Решение № 13947 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2009 г.

Решение № 13947 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Образувано е по касационна жалба на Димитър Йорданов Генчев от гр. Добрич, срещу решение № 90 от 5.06.2009 г. по адм. д. № 239/2009 г. на Добричкия административен съд, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 248/18.03.2009 г. на началника на РУ на МВР гр. Ген. Тошево, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от страна на началника на РПУ е доказано по несъмнен начин наличието на условията (отказ на водача да бъде проверен с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване), с възникването на които правната норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Актът за установяване на административно нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и съдържа фактическите обстоятелства на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4, АПК. В заповедта са изложени фактическите основания за издаването й, които се установяват и от доказателствата по административната преписка, посочено е като правно основание разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, вместо чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, което не води до незаконосъобразност на заповедта. Относно възражението на жалбоподателя, че не е доказано да е управлявал пътно превозно средство под въздействието на алкохол, тъй като проверката е извършена в по-късен час от часа на произшествието, съдът е счел, че това не променя установеното от фактическа и правна страна и няма отношение към законосъобразността на заповедта. Решението е законосъобразно. В акта за установяване на административно нарушение, който представлява доказателство в производството по прилагане на принудителна административна мярка, се съдържат данни, че при получен сигнал за пътно произшествие, при проверка на място е установено, че водачът на автомобила, участвал в произшествието е Димитър Йорданов Генчев. Посетен е в дома си и отведен в РПУ Генерал Тошево за допълнителни обяснения, при което е отказал да бъде проверен с техническо средство за алкохол и да даде кръв за медицинско изследване. Съставен е акт за административно нарушение, който той е подписал с възражения. В заповедта за прилагане на принудителна административна мярка са изложени установените фактически обстоятелства, че на 15.03.2009 г. около 16, 30 ч., по пътя към с. Красен, жалбоподателят предприемайки изпреварване на лек автомобил, не е осигурил достатъчно странично разстояние между двете пътни превозни средства, при което е предизвикал пътнотранспортно произшествие със щети и напуснал местопроизшествието. След установяването на водача, Генчев е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и да получи талон за изпращане на медицинско изследване, с което е нарушил чл. 6, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 1, чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "В" от ЗДВП и му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - отнемане временно на свидетелството за правоуправление. Законосъобразно заповедта е издадена на правно основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, предвиждащ налагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицински изследвания - до решаване въпроса за отговорността му, но за повече от 6 месеца, което съответства на изложеното в мотивите на заповедта фактическо основание. Неправилно е прието от съда, че в заповедта е следвало да бъде издадена на основание чл. 172 ал. 1 ЗДвП, който определя компетентния орган за издаване на заповед за прилагане на принудителната административна мярка - ръководителят на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. В оспорената пред съда заповед е посочено вярно фактическото и правно основание за издаването й. Не е налице нарушение на административно производствените правила при издаването й. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочено, че е употребил алкохол. Независимо, че са издадени в отделно административнонаказателно производство, в тях също е отразено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и да получи талон за медицинско изследване. В наказателното постановление е наложена санкция по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Не намират основание твърденията на жалбоподателя, че е изпреварил лекия автомобил "Мазда" с варненска регистрация, без да го е засегнал, след като при извършената проверка на автомобила му от контролните органи са установени следи. Не могат да се кредитират обясненията на жалбоподателя пред съда, че е отказал проверка за алкохол, тъй като след като се е прибрал, преди извършване на проверката е вечерял, при което е употребил алкохол. Не са доказани твърдения му, че е употребил алкохол след като се е прибрал с колата, преди идването на контролните органи в дома му и извършване на проверката. В рапорта на мл. автоконтрольор по преписката има данни, по показанията на другия водач на автомобила, при разговора между него и жалбоподателя, за употребен алкохол от него. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение