Решение № 1294 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5569/2007 г.

Решение № 1294 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5569/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с. § 2, ал. 3 ГПК . Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. Й. срещу решението на Окръжен съд Монтана, постановено на 09.07.2007 г. по в.гр.д. № 11/07 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необосновано и нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответницата по касация Н. П. Р. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с навадените в касационната жалба основания, приема за установено: С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Л. районен съд, постановено на 4.06.2002 г. по гр.д. № 833/01 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. Т. Й. против Н. П. Р. установителен иск за собственост на недвижим имот- лозе с площ от 1300кв. м., находящо се в землището на гр. Лом, м. "С", съставляващо имот № 2* по картата на възстановената собственост. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот по наследяване от Т. М. П. и по дарение от Г. Ц. П., защото нейните праводатели не са били собственици на имота. Същите са закупили имота от П. Д. М. и В. О. М. с нотариален акт № 144/65 г. по реда на ЗРПВПННИ , но продажбата е нищожна като сключена в нарушение на закона - продавачите са били оземлени с процесния имот през 1963 г. от ТПС комисия и не са могли да се разпореждат валидно с него в продължение на 20 години от оземляването. Приел е също, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имоти на основание реституция по ЗСПЗЗ тъй като след като извършената през 1965 г. продажба е нищожна, то не може да намери приложение чл. 18з ППЗСПЗЗ. Въззивното решение е неправилно. Делото е за трети път пред касационната инстанция. При предходното разглеждане касационният съд е отменил въззивното решение на Окръжен съд Монтана и е върнал делото на същия съд, като е определил правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и е дал конкретни указания за изясняване на релевантни за спора факти. Установено е, че с нотариален акт № 144/65 г. Тодор М. П. е закупил от П. Д. М. и В. О. М. недвижим имот - лозе с площ 1300 кв. м., в района на гр. Лом, м. "С", при съседи: П. Г., Ц. Й., И. Д. Т. и път, съставляващо парцел ****Х в кв. 18 по втория план за земеустрояване. Продажбата е извършена по реда на ЗРПВПННИ чрез ГОНС /т. нар. неприсъствена продажба/. В съставения нотариален акт нотариусът у описал представените от общинския съвет книжа за продажбата, сред които и препис - извлечение от протокол на ТПС комисия от 10.03.1963 г. По делото няма каквито и да било доказателства този протокол да обективира решение за оземляване на продавачите, за да се преценява могли ли са да се разпореждат с имота преди изтичане на срока по чл. 42 ЗТПС . Протоколът не е представен по делото, а вещото лице е констатирало, че в държавен архив не се съхраняват протоколите на ТПС комисия в гр. Лом за 1963 г. При това положение въззивният съд не е имал основание да приеме, че сделката е нищожна поради противоречие с чл. 42 ЗТПС (отм.) и че не е произвела валидно вещнопрехвърлително действие. При извършване на акта нотариусът се е убедил, че продавачите са собственици на продадения имот, както и че са изпълнени всички условия за оформяне на правната сделка. До оборването му нотариалният акт се ползува с материална доказателствена сила и доказва, че приобретателят е станал носител на прехвърленото вещно право. Доказателствената тежест при оспорването му е в тежест на страната, която го оспорва и след като такова обратно доказване не е проведено от ответницата, следва да се приеме, че праводателите на ищцата валидно са придобили правото на собственост върху закупения имот. При липса на категорични доказателства процесният имот да е бил предоставен по замяна от комисията по ТПС на продавачите П. и В. М., не може да се направи извод за приложимост на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, която е специална и регламентира конкуренцията на права между правоимащите собствениците и трети лица, които са придобили земята от ТПС комисия в замяна на друг свой имот във връзка със земеустрояването на ТКЗС. В общия случай конкуренцията на права е уредена с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ . С цитираната разпоредба се отнема вещнопрехвърлителния ефект на всички транслативни актове /гражданскоправни и административноправни/, извършени със земеделска земя от ТКЗС или от други държавни или общински органи в полза на трети лица, включително и на последващите разпоредителни сделки с такива земи, освен в изрично предвидените в закона случаи /чл. 10, ал. 7 и чл. 10б от ЗСПЗЗ /. Като застроен със двуетажна сграда - вила към момента на влизане в сила на реституционния закон- обстоятелство, безспорно установено от събраните по делото доказателства, имотът не е подлежал на възстановяване на предишните му собственици. Спорният недвижим имот се намира в земеделска земя извън регулация, поради което предпоставките за възстановяването му следва да се преценяват във връзка с разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, която визира като пречка за реституция извършените в него строителни дейности от категорията на посочените в § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и не поставя изискване за законност на строежа. По тези съображения следва да се приеме, че действието на извършената през 1965 г. продажба, е стабилизирано по аргумент от на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ . По наследяване от М. П. и дарение от Г. П. ищцата С се легитимира като собственик на процесния имот. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Постановеното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) спорът бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявеният от С. Т. Й. против Н. П. Р. установителен иск за собственост бъде уважен. Водим от гореизложеното съдът