Решение № 12640 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7000/2009 г.

Решение № 12640 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7000/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Атанас Добрев Желев от гр. Варна касационна жалба срещу Решение № 199 от 19.03.09 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. д. № 508/06 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, ДРА е нищожен, тъй като ревизията е възложена от некомпетентен орган. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилния извод, че не е доказан произход на средствата, дадени като заем. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи за нищожен ДРА или евентуално за незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Бонев оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. За да отхвърли жалбата срещу ДРА № 1100/23.11.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Добрич, потвърден с Решение № 29/08.02.06 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, ВОС е приел, че в съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят доказателствената му тежест. Неоснователен е доводът за нищожност на същия. По довода за нищожност: Ревизията е възложена с АВДР № 875 от 16.08.05 г., издаден от Невенка Ганчева на длъжност Началник сектор "Данъчни ревизии" при ТДД - гр. Добрич. В акта е посочен адрес на ревизираното лице в гр. Добрич. Актът е връчен на лицето на 22.08.05 г. и разписката е посочен отново адресът в гр. Добрич. Според чл. 68, ал. 1 от ДПК (отм.), данъчната ревизия може да се възлага от териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в териториалната дирекция. Безспорно е, че първоначалният ДРА с № 72 от 07.04.05 г. е отменен с Решение № 545 от 04.08.05 г. на директора на РДД - Варна и преписката е върната на териториалния директор, чийто орган е издал обжалвания данъчен ревизионен акт. Не се спори, че данъчният адрес при първоначалната ревизия по смисъла на чл. 29 от ДПК (отм.) е бил този в гр. Добрич. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ДПК (отм.), при промяна на данъчния адрес, регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено данъчната администрация. От една страна, жалбоподателят не е представил доказателства за това кога е променил постоянния си адрес от гр. Добрич в гр. Варна, а от друга не представя доказателства и относно това, че е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от ДПК (отм.) преди издаването на АВДР, за да се приеме, че компетентен да възложи ревизията е бил териториалният данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация - гр. Варна. Поради изложеното, правилно е прието от окръжния съд, че не са налице основания за прогласяването на ДРА за нищожен. Данъчната ревизия е осъществена по реда на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДПК (отм.), като констатациите в ДРА са за непредставяне на доказателства, които са от значение за определяне на данъчните задължения по чл. 109, ал. 1, т. 7 от ДПК (отм.) и укрити приходи и доходи по т. 2, поради недоказването на доходи в размер на предоставени по договор за заем средства от ревизираното лице на "Дерта агро" АД през 2001 г. в общ размер 67 000 лв. До тези изводи данъчните органи са достигнали след представянето на декларация по чл. 109, ал. 8 от ДПК (отм.), с която за 2000 г. са декларирани 144 000 деном. лв., получени от отглеждане на 30 бр. пчелни семейства през 1982 г. - 1995 г. (вкл.), както и писмените обяснения и представените във връзка с тях доказателства, които, според ревизиращите органи не доказват посочения доход. Представени са влогови книжки от ДСК и Добруджанска търговска банка с последни отбелязвания за налични суми към 1991 г., 1995 г., 1979 г. и 1994 г., служебна бележка, издадена от кмета на с. Кардам, удостоверяваща, че Атанас Желев е отглеждал в двора на родителите си 30 бр. пчелни семейства в периода 1980 г. - 1995 г. и е обработвал земеделски земи, собственост на родителите му, находящи се в землището на с. Кардам, като е отглеждал специален сорт тикви за тиквено семе, кимион и др.; декларации от родителите, според които те са предоставили собствените си земеделски земи на сина си за безвъзмездно ползване за периода 1992 г. - 1997 г., придружени с доказателства за собственост. Служебната бележка, според ревизиращите органи, не е официален документ и няма обвързваща доказателствена сила за удостоверените в нея факти и обстоятелства, тъй като при извършената насрещна проверка е установено, че в кметството не е воден регистър и кметът не може да удостовери обстоятелството, че жалбоподателят е регистрирал 30 бр. пчелни семейства в изпълнение изискването на чл. 11 от Закона за пчеларството, обн. в ДВ, бр. 102 от 30.12.83 г. По отношение на доходите от реализация на земеделска продукция през периода 1992 г.-1997 г. е прието, че не са представят доказателства, които да ги установяват по категоричен начин. В мотивите на ДРА е посочено, че макар тези доходи да са необлагаеми, то съгласно § 11 от ПЗР на ППЗДОД (отм.), е следвало след 11.12.95 г. до края на 1997 г. да се води счетоводна отчетност, а такава липсва. Изводите на ревизиращите органи, подробно изложени по-горе, правилно са възприети от окръжния съд като законосъобразни. Правилно е прието, че служебната бележка и декларациите от родителите не установяват по категоричен начин получаването на доходи в посочения в декларацията размер към 2001 г. и поради това са налице обстоятелство по т. 2 и т. 7 от ал. 1 на чл. 109 от ДПК (отм.) и ал. 5 от същия кодекс, както е посочено в потвърждаващото решение на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Следва да се посочи, че твърденията на жалбоподателя, че посочените във влоговите му книжки суми съответстват на декларираната, тъй като след 1995 г. те са закрити, а парите са обменени в марки и щатски долари и съхранявани в трезор, също не са доказани в хода на съдебното производство. Правилен е и изводът на съда, че жалбоподателят не е ангажирал в съдебното производство доказателства, установяващи друг, различен от определения в ДРА размер на облагаемия доход за 2001 г., а съгласно чл. 109, ал. 7 от ДПК (отм.), доказателствената тежест за оборване на констатациите в ДРА, изготвен по този ред, е негова. С оглед на изложеното, решението на ВОС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. За касационното производство касаторът дължи държавна такса в размер на 5.00 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение