Решение № 5914 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2016 г.

Решение № 5914 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Призводството е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на А. П. С. от гр. П. е подадена чрез упълномощен адв. Д. Димитрова против решение № 152 от 14.04.2016 г., постановено от Административен съд - П. по адм. д. № 480/2015 г. в частта по отношение на издадения отказ за финансово подпомагане по СЕПП и НР1, оформен с атакуваното уведомително писмо. Касационният жалбоподател релевира касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на обжалваната част от съдебния акт, като твърди, че противоречи на материалния закон - чл. 43, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно интерпретиране на основното и допълнителното заключение на вещо лице Р. Костов и неизслушване на повторна съдебно - техническа експертиза. Заявява, че не е извършено самолетно заснемане на терените, въз основа на които да се актуализира одобрения специализиран слой "ПДЗС" за кампания 2014 г. и моли Върховния административен съд да отмени оспорената част от обжалваното решение. Втората касационна жалба е предявена от заместник - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Тренчева, и с нея се претендира отмяна на горепосоченото съдебно решение в частта му, с която първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт в частта по отношение на СПП, за отказа да се изплати финансово подпомагане за разликата от 2129 лв. до 3987 лв. и преписката е върната в тази част на административния орган за ново произнасяне. Според този касационен жалбоподател ДФ"Земеделие" действа в условията на обвързана компетентност и изразява становище, че съдът не е обсъдил представените доказателства в тяхната съвкупност. Заявява искане за отмяна на обжалваното решение в горепосочената част, като незаконосъобразно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби, защото от приетата съдебно-техническа експертиза и от данните по делото е видно, че причината за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните от 05.12.2014 г. или лошото им стопанисване. По делото е установен процентът на наддеклариране на площи, който не е оборен в хода на касационното производство, поради което законосъобразно и в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент ЕО № 65/2011 г. на земеделския производител са наложени санкции за бъдещ период чрез изключването му от получаване на помощи за следваща кампания, предвид неизпълнението на условията за поддържане на земята в добро земеделско състояние. Според участващия по делото прокурор приетата от съда корекция на недопустимите за подпомагане площи по СПП от 9, 32 ха на 8, 31 ха, съгласно заключението на СТЕ, води до корекция в определеното заплащане, което следва да бъде определено от административния орган. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният администартивен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разглеждани по същество двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: С обжалваното решение № 152 от 14.04.2016 г. е отхвърлена жалбата на А. П. С. против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта по отношение на постановен отказ за финансово подпомагане по СЕПП и НР1, оформено с изх. № 02-140-6500/3284 от 29.09.2015 г. на зам. -изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие". Със същото решение е отмемено по жалбата на А. П. С. уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта по отношение на СПП, за отказа да се изплати финансово подпомагане за разликата от 2129,06 лв. до 3987 лв., оформено с изх. № 02-140-6500/3284 от 29.09.2015 г. на зам. -изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" и преписката е върната на органа в тази част за произнасяне, съгласно мотивите на съдебното решение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - П. е приел, че процесният административен акт е издаден в изискваната за неговата валидност писмена форма и има необходимото съдържание, посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК, като в него се съдържат изложени фактическите основания за издаването му, посочени са площите на всеки един имот, приети като недопустими за подпомагане, както и са налице данни, съдържащи се в административната преписка, които по недвусмислен начин обективират волята на административния орган. Според първоинстанционния съд при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, от което е изведено заключение, че в случая не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с материалния закон, тъй като условията и редът за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания са регламентирани в ЗПЗП и в подзаконовите актове, като посоченият закон регламентира изрично в чл. 43, ал. 3 и ал. 4 правомощие на Разплащателната дирекция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в изчерпателно изброени случаи. Първостепенният съд е счел, че в случая са приложими и Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. относно СЕПП и Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. относно НР1 и подробно е изложил последователните етапи при финансовото подпомагане на земеделските производители и конкретната оторизация на претендираните суми. Съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна, въз основа на която е приел, че изводите на административиня орган за недопустимост по отношение на десетте процесни имота не се променят значително. Първостепенният съд е счел, че заключението на вещото лице съответства на посочените в уведомителното писмо факти и обстоятелства, а експертизата и в двете й части, като отговаряща в детайли на поставените въпроси, е кредитирана като доказателство при решаване на правния спор. