кюстендилска община за сумите 9000 лева, представляваща неизплатена продажна цена на автомобил марка "Ш." с ДК № С* модел "В."; сумата 2597,81 лева, съставляваща договорена неустойка за забава и сумата 569,03 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Касационна жалба против решението на Кюстендилски окръжен съд е постъпила от Х. С. Д. с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил всички въведени от ищеца доводи, в т. ч. и във връзка с погиване на вещта и е приложил неправилно чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 144 ЗДП, които са неотносими към процесното правоотношение. Ответникът по касационната жалба Й. К. Й. не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима в частта и срещу въззивното решение, постановено по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и обусловения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. В частта, с която се обжалва решението на въззивния съд по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, производството по жалбата е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК, поради което жалбата в тази и част следва да бъде оставена без разглеждане. Предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е с цена 2597,81 лева - под 5000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за установено следното: В решението на Кюстендилски окръжен съд е прието за установено, че на 5.08.2002 г. между ищеца Х. С. Д. и ответника Й. К. Й. е бил сключен предварителен договор, с който ищецът се е задължил да прехвърли на ответника правото на собственост върху товарен автомобил марка "Ш." с ДК № С* модел "В" срещу продажна цена от 9000 лева. В т. 5 от договора е постигнато съгласие за разсрочено плащане на продажната цена в срок до 1.09.2003 г. Между страните по договора е постигнато и съгласие, в случай на повреда или погиване на автомобила изплащането на вреди от купувача в размер на остатъка до пълната продажна цена. Отразено е и че към момента на сключване на сделката, автомобилът е предаден в държане на ответника Й. К. Й. С нотариална покана, връчена на ответника на 13.06.2005 г., ищецът му е определил седмичен срок за заплащане на продажната цена от 9000 лева, считано от известието, като в противен случай претендира връщане на автомобила. По делото не е установено плащане на цената на автомобила от купувача по предварителния договор. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният искове е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Приел е, че по делото не е установено между страните да е сключен действителен договор за продажба на МПС, от който за ответника, в качеството му на продавач да е възникнало задължение за заплащане на продажна цена. Приел е, че сключеният договор от 05.08.2002 г. не отговаря на изискващата се в чл. 144, ал. 2 ЗДП форма на действителност, с оглед на което предварителният договор не е произвел вещнопрехвърлителен ефект; че въз основа на него за страните е възникнала само възможността да претендират сключването на окончателен договор, която възможност не е реализирана, поради което е отхвърлил като неоснователен искът за заплащане на продажната цена на вещта, съответно - отхвърлил е като неоснователен и обусловеният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, извършвайки служебна проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Изводът за неоснователност на претенция за заплащане на продажна цена по предварителен договор е правилен по същество. Правилно по същество, съдът е приел, че правни последици поражда окончателния договор, сключен в предвидената в закона форма; че въз основа на предварителния договор, продавачът може да иска сключване на окончателен договор, но не и продажна цена, която се явява последица от обещания окончателен договор. Предварителния договор за продажба е източник на продажбени отношения - облигационни отношения, обвързващи страните да се извърши продажба в предвидената в закона форма, но не представлява разпореждане с имущество, защото не прехвърля собственост, поради което не може да се претендира продажна цена, преди обявяването му за окончателен, а при пречки за това, обещателят може да иска връщане на вещта или ако вещта е повредена или напълно унищожена, да претендира обезщетение, но не и продажната цена по договора. Тези изводи на съда, правилни по съществото си, са неотносими към правния спор с оглед правната квалификация на обстоятелствата, на които се основава иска. С исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е сключил предварителен договор за продажба на товарен автомобил; че е предал владението на автомобила, без да му е изплатена продажна цена и че претендира връщане на вещта поради разваляне на предварителния договор. С допълнително въведените уточнения на обстоятелствата на които се основава иска и изменение на петитума му, ищецът е въвел твърдения, че договорът е развален поради невъзможност за сключване на окончателен договор, тъй като автомобилът е напълно унищожен, поради което не претендира връщането му, а обезщетение в размерна уговорената в предварителния договор продажна цена. Това изменение на иска, макар и непрецизно формулирано, е въведено като предмет на делото, по който предмет липсва произнасяне на съда. Предвид изложеното, решението следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по предявената претенция за обезщетение в размер, уговорен в т. 8 от предварителен договор от 5.08.2002 година въз основа на установените по делото факти за твърдяните от ищеца обстоятелства относно собствеността върху процесното моторно превозно средство и пълното погиване на вещта. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение