Решение № 6870 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2020 г.

Решение № 6870 от 8.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1408/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Югозападна в Агенция Митници, чрез пълномощника му юрк. Кожухарова, против решение № 7675 от 06.12.2019 г., постановено по адм. дело № 12830/2018 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на "Рогел" ЕООД е отменено решение № РЗМ 5800-484/32-273525 от 21.09.2018 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № Р-552/32-319820 от 05.11.2018 г., издадено от директора на Агенция Митници, с което е извършена корекция на тарифен код и са установени допълнителни задължения за вносно мито и ДДС. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните доводи са конкретизирани в жалбата. Касаторът моли чрез процесуалния си представител за пререшаване на делото. Ответникът "Рогел" ЕООД – излага в писмен отговор по жалбата, доводи за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било решение № РЗМ 5800-484/32-273525 от 21.09.2018 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № Р-552/32-319820 от 05.11.2018 г., издадено от директора на Агенция Митници, с което е коригирана митническа декларация с MRN 18 ВG005808 Н0089162 от 09.07.2018 г., като вместо декларирания ТАРИК код 8709119000 на процесните стоки е определен нов код – 8704900000 и са начислени за събиране държавни вземания – мито в размер на 2 059, 91 лв. и ДДС в размер на 411, 99 лв. За да отмени административния акт, съдът е обсъдил подробно документите по приложената административна преписка и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Счел е, че решаващият критерий за тарифното класиране на стоките – модифицирани кари, по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите и главите. Предвид спора по обжалвания пред него административен акт, свързан с правилното тарифно класиране на внесената стока, съдът е изследвал въпроса дали процесните електрически товарни средства са кари или автомобилни превозни средства за превоз на стоки. Позовавайки се приетото и неоспорено от административния орган заключение по СТЕ, административният съд се е мотивирал, че с оглед наличието на електрически двигател, липсата на устройства за повдигане, предназначението им за превоз на товари между поточни линии в производствен цех и възможния максимален пробег от 70 км., процесните транспортни средства отговарят на описанието на тарифен код 8709119000, който е деклариран от "Рогел" ЕООД, а не на тарифния код, посочен от административния орган. При тези мотиви съдът е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основният спор по делото се свежда до правилата за тарифното класиране на процесната стока "Електрически товарни средства Е06023 Н02 за превоз на товари между поточни линии и производствен цех" – 2 бр. с номера 1804004 и 1804005, а именно – дали следва да се класира към тарифна позиция 8709 – Кари, неснабдени с устройства за повдигане, за транспорт на стоки на къси разстояния или към тарифна позиция 8704 – Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки. Общите правила за тълкуването на КН предвиждат, че класирането на стоките се определя най-напред съгласно текста на позициите и забележките към разделите или главите, като се приема, че текстът на заглавията на разделите или главите има само индикативна стойност. Съгласно КН за 2018 г., Глава 87, код 87 отговаря за автомобилни превозни средства, трактори, мотоциклети и велосипеди и други сухопътни превозни средства, техните части и принадлежности. Код 8704 отговаря за Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки, включително шаситата с двигател и кабина. Код 87049000, който според касатора е приложимият тарифен код, отговаря за други - автомобилни превозни средства за транспорт на стоки, различни от тези с бутален двигател със запалване чрез компресия (дизелов двигател или дизелов двигател с термостартер) или от тези с бутален двигател с искрово запалване (с изключение на самосвалите от подпозиция 8704 10 и на автомобилните превозни средства за специални цели от позиция 8705). Код 8709 касае Кари, неснабдени с устройства за повдигане, от видовете, използвани в заводите, складовете, пристанищата или летищата, за транспорт на стоки на къси разстояния; кари влекачи от видовете, използвани в гарите; техните части, неупоменати, нито включени другаде. Код 870911 касае Електрически кари, неснабдени с устройства за повдигане, от видовете, използвани в заводите, складовете, пристанищата или летищата, за транспорт на стоки на къси разстояния; кари влекачи от видовете, използвани в гарите. Код 87091190, който е деклариран в митническата декларация от жалбоподателя отговаря за Електрически кари, неснабдени с устройства за повдигане, от видовете, използвани в заводите, складовете, пристанищата или летищата, за транспорт на стоки на къси разстояния; кари влекачи от видовете, използвани в гарите (с изключение на карите, специално предназначени за превоз на силно радиоактивни материали (Евратом). За установяване техническите характеристики и предназначението на внесените модифицирани кари по делото е назначена СТЕ. От заключението й е установено, че техническите параметри на електрическите товарни средства /модифицирани кари/ сочат, че същите са оборудвани с електромотор и максималната им товаримост е 1000 кг., като максималният пробег, в зависимост от наклона на пътя, е >70 км., а максимална скорост на движение е 35 км. /ч. Същите не са снабдени с устройства за повдигане, използват се в заводите, складовете, пристанищата и летищата за транспорт на стоки на къси разстояния. С оглед констатираното, вещото лице е формирало заключение, че техническите характеристики на процесните стоки обуславят класирането им по тарифен код 8709119000. Твърдението на касатора, заявено и пред пръвоинстанционния съд, че процесните товарни средства могат да се движат по шосе и да изминат дълги разстояния не е мотивирано с конкретни характеристики на стоката и не се подкрепя от събраните доказателства по делото. С оглед параметрите им /вид двигател, товаримост и максимална скорост на движение/ и предназначението да обслужват превоз на товари между поточни линии, правилно решаващият състав е приел, че електрическите товарни средства не могат да превозват хора и товари по шосе и следва да се отнесат към група Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки, с код 87049000. Въз основа на констатациите на СТЕ, техническите характеристики и представените по делото изображения на стоката, правилно е прието, че процесното транспортно средство се използва в затворена зона и не е предназначено за движение по шосе, като е невъзможно да се използва за превоз на хора, а единствено наличието на кабина за водача не може да обуслови класирането му по код 87049000. Предвид изложеното, касационната жалба и оплакванията в нея, свързани с нарушенията, допуснати от съда при определяне тарифния код на процесните стоки са неоснователни. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Относно претендираните от ответника разноски, сторени пред първоинстанционния съд в размер на 392 лв., настоящата инстанция съобрази следното: Съдът разполага с правомощието по чл. 248 ГПК да измени или допълни постановеното решение или определение, в частта му за разноските, когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди, което в случая не е налице. В хипотезите на чл. 143 АПК съдът присъжда направени по делото разноски, когато същите са поискани - чл. 81 ГПК и е доказано с надлежен документ, че са извършени. Съобразно т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най - късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В настоящият случай, видно от доказателствата по делото, искане за присъждане на разноски по делото пред първоинстанционния съд не е правено, такива са поискани едва с писмения отговор на касационната жалба. Предвид липсата на своевременно направено искане за присъждане на разноски, искането за присъждането им от настоящата инстанция е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,