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъборазно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалваното решение точно е констатирано, че подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане по схемите за директни плащания, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП подлежи на проверка по чл. 37 от ЗПЗП, който текст регламентира извършване на административни проверки и проверки на място, които са част от интегрираната система за контрол по ал. 1, във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първостепенния съд, че проверката за допустимост на земеделските площи се извършва въз основа на данните, които се съдържат в СИЗП, поддържана от МЗХ, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/22.08.2008 г., като министерството създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" с цел същият да се използва освен от земеделските производители и от Разплащателната дирекция при извършваните административни проверки, съобразно нормата на чл. 16а от Наредба № 105/22.08.2008 г., в редакцията от ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. Касационната жалба на А. П. С. е неоснователна, защото в конкретната хипотеза е налице приключила процедура по одобряване на окончателния специализиран слой "ПДП" с издаването на Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която не е обжалвана от земеделския производител, поради което същата е влязла в сила в частта й, отнасяща се до заявените от жалбоподателя земеделски имоти. Ето защо са без правно основание възраженията на касатора Симеонов против недопускането на повторна съдебно- техническа експертиза, доколкото тя е относима към процедурата по одобряване на окончателния специализиран слой "ПДП". По тези съображения първостепенният съд правилно не се е произнесъл и по оплакванията на земеделския производител за неизвършено самолетно заснемане на терените, въз основа на които да се актуализира одобрения специализиран слой "ПДЗС" за кампания 2014 г., тъй като Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е извън предмета на настоящото съдебно производство. Настоящият съдебен състав намира за законосъобразна тезата на първостепенния съд, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и той не може да извърши претендираното плащане на площ, ако съответният парцел не е допустим за подпомагане, съгласно заповедта на министъра по чл. 16г от Наредба № 105/22.08.2008 г. От приетите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи е видно, че за кампания 2014 г. са установени три застъпвания по заявлението на жалбоподателя, като вещото лице е приело, че относно парцели с № 65591-355-5-2 с декларирана площ 5.30ха застъпването е решено в негова полза с площ от 3.38ха и отказ от 1.92ха; за № 65591-36-4-1 с декларирана площ 1.50ха застъпването е решено в негова полза с площ от 0.16ха и отказ от 1.34ха и за № 65591-37-2-1 с декларирана площ 2.35ха застъпването е решено в негова полза с площ от 0.87ха и отказ от 1.48ха. Освен, че са налице двойно заявени площи по отношение на имоти с идентификатори с № 65591-355-5-2 и 65591-36-4-1, изслушаният експерт е дал заключение, че за тях е налице и заявена площ, която кандидатът не стопанисва. Безспорно е установено, че БЗС с идентификатор 65591-355-5-2 е с декларирана площ 5.30ха, а площта на парцела след проверка е 4.23ха, тоест наддекларираната площ на парцела е 1.07 ха. Имот № 65591-36-4-1 е с декларирана площ 1.50ха, а площта на парцела след проверка е 0.22ха, тоест наддекларираната площ на парцела възлиза на 1.28 ха. Настоящият съдебен състав възприема становището, изразено в мотивите на обжалваното решение по отношение на площите, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" с идентификатори: 65591-103-1-1, заявен с площ от 0.60 - същият влиза в допустимия слой с 0.49 и недопустимост от 0.11; 65591-16-1-2 заявен с площ от 2.00 - същият влиза в допустимия слой с 0.76 и недопустимост от 124; 65591-207-1-1 заявен с площ от 1.80, същият влиза в допустимия слой с 1.77 и недопустимост от 0.03; 65591-207-2-1- заявен с площ от 0.49 не попада в допустимия слой; 65591-46-3-1- заявен с площ от 0.98 - същият влиза в допустимия слой с 0.96 и недопустимост от 0.02; 65591-47-1-4- заявен с площ от 5.63 - същият влиза в допустимия слой с 1.90 и недопустимост от 3.73; 65591-69-1-1- заявен с площ от 0.92 - същият влиза в допустимия слой с 0.89 и недопустимост от 0.03. Съдът констатира, че в хода на касационното производство жалбоподателят А. П. С. не е опровергал изводите на първоинстанционния съд и не е представил писмени доказателства, които да водят до друг изход на спора. По отношение на касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че също е неоснователна. С нея се оспорва обжалваното съдебно решение в частта му, с която първоинстанционният съд е отменил процесното уведомително писмо в частта му по отношение на СПП, за отказа да се изплати финансово подпомагане за разликата от 2129 лв. до 3987 лв. и преписката е върната в тази част на административиня орган за ново произнасяне. Този касационен жалбоподател е релевирал общо формулирано възражение, че съдът не е обсъдил представените доказателства в тяхната съвкупност, като не е конкретизирал кое точно доказателство не е разгледано надлежно и по кое липсва произнасяне от съда в хода на първоинстанционното производство. Относно заявените от земеделския производител площи по схема за преразпределително плащане (СПП) и декларираните в заявлението за подпомагане за Кампания 2014 г. площи по СЕПП, след прилагане на процедурата по чл. 58 на Регламент ЕО № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. и във връзка с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2009 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми на национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 ха е установена оторизирана сума в размер на 2129.06 лв, която е изчислена съобразно ставката по СПП за кампания 2014 г. - 132,90 лева/ха. Предвид методиката за изчисляване и съобразно неоспорените от административния орган две заключения на вещото лице относно допустимата за подпомагане площ по СЕПП, която възлиза на 25.66ха и общия размер на недопустимите площи, които са 8.31ха, първоинстанционният съд е извел обосновано заключение, че ДФ"Земеделие" следва да преразгледа уведомителното писмо само в частта му по мярка СПП, доколкото установената площ пряко рефлектира върху размера на оторизираната сума. Това е така, защото приетата от съда корекция на недопустимите за подпомагане площи по СПП от 9, 32 ха на 8, 31 ха, съгласно заключението на приетите две съдебно- технически експертизи, налага корекция в размера на дължимото заплащане, което следва да бъде конкретно определено от административния орган при новото разглеждане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с двете касационни жалби пороци - основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Страните по делото не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,