Решение № 13800 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2019 г.

Решение № 13800 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "К Инженеринг" ЕООД, гр. С. срещу Решение № 1226 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10437/2016 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р - 2210 - 1305668 - 091 - 001 от 21.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1465 от 24.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че приходните органи не са съобразили действителната воля на страните по представените договори за бартер по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС. Сочи, че първоинстанционният съд е игнорирал събраните в хода на ревизията доказателства, в резултат на което е формирал противоречиви изводи. Извлича доводи от изводите на експерта по проведените ССчЕ, като в подкрепа на тезите си излага аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" – С., чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд – С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № Р - 2210 - 1305668 - 091 - 001 от 21.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1465 от 24.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., с който на "К Инженеринг" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Инвеститор БГ" ЕООД, "Хепиър" ЕООД, "Вива енд Вита" ЕООД и "Фисикон" ЕООД за д. периоди м. 12. 2011 г., м. 12. 2012 г. - м. 04. 2013 г. общо в размер на 1 583 348, 30 лв., като са начислени и лихви за забава в размер на 606 104, 52 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 240 443, 13 лв. по 70 бр. фактури, издадени от "Инвеститор БГ" ЕООД за д. п. м. 12. 2011 г. и м. 12. 2012 г. В хода на ревизионното производство от проверяваното лице са представени незаверени копия на спорните фактури, с предмет на доставките "съгласно договор за бартер". Приобщени са още споразумения за извършени прихващания за задължения между страните и копие на договор за замяна на стоки и услуги от 03.01.2011 г. между "Инвеститор БГ" ЕООД и "К Инженеринг" ЕООД. Съгласно последния, страните се уговарят да извършват в свой и общ интерес взаимна доставка на стоки и услуги на принципа на замяна/или едностранно възлагане и възмездност на сделките между страните за срок от 2 години. Към всички издадени 70 фактури са приложени два приемно-предавателни протокола /ППП/. Съгласно първият приемо-предавателен протокол № К - 2011 от 30.12.2011 г., "К Инженеринг" ЕООД приема от доставчика: технически и монтажни работи на обекти на получателя, в това число: поддръжка на рекламни съоръжения по РПМ, собственост на "Агенция пътища"; Многофункционална спортна зала "Арена - Армеец"; Мотовозно депо Обеля; Метростанция 18-1 метродиаметър; Метростанция 19 - 1 метродиаметър; АМ Л. - от км 15+980 до км 16+550 и др. Съгласно втория приемо-предавателен протокол № К - 2012 от 31.12.2012., "К Инженеринг" ЕООД приема от "Инвеститор БГ" ЕООД: технически и монтажни работи на обекти на получателя, в т. ч.: зала "Фестивална" - "Академика 2011"; поддръжка на рекламни съоръжения по РПМ, собственост на "Агенция пътища"; многофункционална спортна зала "Арена - Армеец"; Мотовозно депо Обеля; Метродиаметър 2 - надлез "Надежда"; складова база "Магнум Д" - ул. "С." ..№...; Офис Макс Телеком - ул. "Р." ..№...; АМ Струма ЛОТ1 - Д. Д. - Д. - от км 305+220 до км 322+000. След анализ на представените доказателства органите по приходите са констатирали, че същите не доказват реалното изпълнение на доставките, обективирани в спорните фактури. Този извод е обоснован с неустановеността на извършените СМР и с липсата на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяването на фактурираното. Съобразена е и неустановеността на техниката за извършване на услугите, местонахождението на обектите, количеството и видовете работи и датите на приемането им. Относно фактурите, издадени от "Хепиър" ЕООД, с предмет на доставките "ваучери" за мобилни оператори, от доставчика са събрани копия на издадените фактури, придружени с "касова бележка" с реквизити: код, стока, мярка, количество, ед. цена, валута и стойност, които според органите по приходите не дават информация за вида на плащането. Представени са хронологичен и аналитичен регистър на клиент 411/49. "К Инженеринг" ЕООД за 2012 г. и 2013 г., банкови извлечения и месечни оборотни ведомости, както и фактури за предходни доставки на ваучери с издател "Вардаров" ЕООД. Съгласно писмено обяснение от управителя на "Хепиър" ЕООД, на "К Инженеринг" ЕООД са продадени предплатени карти за телефония на "Глобул", "М-Тел" и "Вива Ком", като предаването им е извършено в офиса на дружеството, а транспортът е за сметка на получателя. След анализ на събраните доказателства, приходните органи са счели, че не са установени прехвърлянето на собствеността на продадените ваучери, начина на продажба на същите, както вида и количеството на получените и реализирани ваучери. Отчетено е, че липсват идентификационни кодове за активиране на ваучерите, които са предоставяни от мобилните оператори на далекосъобщителната услуга. Акцентирано е върху недоказаността на произхода на стоката поради установена липса на "ваучери" при извършена ревизия на сочения предходен доставчик "Вардаров" ЕООД. За фактурите, издадени от "Вива енд Вита" ЕООД за д. п. м. 02. 2013 г. и м. 03. 2013 г. и спрямо две фактури, издадени от "Фисикон" ЕООД за д. п. м. 04. 