Решение № 12495 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 448/2011 г.

Решение № 12495 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 448/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от кмета на община Белово срещу, решение № 509 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 610 от 2010 г. на Административния съд - гр. Пазарджик. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът по касационната жалба - Варнавка Йорданова Михайлова от гр. Пазарджик, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото по-горе решение административният съд по жалба на Варнавка Михайлова е отменил заповед № 408 от 17.09.2010 г. на кмета на община Белово, с която на основание по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е било постановено изземване на имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. Белово, кв. 11 по ПУП на Белово, представляващ първи етаж от масивна сграда на два етажа с площ 70 кв. метра. Съображенията за това са били, че между страните бил налице наемен договор, имащ за предмет този имот, тъй като съществуващият такъв е бил прекратен по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗОС. Направен е извод, че жалбоподателят държал същия на правно основание. Развити са съображения, че в случая не била налице хипотезата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗОС, тъй като договорът между страните бил безсрочен, а по делото не били представени доказателства наемното правоотношение да е било прекратено. Така приетото е незаконосъобразно. Изложените мотиви за липса на условия за издаване на заповед за изземване не се споделят от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните е било налице валидно наемно правоотношение, възникнало въз основа на настанителна заповед № 300 от 1992 г. на кмета на общината, което е било прекратено с предизвестие, изпратено с писмо изх. № АО-1304 от 15.06.2010 г. на кмета на Белово. Същото е било получено лично от Варнавка Михайлова на 16.06.2010 г., като от съдържанието му е видно, че е налице волеизявление на наемодателя за прекратяване на наемното правоотношение в едномесечен срок. Неоснователен е и вторият довод на първоинстанционния съд - че в конкретния случай не била налице хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗОС. Това е така, защото действително безсрочният наемен договор не може да бъде прекратен по силата на закона, защото това може да бъде направено само при настъпване на изчерпателно изброените в чл. 46 ЗОС хипотези. От посочената по-горе фактическа обстановка обаче е видно, че е било прекратено наемното правоотношение чрез отправеното едномесечно предизвестие от наемодателя до наемателя. Като е достигнал до различен извод от този, административният съд е постановил незаконосъобразно решение. Същото следва да бъде отменено, като с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 1 АПК настоящата инстанция се произнася по съществото на спора. С оглед изложеното по-горе Върховният административен съд - трето отделение, приема, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в неговите правомощия и в изпълнение на материалния закон. Поради тези съображение и с оглед изложените такива по-горе в настоящото решение същата следва да бъде оставена в сила. Воден и изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,