Решение № 4133 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2019 г.

Решение № 4133 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Стоянов, чрез адв. Тихолова, против решение № 116 от 13.07.2019 г., постановено по адм. дело № 302/2018 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлено оспорването му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 с изх. № 02-110-6500/330 от 02.02.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по заявление за подпомагане УИН: 11.15.0615/44481 за кампания 2015. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебния акт и се сочи, че заповедта за определяне на окончателния слой за кампания 2015 г. по отношение на П. Стоянов не е влязла в законна сила. От изслушаната съдебно-техническа експертиза не се установяват безспорно фактите, послужили за издаване на оспорената заповед. Извършените теренни проверки на 02.11.2015 г. и 03.11.2015 г. са направени извън определения период – до 10.10.2015 г., съгласно Заповед № РД-09-575/19.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора с което да бъде отменен оспореният административен акт в частта, засягаща жалбоподателя. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и депозит за вещо лице. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Стоянов против Уведомително писмо изх. № 02-110-6500/330 от 02.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, издадено от зам. -изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по Мярка 13 "Плащания с райони с природни или други специфични ограничения" и са наложени санкции за бъдещ период. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения административен акт. За кампания 2015 бенефициентът е заявил за подпомагане 2 парцела, които са и обект на възражението на кандидата. Парцелите попадат в частта от страната извън самолетното заснемане за годината. Съответно за тези площи актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП за кампания 2015 е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване "допустим слой", съгласно Заповед № РД 09-575 от 19.08.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Констатациите от теренната проверка на физическите блокове, в които кандидатът е заявил "проблемните" парцели са описани в протоколи, като същите са преценени от административния съд като коректно отразени в СИЗП. По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От експертното заключение и направените в съдебно заседание уточнения е прието за установено, че правилно са отразени площите по таблицата в уведомителното писмо по размери и по площи. Вещото лице е описало и във всеки парцел, какво е видяло към датата на заснемане 02. и 03.11.2015 г. и за всеки един е отразило какво се вижда – силно обрасла и неподдържана овощна градина. Според заключението, при определяне на недопустимите площи от ДФЗ са използвани границите на допустимите, респ. недопустимите площи, определени от МЗХ, т. е. използваните от ДФЗ недопустими площи се припокриват географски с определените от МЗХ. Съгласно заключението общият размер на установената от ДФЗ недопустима площ по подаденото от Стоянов заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания е в размер на 1. 22 ха. Установената допустима площ е в размер на 0. 16 ха. Процентът на наддеклариране е над 100 %. Допустими за подпомагане площи по Схемата за преразпределително плащане /СПП/ са допустимите за подпомагане площи по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за първите 30 хектара на стопанството. Санкционираната площ е в размер на установената площ - 0. 16 ха, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. Вещото лице дава заключение, че проверката на декларираните от оспорващият площи, са били само административни, без да е имало теренни проверки, включващи: Проверки за допустимост на кандидата; Проверки за допустимост на земеделските площи; Кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри - проверка дали заявените площи попадат в границите на слоя с ДПП; Кръстосани проверки между данните в отделните заявления - проверка за застъпвания и др. При проверките не са констатирани двойно декларирани площи. При издаването на уведомителното писмо административният орган се е позовал на заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г. и заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на министъра на ЗХГ, с които е одобрен обновеният и окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. и която не е обжалвана от Стоянов в касаещата го част, поради което последната заповед е влязла в сила по отношение заявените площи на жалбоподателя и административният орган е обвързан с одобрения с нея окончателен допустим слой при разглеждане на заявленията за кампания 2015 г. Решението е правилно. По отношение на довода на касатора, че заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на министъра на ЗХГ, с които е одобрен обновеният и окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. не е влязла в законна сила, тъй като срещу заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г., с която се определя проектния допустим слой за подпомагане е подадено възражение и не е депозиран отговор от административния орган, следва да се посочи, че в мотивите на Тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС е посочено, че след извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установените пропуски и грешки, Министерството на земеделието и храните изготвя окончателен специализиран слой, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните, издавана на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна, ал. 2, изм. ДВ бр16/2015 г.) от Наредба № 105. Възприето е становището, че тази заповед се явява окончателният завършващ акт на проведената пред министъра на земеделието и храните процедура, и по своята същност е подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, свързани със заявените от него за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. От изложеното се налага извод, че заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г. с която се определя проектния допустим слой за подпомагане, е процедурен акт по издаване на окончателния - заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. на министъра на ЗХГ, и с първата за касатора не се създават непосредствено права или задължения, поради което е ирелевантно обстоятелството дали е получил индивидуален отговор по подаденото възражение. В допълнение следва да се посочи, че неговите доводи в тази насока касаят осъществяване на инцидентен съдебен контрол за законосъобразността на заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г., какъвто е недопустим в съдебноадминистративните производства по оспорване на друг акт със самостоятелно правно значение. По отношение на твърденията, че заповед № РД 46-236/01.03.2016 г. не му е съобщена следва да се посочи, че в тълкувателното решение изрично е посочено, че "производството по оспорване на заповедта следва да се проведе по реда на АПК "глава десета" - раздел І "Оспорване на индивидуални административни актове". В същото време обаче, начинът на съобщаване на заповедта е предмет на изрична уредба в чл. 33а, ал. 5 ЗПЗП, предвиждащ обявяването й на интернет страницата на МЗХГ и на Държавен фонд "Земеделие". Нормата е специална и дерогира прилагането на чл. 61 АПК. Няма и твърдения от страна на касатора, заповедта да е обжалвана в частта, с която е одобрен окончателният слой за парцелите по БЗС по заявлението му за кампания 2015 г. оставени извън допустимия слой за подпомагане. Следователно последната заповед е влязла в сила по отношение заявените от П. Стоянов площи и ДФЗ е обвързан с одобрения с нея окончателен допустим слой при разглеждане на заявленията за кампания 2015 г. По отношение на назначената експертиза и оспорване на релевантността на същата следва да се посочи, че съобразно чл. 202 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК съдът е преценил експертизата наравно с останалите доказателства по делото, като са преценени и дадените гласни показания с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Съобразно чл. 200, ал. 3 от ГПК оспорването на експертиза може да бъде направено докато трае изслушването й, като няма данни по делото такова да е направено. Не се споделят твърденията за нарушение на процедурата, поради извършени теренни проверки на 02.11. и 03.11.2015 г., вместо в срок до 10.10.2015., т. е. след 20 дни. Не всяко нарушение на процедурните правила води до опорочаване на процедурата по издаване на административен акт, а само съществените такива, които са могли до доведат до издаването на административен акт с различно съдържание като в случая съдът преценява, че не е налице такова съществено нарушение. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника – Държавен фонд "Земеделие" своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева, който размер се определя съобразно изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и депозит за вещо лице в общ размер 145 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение