Решение № 876 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2007 г.

Решение № 876 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2959/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218и от ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на Софийския университет "С" срещу решение № II-284 от 26.01.2007 г. на Бургаския окръжен съд, граждански състав, постановено по гр. д. № 131 от 2006 г., с което е оставено в сила решение № 705 от 14.07.1999 г. по гр. д. № 724 от 1998 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявените от СУ "С" отрицателни установителни искове:

1. срещу М. К. С., К. С. С., К. С. С., М. З. Р. и М. К. К., че тези лица не са собственици на имот № 0* с площ от 2,367 дка, находящ се в землището на с. Ч., м. "Т",

1. срещу Р. Д. Д., П. Д. Д., Б. Д. Д., А. И. Т., Р. И. Т., П. И. П. и З. И. Т., че тези лица не са собственици на имот № 0* с площ от 1,058 дка, находящ се в землището на с. Ч., м. "Т",

1. срещу С. И. Б. и С. И. Е., че тези лица не са собственици на имот пл. № 0* с площ от 2,453 дка, находящ се в землището на с. Ч., м. "Т",

1. срещу Н. Г. Й., В. Н. Д., П. Н. Н., Ц. Х. В., В. Х. Х. /Клинков/, Л. В. Н., Д. Т. Ц., К. Т. М. и Е. Т. Ц., че тези лица не са собственици на имот пл. № 0* с площ от 0,878 дка, находящ де в землището на с. Ч., м. "Т",

1. срещу Х. М. Х., Я. Т. П., Т. Т. П. и М. М. Х., че тези лица не са собственици на имот пл. № 0* с площ от 2,980 дка, находящ се в землището на с. Ч., м. "Т",

1. срещу С. П. Д., Д. С. А., А. Т. А., З. Д. З., С. Д. И., Х. И. П. и А. И. П., че тези лица не са собственици на имот № 0* с площ от 3,122 дка, находящ се в землището на с. Ч., м. "Т",

1. срещу Л. П. М., К. А. М., П. А. М., М. Х. М. и Т. М. Ж., че тези лица не са собственици на имот пл. № 0* с площ 1,772 дка, находящ се в гр. Ч., м. "Т",

1. срещу Ц. Х. В. и В. Х. Х. /Клинков/, че тези лица не са собственици на имот пл. № 0* с площ от 1,550 дка, находящ се в землището на с. Ч., м. "Т",

1. срещу С. В. З., че същата не е собственик на имот пл. № 0* с площ от 1,870 дка, находящ се в землището на с. Ч., м. "Т",

1. срещу З. Н. Д. и К. Н. Д. Т., че тези лица не са собственици на имот пл. № 0* с площ от 0,970 дка, находящ се в землището на с. Ч., м. "Т".

