Решение № 12526 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15121/2018 г.

Решение № 12526 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15121/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Хаджимустафа срещу Решение № 440/26.10.2018 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 628/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД 22-1270/24.07.2017 г. на кмета на община Велико Търново, нареждаща спиране на изпълнението и забрана на достъпа до незаконен строеж "Двуетажна пристройка в западна посока към съществуваща сграда" в УПИ XI– 2713, кв. 32 по плана на гр. Велико Търново, като извършен в противоречие с чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 ЗУТ – без одобрени инвестиционен проект и разрешение за строеж и липса на договор в нотариална форма с останалите собственици. Ответникът – кметът на община Велико Търново, чрез юрк. Владимирова, е на становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Ш. Хаджиева не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Фактическото установяване за осъществявани дейности, попадащи в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, без надлежно разрешение – чл. 148, ал. 1 ЗУТ, е материалноправната предпоставка, породила правомощието на административния орган по чл. 224а, ал. 5 ЗУТ да разпореди спирането на строежа. Възражението на касатора, че е налице текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДРЗУТ, за който съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, е неоснователно. Извършеното не се ограничава до подобряване на състоянието и поддържане на съществуващата сграда, а е изцяло ново строителство на двуетажна монолитна пристройка, изградена от тухлена зидария и излята стоманобетонна плоча над приземния етаж. Строителните работи с подобен характер представляват строеж от пета категория – чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ. Противно на довода в жалбата, предписването на мерки за отстраняване на нарушението, които задължително би следвало да съпътстват налагането на принудителната мярка – чл. 224а, ал. 3, изр. 1 ЗУТ, не засяга съществуването на основанието по ал. 5 на текста за спиране на строежа. Доколкото издаването на разрешение за нов строеж е недопустимо до премахването на незаконния – чл. 148, ал. 7 ЗУТ, причините за спирането не са отстраними като предпоставка за продължаване на строителството. Правилността на преценката на първостепенния съд за процесуалната и материалноправна законосъобразност на административния акт мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на общината, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение