Решение № 551 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2011 г.

Решение № 551 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С решение № 183/27.4.2011 г. по гр. д. № 172/2011 г. Пазарджишкият окръжен съд, г. к., втори въззивен състав, е потвърдил решение № 380/18.11.2010 г. по гр. д. № 374/2010 г. по описа на Пещерския районен съд, г. о., с което е отхвърлен предявеният от С. В. Х. от [населено място], област П. против [община] иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 2700 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот № в кв. по плана на [населено място], съставляващ незастроено място с площ от 49 кв. м при съседи: от три страни улици и РПК-Б., за периода от 01.11.2008 г. до 01.5.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Срещу влязлото в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ищеца С. В. Х.. В молбата се твърди, че ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - скица № 3667/13.7.2011 г. на Служба геодезия, картография и кадастър - П., за процесния поземлен имот, за която му е било отказано издаване на съдебно удостоверение от въззивната инстанция.

Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд и връщане делото на посочения съд за ново разглеждане.

В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителя - адв. И., който депозира писмена защита.

Ответникът по молбата за отмяна - [община], е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Претендират се разноски.

В съдебно заседание становището на ответника по молбата за отмяна се поддържа от процесуалния му представител - адв. Х..

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представеното с нея писмено доказателство, отговорът от ответника по молбата, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на процесуалния представител на молителя и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното:

Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:

Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането.

Представената с молбата за отмяна скица на поземлен имот № **/13.7.2011 г. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. От същата е видно, че е издадена на въз основа на кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.4.2011 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, обнародвана в "Държавен вестник" брой 36/10.5.2011 г. стр. 91, което по време следва приключването на устните състезания във въззивната инстанция - 30.3.2011 г. Ето защо скицата се явява новосъздадено доказателство.

От друга страна, представеното доказателство не е от съществено значение за делото, тъй като то не представлява титул за собственост на процесния имот.

Поради това представеното с молбата за отмяна доказателство не дава основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което тя следва да се остави без уважение.

С оглед изхода от спора молителят следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,