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Съдът неправилно определил предмета на делото - той не е предоставения на СУ имот, както било прието на стр. 5 от решението, а правото на собственост на ответниците върху конкретни поземлени имоти. На следващо място, съдът неправилно е определил доказателственото значение на някои от представените по делото писмени доказателства. Например приел е, че служебна бележка от ЗК "Ч" доказвала, че не била правена замяна на земи на член-кооператори на ТКЗС в местността "Т" през 1963-1964 г., а този документ нямал такова доказателствено значение, тъй като не бил официален документ /председателят на ЗК "Ч" нямал право да удостоверява факти извън дейността на тази кооперация, която не е била правоприемник на прекратеното ТКЗС и ДЗС Ч. /. Съдът направил неправилни доказателствени изводи и от АДС № 396 от 21.11.1989 г., като приел, че в този акт било посочено, че спорните земи били земеделски, докато в самия акт никъде не се споменавала тази дума /посочено било, че земите са обработваеми, но възможно било обработваеми земи да бъдат и земите в урбанизираните територии, аргумент от § 8 от ЗУТ във връзка с чл. 2 от ЗСПЗЗ/. На следващо място, неправилно въззивният съд приел, че има идентичност между имотите по плана на с. Ч. от 1936 г. и спорните имоти /например имот № 2* парцел III и парцел IV в кв. 15 по плана от 1936 г. с площ от 700 кв. м. нямало как да е идентичен с имот № 0* с площ от 3 122 кв. м., или имот № 282 по плана от 1936 г. с площ от 1 800 кв. м. по плана на 1936 г. не можело да е идентичен с имот № 0* с площ от 878 кв. м., имот пл. № 286 по плана от 1936 г. с площ от 3 000 кв. м. не можело да е идентичен с имот № 0* с площ от 2 453 дка и така нататък/. В нарушение на материалния закон съдът приложил ППЗООЗП в редакцията му към 1994 г. към индивидуален административен акт, издаден през 1977 г. /решение № К* от 08.08.1977 г./, вместо да вземе предвид редакция на това постановление към 1977 г. Според чл. 2, б. "и" от него, К. по земята предоставя държавни земеделски земи, намиращи се извън границите на населените места, на държавни учреждения, стопански и обществени организации за неземеделски нужди. С решението на КЗ се променяло предназначението на земеделската земя в земя за неземеделски цели. Неправилният извод на съда, че земите имат земеделски характер, е довел до неправилния извод, че тези земи попадат под приложното поле на ЗСПЗЗ. Неправилно е прието от съда и че възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ става екс леге, а актовете на поземлените комисии само установявали вече придобити по силата на закона права на собствениците на земеделски земи. Възстановяването на собствеността върху земеделски земи ставало по административен ред, поради което подаването на заявление пред ПК в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ било от голямо значение- то било елемент от фактическия състав на възстановяването на правото на собственост, а от приетите по делото административни преписки било видно, че по нито една от тях няма подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ /по някои от тях са подадени заявления с допълнителни молби, подадени 10 месеца след изтичане на срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ/. В този смисъл неправилно съдът бил определил фактическия състав на придобиването на собствеността по ЗСПЗЗ, без да вземе предвид, че за процесните земи не бил налице първия, втория и петия елемент от този фактически състав /земите да са били земеделски преди образуване на ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация, земите да са били собственост на ответниците или на техни наследодатели и да е подадено заявление за възстановяването им в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. За част от земите не били налице и третия и четвъртия елемент- земите да са включени в ТКЗС и към датата на решението на ПК земята да е земеделска или да е гора или земя от горския фонд /от решението № К* от 8.08.1977 г. се установявало, че 18 дка от спорните земи не са били включени в ТКЗС/. На следващо място касаторът твърди, че съдът не е взел предвид, че върху земите са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността /земите са застроени с бунгала и са заети от прилежащия към тези бунгала терен и от асфалтови алеи/. Поради това решенията на ПК не доказвали, че ответниците са собственици на процесните земи.

Ответниците М. К. С., К. С. С., К. С. С., М. К. К., Р. Д. Д., П. Д. Д., Б. Д. Д., Р. И. Т., С. И. Б., С. И. Е., Н. Г. Й., В. Н. Д., П. Н. Н., Ц. Х. В., В. Х. Х. /Клинков/, Л. В. Н., Х. М. Х., Я. Т. П., Т. Т. П., М. М. Х., С. П. Д., А. Т. А., З. Д. З., С. Д. И., Х. И. П., А. И. П., Л. П. М., К. А. М., П. А. М., М. Х. М., Ц. Х. В., В. Х. Х. /Клинков/, С. В. З. и З. Н. Д. чрез процесуалния им представител адв. Г оспорват жалбата и молят решението на Бургаския ОС да бъде оставено в сила.

Ответниците М. З. Р., П. И. П., З. И. Т., Д. Т. Ц., К. Т. М. и Е. Т. Ц. не вземат становище по жалбата.

М. на ф. и М. на р. р. и благоустройството не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. За да постанови решението си за отхвърляне на предявените от СУ "С" отрицателен установителни искове за общо 10 земеделски имота, Бургаският окръжен съд е приел, че тези имоти са бивша собственост на наследодателите на ответниците и подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Изложил е, че възстановяването на собствеността върху земеделски земи става екс леге, а решенията на ПК установяват вече възникнали по силата на закона права на собствениците. От фактическа страна е приел за установено, че процесният терен е бил в границите на регулационния план на с. Ч., одобрен със заповед № 1* и № 1* от 13.07.1935 г. Със следващия регулационен план, одобрен със заповед № 2* от 03.06.1966 г. и действащ до 1982 г., този терен е изключен от регулация. По действащия в момента регулационен план, одобрен със заповед № 621 от 1982 г. част от терена се намира в регулация и за нея е отреден парцел I в кв. 69 за морски клуб, а останалата част е извън регулация. Въззивният съд приел още, че ответниците са подали заявления за възстановяване собствеността върху тези имот в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приел е също така, че върху имотите не са осъществени мероприятия по смисъла на чл. 10б от ЗСППЗЗ, които препятстват възстановяването на собствеността, тъй като осъщественото на място мероприятие не се покривало от хипотезите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ - по делото нямало представена заповед на МЗГ за определяне на размера на предоставените на СУ "С" земеделски земи в землището на Ч. Съгласно чл. 24, ал. 5 от ЗСПЗЗ имотът следвало да се ползва за целите, за които е предоставен- в случая за научно-учебен център. А по делото било установено, че на място не били изградени предвидените по идейно-застроителния план научно-учебни бази, административен център, жилищна зона за отдих и стопанска зона, тоест предвиденото мероприятие не било реализирано. Имало изградени само временни постройки, които не били пречка за възстановяване на собствеността върху земите.

Това решение е частично недопустимо и като такова следва да се обезсили, като се прекрати делото по отношение на ответниците Т, Д. С. А. и К. Н. Д. Т., тъй като тези ответници са починали преди последното по делото съдебно заседание по в. гр. д. № 131 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд /съответно на 22.11.2000 г., 3.07.2003 г. и 8.08.1999 г./ и към датата на постановяване на обжалваното въззивно решение като ответници по делото са били конституирани техните наследници по закон: М. Х. М., А. Т. М., А. Т. А., З. Д. З., С. Д. И., А. И. Т. и Р. И. Т.

По същество исковете за имоти № 1* и 10 са основателни поради следното: По предявените отрицателни установителни искове за собственост на тези имоти, тежестта на доказване правото на собственост е на ответниците. В случая те се позовават на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Неправилно и в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че правото на собственост върху земеделски земи се възстановява по силата на закона. За възстановяването на земеделски земи по ЗСПЗЗ е предвиден административен ред - чрез подаване на заявление пред специално създадените по този закон административни органи /ПК, сега ОбСЗ/. Решенията на тези ПК, респективно решенията на съда, постановено по жалби по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ срещу решения на ПК, имат конститутивно действие за възникване правото на собственост върху земеделските земи. Тези решения са административни актове, които са постановени в едно едностранноразвиващо се административно производство /без участието на заинтересовани страни по него/, поради което те могат да бъдат оспорвани за тяхната валидност и материална законосъобразност в гражданско производство, образувано по възникнал спор между лицата, на които с тези решения е възстановена собствеността върху земеделските земи и друго ЮЛ или ФЛ, което заявява права върху тези земи /в този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. г. р. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС/.

Поради това в настоящото производство е допустимо ищецът да оспорва както валидността, така и материалната законосъобразност на решение № 456 от 18.07.1996 г. по гр. д. № 779 от 1995 г. на Бургаския окръжен съд, с което на част от ответниците е възстановено правото на собственост върху процесните имоти и съдът е длъжен да се произнесе инцидентно, в мотивите на решението си по това оспорване.

В случая ВКС приема, че по отношение на горепосочените 5 имота /имот № 0* на наследниците на Г. Т., идентичен с имот пл. № 284 по стария план на с. Ч. от 1935 г., имот № 0* на наследниците на П. К., идентичен с имот пл. № 288 по стария план от 1935 г., имот № 0* на наследниците на Ж. З., идентичен с имот пл. № 286 по стария план, имот № 0* на наследниците на Х. К., идентичен с имот пл. № 285 по стария план и имот № 0* на наследниците на Н. З., идентичен с имот пл. № 287 по стария план/ решение № 456 от 18.07.1996 г. на Бургаския районен съд по гр. д. № 779 от 1995 г., с което по жалби на ответниците по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ са отменени откази на ОбПК-гр. Созопол и вместо това е възстановено правото на собственост е материално незаконосъобразно, тъй като с него е възстановено право на собственост върху земеделска земя, върху която е осъществено мероприятие по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Видно от скицата към заключението на инж. Е, бивши имоти № 2* и № 287 са част от имотът, който е бил предоставен на СУ "С" за негови нужди и към настоящия момент тези имоти са застроени изцяло или частично със сгради, които се ползват от университета.

Неправилно е прието от въззивният съд, че тези сгради не са пречка за реституция на земеделската земя, тъй като са незаконни. Разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ не изисква законност на застрояването. Пар. 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ също не изисква такава законност.

Неправилно е прието и че за мероприятия по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ следва да се считат само тези, посочени в чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ. Какво се има предвид под мероприятия по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ е посочено в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, а не в чл. 24 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 24 от ЗСПЗЗ посочва само кои земи са държавна собственост. А разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ не касае само държавните земи, но и всички земи, собственост на други ЮЛ и ФЛ към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, върху които на практика след включване на имотите в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации са били осъществени мероприятия на държавата.

Неправилно е прието и че не е налице пречка за реституция по чл. 10б от ЗСПЗЗ, тъй като имотите към настоящия момент не се ползвали за това, за което са били предоставени на СУ "С", тоест тъй като мероприятието, за което са били отчуждени, не е било реализирано. За какво мероприятие са били отчуждени имотите и дали точно това мероприятие е реализирано е от значение при реституцията на имоти по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При реституция на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, каквато е налице в настоящия случай, без значение е дали юридически земеделските земи да били отчуждени за реализиране на някакво мероприятие. Пречката за реституция по чл. 10б от ЗСПЗЗ е налице, когато е осъществено каквото и да било мероприятие на държавата върху земеделския имот, независимо дали той въобще е бил отчужден или не. В случая има такова мероприятие, което е пречка за реституция на земите по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ - изградена е почивна база на държавния университет СУ "С".

П. гореизложеното, горепосочените имоти не са законно възстановени на техните бивши собственици и към настоящия момент не са тяхна собственост. Поради това и предявените от СУ "С" отрицателни установителни искове за собственост върху тези имоти са основателни и следва да се уважат.

Основателен е и отрицателния установителен иск за собственост върху имота под № 9 - имот пл. № 0* идентичен с имот пл. № 280 по стария план на с. Ч. от 1935 г., за който се твърди, че бил възстановен на наследниците на В. Д. Въпреки, че е било в доказателствена тежест на ответницата по този иск С. В. З., последната не е представила по делото никакви доказателства за правото си на собственост върху този имот - нито решение на П. комисия - гр. С. за възстановяване на правото на собственост върху този имот на наследниците на В. Д., нито констативен нотариален акт, издаден за имота на основание издадено решение на ПК. А и този имот не е бил предмет на разглеждане по гр. д. № 779 от 1995 г. на Бургаския районен съд, на решението по което дело се позовават останалите ответници по делото.

По отношение на останалите имоти под № 4* и 7 /имот № 0* идентичен с имот № 282 по стария план от 1935 г. и възстановен на наследниците на В. Ц., имот № 0* идентичен с имот имот пл. № 2* възстановен на наследниците на Т. П., имот № 0* идентичен с имот № 278 по стария план от 1935 г. и възстановен на наследниците Д, имот № 0* идентичен с имот № 277 по стария план от 1935 г. и възстановен на наследниците на А. Т. /отрицателните установителни искове за собственост са неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени: Решението на Бургаския районен съд по гр. д. № 779 от 1995 г. за отмяна на решението на ПК - гр. Созопол и за възстановяване на собствеността върху горепосочените земеделски земи е валиден, материално законосъобразен административен акт, тъй като е безспорно установено, че в тези имоти не са проведени мероприятия, които препятстват възстановяването на собствеността: Към настоящия имот те са изцяло незастроени и свободни. Фактът, че тези имоти са част от предоставения с решение на К. по земята № К* от 08.08.1977 г. на СУ "С" терен, не е пречка за възстановяване на собствеността върху тези имоти по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, тъй като върху тази част на предоставения терен фактически не са изградени сгради и съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ и тъй като този терен не е предоставен на университета за упражняване на основната му дейност по посочения в чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ ред /със заповед на МЗГ/.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че решението за възстановяване на собствеността върху тези 4 имота е нищожен административен акт, тъй като било постановено без наследниците на бившите собственици да са подали до ПК - гр. Созопол заявление за възстановяване на собствеността в преклузивния срок по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Имот № 0* бивша собственост на В. Ц. е бил заявен преди изтичане на преклузивния срок по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ /със заявление от 07.04.1992 г., в което на последно място /под № 13/ е заявен имот в м. "К" с площ от 1,8 дка/. Останалите имоти № 0* и № 0* действително не са били заявени с първоначалните заявления на наследниците на бившите собственици, които са подадени преди изтичане на 17-месечния срок от влизане в сила на ЗСПЗЗ по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Те обаче са били заявени с допълнителни молби от 15.06.1993 г., подадени в ПК-гр. Созопол преди изтичане на срока по чл. 15а от ППЗСПЗЗ, според който лицата, пропуснали да заявят отделни имоти в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, могат да подадат за тях допълнително заявление пред ОСЗГ в тримесечен срок от влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98 от 1997 г./.

По изложените по-горе съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) решението на Бургаския окръжен съд следва да бъде частично обезсилено /по отношение на Т. М. Ж., Д. С. А. и К. Н. Д. Т. / и частично отменено /за имоти № 005306, № 0* и № 005308/, като вместо него бъде постановено ново решение за уважаване на предявените отрицателни установителни искове за собственост върху тези 6 имота. За останалите 4 имота, решението на Бургаския окръжен съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК осъдените ответници са длъжни да заплатят на СУ "С" направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 7512 лв., изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия