Решение № 2275 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2019 г.

Решение № 2275 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Георгиева и А. Георгиев против решение № 1656 от 12.03.2019 г., постановено по адм. д. № 13271/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на А. Георгиева и А. Георгиев против заповед № РА-30-381/20.11.2018 г. на директора на дирекция - "Общински строителен контрол" – Столична община, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "едноетажна жилищна сграда", находяща се в [населено място], [адрес]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно делегираните му правомощия, като по делото е установено, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено и подробно описано извършеното незаконно строителство, а именно – едноетажна жилищна сграда с масивна монолитна конструкция, със стоманобетонни основи и пояси (без стоманобетонни колони), двускатен покрив, покрит с битумни керемиди, с няколко различни по форма допълнителни покривни елементи. Сградата е с неправилна Г-образна форма, с височина от 3. 3 м. до 4. 5 м., със застроена площ от 75 кв. м. Стените са изпълнени от тухлена зидария, неизмазани, не е монтирана дограма и сградата не е захранена с електричество и вода. В констативния акт е изготвена и скица на разположението на строежа. Строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ, в съсобствен имот без съгласието на останалите съсобственици и в несъответствие с предвижданията на ПУП. Препис от акта е връчен на А. Георгиева и съобщен на А. Георгиев по реда на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ. Жалбоподателката Георгиева в законоустановения срок депозира възражение, без да прилага доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Възражението е обсъдено и счетено за неоснователно от административния орган. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и обоснован, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно същият следва да съответства на предвижданията на ПУП и за него следва да бъдат одобрени и издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран и съответства на подробното описание, дадено в констативния акт. Фактът, че съществуваща сграда от 25 кв. м. е пристроена, не обосновава извод за липса на индивидуализация на строежа, тъй като по делото е установено, че основната сграда и извършеното пристрояване са конструктивно свързани и представляват един общ обект. Ето защо доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че пристрояването е извършено през 2018 г., като тези доказателства не са оборени от жалбоподателите по предвидения за това в закона ред. Напротив установено е, че сградата към момента на съставяне на констативния акт е в груб строеж. Сградата е построена в противоречие с устройствения статут на имота, като част от нея е на място, предвидено за изграждане на магазини, а друга част е изградена извън контура на застрояване съгласно действащия ПУП. За строежа не са налице строителни книжа, поради което изводът на съда, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че предвид годината на извършване на строежа същият не е търпим. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъдят А. Георгиева и А. Георгиев да заплатят на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,