2013 г. органите по приходите са констатирали, че предмет на доставките по тях са "продажба" и "продажба на ваучери". Съобразили са още, че в спорните фактури липсва уникален номер, въз основа на който да се проследи валидността на ваучерите, както и, че за сочения предходен доставчик "Вардаров" ЕООД е установено, че не е разполагал с фактурираните стоки. В обобщение ревизиращите са приели, че реалността на доставките по тези спорни фактури не е установена, с оглед на което не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит на ревизирания. В хода на съдебното производство е проведена основна и допълнителна ССчЕ, заключенията по които са обсъдени от първоинстанционния съд в корелация с относимите за спора факти и обстоятелства. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност решаващият състав е приел, че издадените 70 фактури от "Инвестор БГ" ЕООД, с предмет "съгласно договор за бартер" не са в оригинал, не отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и не съдържат поред десет разряден. Обсъждайки договорът от 03.01.2011 г. и представените 2 приемно-предавателни протокола, съдът е формирал извод, че не може да се конкретизира точния предмет на спорните доставки, нито те да се обвържат по между си. Преценил е, че не е установено именно издателят на фактурите да е подизпълнител на ревизираното дружество, както и, че от представените споразумения за извършено прихващане не може да се разбере какви задължения са прихванати. Отчел е и липсата на доказателства за материална, техническа и кадровата обезпеченост на доставчика, за местонахождението на обектите, количеството и видовете работи, които са извършени, както и на датите на приемане на съответните видове работа. По тези съображения е достигнато заключението, че спорните доставки не са реално извършени, поради което законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Относно доставките с предмет "ваучери" и "телефони, обективирани във фактурите, издадени от "Хепиър" ЕООД, "Вива енд Вита" ЕООД и "Фисикон" ЕООД съдът е приел, че събраните доказателства не доказват действителното извършване на доставките. Този извод е обоснован с липсата на вписан уникален номер в представените фактури за продажби на ваучери, по който може да се провери валидността на съответния ваучер и неговата активация. Подчертано е, че не са представени заявки и поръчки, приемно - предавателни протоколи, идентификационни кодове, посредством които се активира предоставяната от мобилните оператори далекосъобщителна услуга. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че спорът между страните се е концентрирал върху поведението на доставчиците, а не върху релевантните обстоятелства на извършването на спорните услуги и прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчиците на получателя. След съвкупен анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че те не мотивират с необходимата степен на убедителност извод за действителното осъществяване на доставките именно от издателите на спорните фактури. Несподелима е тезата на касатора, че счетоводното отчитане на спорните доставки е достатъчно, за да се приеме, че те са реално извършени. По аргумент от чл. 51 ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства по делото, установени в хода на производството. Именно такъв анализ е извършил първоинстанционният съд, за да достигне до правния извод, че в счетоводството на ревизираното лице са отразени стопански операции, които не са действително извършени. Друго не следва от представените към фактурите, издадени от "Инвеститор БГ" ЕООД договори за бартер и 2 бр. приемо-предавателни протокола, които нито могат да се обвържат по между си, нито да конкретизират предмета на спорните доставки. Не е установено какви видове СМР са извършени от издателя на фактурите, къде, кога и как са осъществени и предадени на получателя. Съобразявайки всички относими доказателства и приемайки неустановените факти за неосъществени, съдът обосновано е приел, че доставките по фактурите от "Инвеститор БГ" ЕООД не са реално извършени и за тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Същият правен извод следва и по отношение на доставките по фактурите, издадени от "Хепиър" ЕООД, "Вива енд Вита" ЕООД и "Фисикон" ЕООД. При неустановеност на предаването на правото на разпореждане върху стоките като собственик от доставчиците на получателя, правилно първоинстанционният съд е приел, че спорните доставки не са действително извършени. Поради това данъкът за тях се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС и за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съответстващи на разясненията на СЕС са и мотивите на първоинстанционния съд, че действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно приложимите процесуални и материално правни норми. Това е изрично подчертано в т. 31 от тълкувателно приложимото Решение по дело С-285/11 г. В точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС сочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами и злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС. Т. като в случая не е доказано действителното извършване на фактурираните стопански операции, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при липсата на реално осъществени доставки не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество. Достигайки до този извод и отхвърляйки жалбата срещу РА, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 16 098. 40 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение