Решение № 14629 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2020 г.

Решение № 14629 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Агенция Митници, срещу решение № 6247/24.10.2019 г. поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2712/02.06.2020 г., постановени по адм. д. № 4931 по описа на Административен съд С. град за 2019 г., в частта, с която е отменено решение №BG004200-ИВ-27-1-РВ5/32-306389 от 02.11.2017 г. издадено от Началник Митница Лом относно отказ за възстановяване на акциз за периода от 19.04.2016 г. -22.04.2017 г. в полза "Лейди С." АД. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на решението първоинстнационният съд не е отчел разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС, според която правото на прилагане на чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител/УОАКП/, а в конкретния случай това е 31.07.2017 г. Според касатора преди удостоверението да бъде връчено, няма как да се приеме, че лицето може да ползва правата произтичащи от него. АССГ погрешно и неправилно в своето решение е тълкувал и в крайна сметка приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Цитираната практика на ВАС е неотносима. С разпоредбите на чл. 21-27 от ЗАДС се определят стоките, при които при определени условия се прилага освобождаване от заплащане на определен акциз при наличие на УОАКП, включително и когато това удостоверение следва плащането, но искането за издаването му е било подадено и е отказано. Въз основа на горното се иска атакуваното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на "Лейди С." АД да бъде отхвърлена. Ответникът – "Лейди С." АД, в приложен по делото отговор на касационната жалба я оспорва и намира, че същата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 24 б, ал. 8 от ЗАДС е неприложима към конкретния правен спор, тъй като административния акт е издаден преди промяната на ЗАДС в тази част, а законосъобразността му на основание чл. 142, ал. 1 от АПК следва да се преценява съобразно действащия към момента на издаването му материален закон. Намира, че постановеното решение е в съответствие с материалния закон. Правилно е прието, че се касае за възстановяване на недължимо платен акциз, поради отпаднало основание съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Нормата е приложима към всеки случай на искане на възстановяване на недължимо платен акциз. По тези подробни съображения поддържани и в проведеното съдебно заседание моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е направеното от касатора на нормата на чл. 24, ал. 8 от ЗАДС. Нормата е неотносима към материалната законосъобразност на административния акт, тъй като той е издаден на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Предлага решението да бъде оставено в сила, тъй като не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с наведените твърдения на страните, обсъди събраните по делото доказателства и извърши проверка на атакуваното решение при спазване разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от съдебния акт, в законово установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е било решение № №BG004200-ИВ-27-1-РВ5/32-306389 от 02.11.2017 г. издадено от Началник Митница Лом, потвърдено с решение №Р-40 от 19.01.2018 г. на Директора на Агенция Митници, в частта, с която е отказано възстановяване на акциз на "Лейди С." АД за периода от 18.03.2016 г. до 22.07.2017 г. в размер на 45 190.29 лв. по искане вх. №ИВ27-21/32-265482/26.09.2017 г. АССГ е приел, че решението на Началник Митница Лом е незаконосъобразно и го е отменил като такова. Преписката е върната на административния орган с указания за възстановяване на платения акциз по искане №ИВ27-21/32-265482/26.09.2017 г., но за период от 19.04.2016 г. до 22.07.2017 г. Установените по делото факти не са спорни между страните. Спорът е материалноправен и е свързан с въпроса дали с отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ за издаване на УОАКП по чл. 12б от ППЗАДС, прави акциза върху акцизни стоки вложени в дейността, за която е поискано удостоверението недължимо платен и подлежащ на възстановяване по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. За да реши спорният въпрос съдът е приел, че въз основа на влязло в сила съдебно решение на 28.07.2017 г. Началникът на Митница Столична е издал удостоверение за освободен от акциз краен потребител, по искане на "Лейди С." АД, което е връчено на 31.07.2017 г. Отмяната на отказа с решение № 6155/23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 15411/2018 г. по описа на ВАС, има действие по отношение на всички съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК, като се заличават с обратна сила последиците на незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай след отмяната се е заличило с обратно действие задължението за заплащане на акциз, поради което същият подлежи на възстановяване. Това възстановяване се осъществява по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС по инициатива на лицето или на митническата администрация. От доказателствата по делото е видно, че за периода от 18.03.2016 г. до 22.07.2017 г. дружеството е заплащало акциз при закупуване на газьол за потребление, който е недължимо платен. Прието е, че са налице условията на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за възстановяване на недължимо платения акциз. Датата, от която акцизът подлежи на възстановяване е 19.04.2016 г., тъй като след подаване на искането административният орган е имал срок за произнасяне. Съобразявайки се с тази констатация АССГ е уважил частично жалбата на "Лейди С." АД, като е приел, че на възстановяване подлежи само акцизът от 19.04.2016 г. до 22.07.2017 г. В останалата част за периода от 18.03.2016 г. – 18.04.2016 г. жалбата е отхвърлена. Преписката е върната на административния орган за произнасяне по направеното искане за възстановяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактите по спора, които се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението в съответствие с чл. 172 а АПК е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните и правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Неоснователно е позоваването на касатора на нормата на чл. 24 б, ал. 8 ЗАДС /в ред. й от ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. /, според която правото за прилагане на чл. 24 а, ал. 1 възниква от датата на връчване на УОАКП, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Нормата е материалноправна и е неотносима при преценка на законосъобразността на оспорения административен акт. Заплатеният недължимо акциз се възстановява по реда на чл. 27, ал. 1 ЗАДС и в конкретния случай се отнася за искане за възстановяването на недължимо платен акциз за периода от 18.03.2016 г. до 22.04.2017 г. на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт - отказ за издаване на УОАКП. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ на началника на митницата за издаване на УОАКП и правилно е приел, че проверката на административния акт се извършва при съобразяване на действащите към този момент норми. В противен случай би се стигнало до предоставяне на законова възможност на административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни откази за издаване на удостоверение, което в противоречие с принципа за законност. Постановеното съдебно решение е съобразено и с формираната от ВАС, безпротиворечива съдебна практика по сходни случаи, в която е прието, че са налице основанията по чл. 27, ал. 1 ЗАДС. /решение № 16618 от 5.12.2019 г. по адм. д. № 8301/2019 г., І отд. на ВАС; решение № 3263 от 2.03.2020 г. по адм. д. № 8682/2019 г., VІІІ отд. на ВАС и др. / По тези съображения настоящият състав намира, че първоинстанционното решение e правилно и следва бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявеното своевременно искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят 1 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък за разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направено плащане. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение