Решение № 12968 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2010 г.

Решение № 12968 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу частите от решение № 620/22.03.2010 г. по адм. дело № 367/2009 г. на Административен съд - Варна, с които е отменен ревизионен акт /РА/ № 180800271/12.11.2008 г. на орган по приходите на ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 735/16.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 06.2004 г. в размер на 11 561,02 лв. по фактури на "Монанко ойл къмпани" ООД и съдът е осъдил дирекция "ОУИ", гр. Варна да заплати 3440 лв. разноски по делото на "Товарни превози" АД, гр. Русе. Жалбоподателят поддържа в жалбите си, че решението е неправилно в оспорената част поради нарушение на материалния закон, а в частта за разноските - поради противоречие с чл. 161, ал. 3 ДОПК, иска отмяната и, отхвърляне на жалбата срещу спорната част от РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, независимо от изхода на делото в останалата спорна част. Ответникът по касационна и частна жалба - "Товарни превози" АД, гр. Русе, в писмено възражение и чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба и частна жалба са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел за установено, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Товарни превози" АД, гр. Русе, за данъчен период м. 06.2004 г. в размер на 11 561,02 лв. по фактури на "Монанко ойл къмпани" ООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като по отношение на спорните доставки на дизелово гориво с представянето на ДРА, издаден на доставчика по ЗДДС за същия данъчен период са представени доказателства за всички факти от значение за облагането с ДДС, за които не са били представени доказателства от доставчика по време на насрещната проверка. Налице са и всички кумулативно необходими предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по тези доставки, включително и спорната - начисляване на данъка от доставчика по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). С представянето на ДРА № 975/10.01.2005 г., издаден на доставчика и за данъчен период м. 06.2004 г. за задължения по ЗДДС (отм.) по време на съдебното производство, жалбоподателят е ангажирал доказателства за всички факти, за които по време на насрещната проверка са искани доказателства от доставчика и той не ги е представил - отразяването на данъка като задължение в счетоводството, реалност на доставката и предходни доставчици. Налице е хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) - отпаднало е основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит поради непредставяне на доказателства от доставчика по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) с представянето им от жалбоподателя, като в първоинстанционното съдебното производството няма преклузивни срокове за ангажирането на доказателства. Фактурите са издадени от доставчика, отразени са в справките - декларации и дневниците му за продажба и при извършената му ревизия с проверяване на счетоводството липсват корекции на счетоводните записвания. Следователно ревизиралите го органи при констатирано редовно водено счетоводство са проверили и известните им доставки към "Товарни превози" АД, гр. Русе. Липсата на корекции сочи на редовно отразяване на данъка като задължение в счетоводството на изпълнителя и констатирани реални доставки, извършени от него - в противен случай в ДРА щеше да има съответните констатации за издадените от ревизираното дружество фактури. В този смисъл представените приемо-предавателни протоколи правилно са кредитирани от съда, тъй като съдържанието им кореспондира с установеното относно реалността на доставките от данъчните органи при ревизията на доставчика. Правилно съдът при отпадане на основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е изследвал предпоставките на чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит и е достигнал до извод за наличие на всички кумулативно необходими спорни предпоставки. Решението е материалноправно законосъобразно в тази му част и следва да бъде оставено в сила. Не са налице основания за отмяна на решението и в частта му за разноските, тъй като РА е изцяло отменен в обжалваната пред първоинстанционния съд част /решението на АС частично е влязло в сила в необжалваната му част/. Не е налице и хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, в която разноските се понасят от ревизирания субект независимо от изхода на делото, тъй като ДРА на прекия доставчик не е могъл да бъде представен от него преди съдебното производство и издаденото от съда съдебно удостоверение за снабдяване с него. Няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят 1440 лева разноски - заплатен адвокатски хонорар за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение