Решение № 1965 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 182/2014 г.

Решение № 1965 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 182/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кирил Йорданов Тодоров от гр. София, против решение № 7110 от 18.11.2013 г. по адм. дело № 7999/2013 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно му е изпратено електронно съобщение - решение по подадено от него заявление за подпомагане по ЗПЗП, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 5, чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и подпис (ЗЕДЕП), което го прави нищожно. Ответната страна - ИД на ДФЗ, редовно призован не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 149, ал. 5,от АПК, първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на Кирил Тодоров от гр. София за обявяване на нищожността на уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/1210 от 2.10. 2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания по подадено общо заявление УИН 22/030610/32147 за кампания 2010 г. Съдът е развил съображения, че оспореното писмо, чиято нищожност се иска, е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от чл. 59 АПК форма и съдържание. Счел е, че не са налице и нарушения на ЗЕДЕП, тъй като съобщаването на решението на административния орган може да бъде извършено и чрез електронна поща или факс по силата на чл. 61, ал. 1 от АПК. Установено е, че административния орган в случай ИД на ДФЗ притежава редовен сертификат за универсален електронен подпис, тип професионален, като в конкретния случай няма спор относно авторството на изявлението и не са налице сочените нарушения на ЗЕДЕП. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран, наименованието на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението, разпореждане за разноски, пред кой орган и в какъв срок се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че в конкретния случай не са налице такива нарушения, които да доведат до нищожност на оспорения акт. В правната теория и в съдебната практиката многократно е приемано, че за да е нищожен административния акт при неспазване на предписаната форма, то порокът следва да е толкова съществен, че практически да се равни на липса на форма, а оттук и до липса на волеизявление. Затова и неоснователен е доводът за нарушаване на изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК. Формата на административния акт, съгласно АПК може да бъде писмена и устна. Съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа определени в закона реквизити. Писмената форма се смята спазена и, ако е съставен електронен документ /арг. от чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП/. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП/. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация /чл. 2 от ЗЕДЕП/. Затова и изложените доводи в касационната жалба за материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл. 5 от Закона за електронния документ и електронния подпис са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят не формата на оспорения акт, а се отнасят до получаването му, който въпрос е неотносим към предмета на спора. Доводът за нарушение на чл. 13, ал. 4, пр. 1 от ЗЕДЕП също е неоснователен, тъй като в случая подписът на лицето, издало акта е електронния подпис, който има значението на саморъчен подпис. Също не относим към спора е и наведения довод за допуснато нарушение на чл. 13, ал. 4, пр. 2 от ЗЕДЕП защото също е неотносим към спора, тъй като касае хипотеза, различна от процесната. Възраженията за връчване на акта и тези, които касаят незаконосъобразността му не следва да се разглеждат, тъй като са извън предмета на спора а той е - искане за обявяване на нищожност на посочения административен акт. В тази насока съдът, подробно е разгледал всеки един от посочените пороци, посочил и изложил подробни мотиви относно липсата на констатирани нарушения по ЗЕДЕП, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,