Решение № 9598 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 617/2014 г.

Решение № 9598 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 617/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Туринфо" ЕООД срещу решение № 1981 от 14.11.2013 г. постановено по адм. дело № 791 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател "Туринфо" ЕООД, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Отправил е искане към съда решението да бъде отменено и съдът да обяви за нищожен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000006 от 18.11.2011 г. Ответникът - Началникът отдел "Приходи" при община Банско, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Туринфо" ЕООД срещу АУЗД № АУ000006 от 18.11.2011 г. издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" в община Банско Николина Толина, с искане за прогласяване на неговата нищожност и е осъдил дружеството да заплати по сметка на община Банско направени по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е изложил, че въз основа на декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с АУЗД № АУ000006 от 18.11.2011 г. на "Туринфо" ЕООД са определени за плащане за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци 927, 63 лв., от които главница 809,73 лв. и лихва върху тази сума в размер на 117, 90 лв. АУЗД е издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" в община Банско Николина Толина. Видно от заповед № 09-2 от 06.01.2005 г., на основание чл. 237, ал. 3 и ал. 4 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК) и споразумение от 14.12.2004 г. между "ДА" и община Банско, на Николина Толина са възложени правомощия да приема декларации по ЗМДТ, да обработва данъчни декларации и определя размера на задълженията по тях, да издава и връчва съобщения и документи, свързани с определянето на данъчни задължения по ЗМДТ. Изложил е, че със заповедта, макар и на друго основание, на служителката са възложени правомощия на данъчен орган за определяне на задължения по ЗМДТ при действието на ДПК. Независимо, че не е представена заповед по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, след изменението на закона, определените със заповед на кмета на общината служители, които имат правата и задълженията на данъчни органи, стават служители, които имат правата и задълженията на органи по приходите. Те са компетентни да установяват задълженията за местни данъци, а след изменението на чл. 9б от ЗМДТ през 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. и за местни такси. Поради това е приел, че оспорения АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 9б от ЗМДТ, поради което не е нищожен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а според чл. 4, ал. 3 от същия закон в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на кмета. Видно от чл. 9б от ЗМДТ установяването на местните такси по този закон и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ. От цитираните разпоредби следва единственият възможен извод, че компетентен да установи задължението за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци е служител от общината, определен със заповед на кмета, да упражнява функциите на орган по приходите. Както правилно е приел съдът, в случая органът по приходите издал конкретния оспорен АУЗД е служител на общината, определен със заповед на кмета т. е. налице е материална компетентност на издателя на акта. Независимо, че не е представена заповед издадена на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, с която се определят служителите на общината, които имат правата и задълженията на органи по приходите, такива правомощия са възложени на конкретния служител с предишна заповед. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че към датата на издаване на заповедта главният данъчен директор е бил органът, който е разполагал с правомощие да възлага на служители на общинската администрация правомощия на данъчни органи по реда на ДПК, а не кметът на общината. Съгласно чл. 237, ал. 4 от ДПК (отм., ДВ бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) главният данъчен директор може да възлага на кметовете на общините или на оправомощени от тях служители на общинската администрация правомощия на данъчни органи по този кодекс, отнасящи се за данъчни задължения по ЗМДТ. Тоест, лицата на които са били възложени правомощия на данъчни органи съгласно посочената разпоредба, различни от кметовете на общините, е трябвало да са служители "оправомощени от тях", т. е. - от кметовете, а не от главния данъчен директор. Както правилно е посочено в касационната жалба с изменението на чл. 9б от ЗМДТ (ДВ бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) кметът на общината вече не е компетентният орган по установяването на местните такси. Неоснователно се явява обаче наведеното в нея твърдение, че след посоченото изменение е следвало да бъде издадена нова заповед за определяне конкретни служители, които да установяват задължения за такси. С посоченото изменение на ЗМДТ редът за установяване на местните такси е станал идентичен с този за установяване на местни данъци, а конкретни служители, които да установяват задължения за данъци вече са били определени. Предвид изложеното административният съд правилно е приел, че обжалвания АУЗД не е издаден от некомпетентен орган и следователно не е нищожен. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение