Решение № 1628 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2019 г.

Решение № 1628 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 6763 от 19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 3851/2016 г. от Административен съд София - град. С него по жалба на "Ай Би Ем Енерджи" ООД е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 2, т. 2. 13, с който е определено нетното специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. Касаторът излага доводи за недопустимост и неправилност като сочи всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим, съответно да бъде отменен като неправилен, а делото – върнато за ново разглеждане, или вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Ответникът – "Ай Би Ем Енерджи" ООД оспорва касационната жалба с писмен отговор, като пледира за оставяне без уважение касационната жалба и да потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание, чрез юрк. Тихова претендира присъждане на направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК) в писмен отговор чрез процесуалния си представител – юрк. Маринкова, изразява становище за правилност на атакуваното решение на КЕВР и претендира юрисконсултско възнаграждение при уважаване на претенцията. Останалите заинтересовани страни – "ЧЕЗ Електро България" АД, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Енерго-Про Продажби" АД не ангажират становища по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно административният акт е отменен в оспорената част, поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 2, т. 2. 13, с който е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа, на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че законосъобразността на процесното решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 2, т. 2. 13 вече е била предмет на разглеждане и по отношение на него е произнесено решение № 4247 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 8974/2015 г. от Административен съд София - град, потвърдено с решение № 2610 от 21.02.2019 г., постановено по адм. д. № 12354/2018 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. От съдържанието /мотиви и диспозитив/ на решение по адм. дело № 8974/2015 г. е видно, че с него решаващият състав на Административен съд София - град е отменил по жалба на "Техносън" ООД, "Стоекс 2008" ООД и "Дигео" ЕООД решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел 1, т. 1. 10, раздел 2, т. 2. 13, раздел 4, т. 4. 9 и раздел 6, т. 6. 13, с които е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., решение № Ц-18 от 28.06.2012 г. и решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР. Предвид горната констатация, спорната в настоящото производство т. 2. 13, вече е отменена с влязло в сила съдебно решение и по отношение на нея е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК. Последната визира, че ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима според препращането на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Предвид анализа на цитираните разпоредби следва, че влязлото в сила решение е задължително и за настоящия състав в спора относно частичната законосъобразност на административния акт. С отмяната на решението на Комисията в оспорената част с влязло в сила решение, жалбата срещу акта става процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК. Едновременно с това оспорването вече е лишено от предмет, което на свой ред съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК за провеждане и приключване на съдебното производство. Недопустимостта на производството води до недопустимост и на постановеното първоинстанционно решение. С оглед горното обстоятелство е дължимо обезсилване на обжалваното съдебно решение на основание чл. 159, т. 6 във връзка с чл. 177, ал. 1, изречение второ от АПК, поради настъпила впоследствие недопустимост на проведеното съдебно производство, а образуваното въз основа на него производство следва да се прекрати. С оглед изхода от спора разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 228 във връзка с чл. 159, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,