Решение № 1435 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2009 г.

Решение № 1435 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Орлин Дамянов Йончев от с. Дружба, Видинска област, срещу Решение № 107 от 17.07.2009 г. по адм. дело № 130/2009 г. на Видинския административен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че със Заповед № 1860 от 10.04.2009 г., издадена на основание чл. 32, ал. 1 и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Видин е прекратил за срок от една година, считано от 01.03.2009 г., отпуснатата на касационния жалбоподател месечна социална помощ. Прекратяването на социалната помощ е мотивирано с обстоятелството, че "г-н Йончев е отказал да участва в организирани от общината програми за мес. 03.09." С посоченото решение Видинският административен съд е отхвърлил жалбата на Орлин Дамянов Йончев срещу тази заповед със следните мотиви: "При положение че липсва нормативно установено изискване за уведомяване в писмена форма на лицата, подали молба по чл. 9 ППЗСП за дните, през които следва да се положи общественополезен труд през съответния месец по смисъла на чл. 12, ал. 1 ППЗСП, жалбоподателят е уведомен надлежно и своевременно от Кметство с. Дружба - обстоятелство, установено от св. Георгиева. По безспорен начин е установен и отказа от негова страна да отработи необходимите пет дни по чл. 12, ал. 1 ППЗСП през м. март 2009 г." Според чл. 12, ал. 1 ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които не са включени в програмите за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, получават месечна помощ, при условие че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Хипотезата на тази правна норма - чл. 12, ал. 1 ППЗСП - включва релевантните за спора факти: а) организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места, и б) отказ на безработно лице в трудоспособна възраст да участва за не по-малко от 5 дни в такава програма. Нито един от тези факти в процесния случай не е установен. Нещо повече - в съдебното заседание на 08.07.2009 г. свидетелката Красимира Ванкова Георгиева, на чиито показания е основал решението си Видинския административен съд, е заявила: "Не става въпрос за някаква програма, а за отработване на пет дневки" и "По принцип в населените места с малък брой жители се договаряме с хората кога им е удобно да отработят въпросните пет дни". А щом няма общинска програма от изброените видове в хипотезата на чл. 12, ал. 1 ППЗСП не става ясно какъв релевантен отказ е имал пред вид административния съд за да отхвърли жалбата. С писмо изх. № 91-00-63 от 13.02.2006 г. Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане са дали указания до дирекциите "Социално подпомагане", че "в общините, в които няма разработени програми за полагане на общественополезен труд, те (дирекциите) трябва да проявят активност, да съдействат при изготвянето им и да предвидят извършването на дейности, които ще ангажират лицата повече от пет дни в месеца." Защото идеята, заложена в правилото на чл. 12, ал. 1 ППЗСП, е общините, респ. общинските съвети, при установена необходимост от социални услуги, от благоустрояване и хигиенизиране на населените места и т. н., да създават, макар и временно, работни места за безработни лица в трудоспособна възраст, които не са включени в програмите за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. Защото социалното подпомагане се извършва по начин, който да запазва човешкото достойнство на гражданите (чл. 1, ал. 5 ЗСП) и задължително се обвързва с полагането на общественополезен труд, освен в случаите на майчинство или когато възрастта и/или здравословното състояние на лицето не позволяват това (чл. 2, ал. 5 ЗСП). На безработното лице в трудоспособна възраст на първо място трябва да бъде оказана помощ да си намери работа, от която да получава доходи и едва когато такава помощ обективно не може да му бъде оказана, да се пристъпи към социално подпомагане. Но обвързването на социалното подпомагане с полагане на обществено полезен труд следва да бъде направено по начин, който да запази човешкото достойнство на нуждаещото се лице. Първото условие за това е да бъде изпълнено предписанието на правната норма. А както вече се каза, правомощието на директора да прекрати месечната помощ на основание чл. 32, ал. 2, т. 1 , във връзка с чл. 12, ал. 1 ППЗСП възниква при отказ на лицето да участва в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места. Такъв релевантен отказ в случая не е установен, поради което решението на Видинския административен съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено. Правният спор, предмет на делото на Видинския административен съд, не може да бъде разрешен въз основа на наличните доказателства. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който прилагайки принципа на служебното начало (чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 4 АПК) и изпълнявайки задължението си служебно да провери законосъобразността на оспорената пред него заповед на всички основания по чл. 146 АПК (чл. 168, ал. 1 АПК) на първо място да установи в каква програма по чл. 12, ал. 1 ППЗСП е бил включен касационния жалбоподател. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,