Решение № 10066 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие (ДФЗ) против решение 321/11.10.2022 г., постановено по адм. д. 196/2022 г. по описа на Административен съд- Добрич (АС- Добрич). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи за допуснати нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата, които могат да бъдат квалифицирани като оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, а при условията на алтернативност се иска да бъде и върнато делото за ново разглеждане. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за две съдебни инстанции, ако бъде приета касационната жалба за неоснователна прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Ц. Чобанов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 321/11.10.2022 г., постановено по адм. д. 196/2022 г. по описа на АС-Добрич е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02-080-6500/1182 от 09.03.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което са направени намаления на исканите суми, както следва: 1. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - намаление със сумата от 483,40 лв; 2. по Схема за преразпределително плащане (СПП) намаление със сумата от 343,07 лв; 3. Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) - намаление със сумата от 121,78 лв.; 4. по СЗ- МЗДП намаление със сумата от 3413,99 лв; 5. по Схема за млади земеделски стопани ( МЗС) - намаление със сумата от 291,10 лв; по схемата СЗ-МЗДП са наложени и санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 2791 лв. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление с указания в мотивите на съдебния акт. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при съществено процесуално нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК и в нарушение на материалния закон. Решаващият съд е разгледал подробно съдържанието на оспорения пред него акт, за да обоснове извод, че липсват конкретни фактически основания за издаването му, които не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, както и липсва позоваване на мотиви, съдържащи се в друг акт, изготвен във връзка с издаването на оспореното уведомително писмо. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд, след анализ на представените с административната преписка доказателства и събраните в съдебното производство свидетелски показания, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 , т. 4 от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Добрич правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред АС- Добрич уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Видно от съдържанието на атакуваното писмо, то не съдържа конкретните фактически основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове разпореденото намаление на исканите суми за съответните схеми и мерки за кампания 2020 г., посочвайки и основанието за това. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. В случая конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Вярно е, че по преписката са приложени писмени доказателства, че е извършена проверка на място, но в акта липсва препращане към изготвения доклад, при което не е налице и хипотезата, в която мотивите на акта могат да бъдат изложени в друг акт. Приложено е и становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган и е съставено след образуване на съдебното производство. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира доводите в касационната жалба с позоваване на ТР 16/1975 г. за неоснователни. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитаните по делото свидетели, че не може да се направи несъмнен и еднозначен извод, че земеделският производител не е изпълнил изискванията за получаване на директни плащания по схемите, по които е кандидатствал. В приложената административна преписка липсват доказателства, установяващи извършването на проверка на място на земеделските площи в период, в който с оглед естествените процеси на отглеждането на културите дини и пъпеши да е възможно непосредствено наблюдение върху растежа им. Документираната проверка е с дата 17.09.2020г. т.е в момент, когато реколтата вече е била събрана и продадена според останалите събрани по делото доказателства. Въпреки установеното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният съд в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК е осъществил проверка и относно спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на УП. При този анализ АС-Добрич не е допуснал процесуални нарушения и е обосновал законосъобразни правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решаващият съд е допуснал нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) като е допуснал свидетелски показания за опровергаване съдържанието на доклада извършената проверка на място, който представлява официален документ. В случая пред първата инстанция са събирани доказателства за оспорване на правното значение на констатациите в доклада от проверката на място, а не неговото конкретно съдържание. С ангажираните и допуснати доказателства се установяват факти, които обясняват констатациите от 17.09.2020 г. за липса на заявената култура т.е. с тях не се опровергава (в същинския смисъл на понятието) съдържанието на официалния документ и не се цели да се докаже, че в този момент и на това място е имало неприбрана реколта от дини и пъпеши. В този смисъл не налице ограничение със свидетелстки показания да се установяват факти, чрез които да се отрича правното значение не фактите, установени с официален документ. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не ги претендира, поради което и с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение