Решение № 14949 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2013 г.

Решение № 14949 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационни жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"Пловдив при ЦУ на НАП и на ЕТ "Трансдиминед-Васка Нанчева" със седалище и адрес на управление гр. Кричим, ул. "В. Петлешков", № 11, против Решение № 206 от 25.01.2013 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2857 по описа за 2011 г., съответно в частта му, с която по жалба на ЕТ е отменен РА № 241101445/08.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 944/05.10.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, по отношение на доставчика "Интер Ойл-2008" ЕООД-гр. Пловдив за непризнато право на данъчен кредит в размер на 45 478.56 лв. по 18 бр. фактури, издадени през периода от 01.07.2008 г. до 31.10.2009 г. с предмет на доставките дизелово гориво, както и за непризнат данъчен кредит в размер на 6 590.93 лв. по 11 бр. фактури, издадени през периода от 01.10.2007 г. до 30.06.2008 г. от доставчика ЕТ "Тонка Атанасова" - гр. Хасково, с предмет на доставките гуми и резервни части и за непризнат данъчен кредит в размер на 3 018.15 лв. по 2бр. фактури, издадени през м. 06.2010 г. и м. 08.2010 г. от доставчика "Кристи Индивидуал" ЕООД - гр. Пловдив, с предмет на доставките дизелово гориво и евродизел и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против останалата обжалвана част на РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на процесните доставки като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба ЕТ "Трансдиминед-Васка Нанчева" оспорва жалбата. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, защото съдът не обсъдил съвкупно представените доказателства за реалното изпълнение на доставките на "ЕООД" Миг Транс" и "Таби Груп" ЕООД, необосновано приел, че тази реалност не е доказана и не съобразил задължителна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Ответникът по тази жалба - директорът на Д "ОДОП", чрез юрк. Попова, я оспорва по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: 1.По жалбата на директора на Д "ОДОП". Жалбата е неоснователна. 1.1.По отношение на доставчика "Интер Ойл-2008" ЕООД-гр. Пловдив не е признато правото на данъчен кредит в размер на 45 478.56 лв. по 18 бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през периода от 01.07.2008 г. до 31.10.2009 г. с предмет на доставките дизелово гориво. Ревизираното лице е дало писмено обяснение в ревизионното производство, че горивото е доставяно с предварителна заявка от негова страна по телефона към търговски представител на фирмата-доставчик, с който се договаря количеството, цената и срока на доставката и плащането. Посочено е, че горивото е доставено с цистерни на доставчика до гаража на фирмата в гр. Кричим. Относно разплащането по фактурите е посочено, че поради закъснялото плащане е заведено дело в Районен съд - гр. Пловдив. Лицето твърди, че разполага с ресурс за съхранение на горива - цистерни, но тъй като същите са напълно амортизирани не фигурират в описа на ДМА на фирмата. За да уважи жалбата в тази част, административният съд е приел, че РЛ е представило още в ревизионното производство достатъчно доказателства за реалното изпълнение на доставките на дизелово гориво. Относно осъществения транспорт в РД /л. 413/ са направени констатации за транспортните средства, с които е осъществен превозът на горивото. Обосновано съдът е приел, че транспортирането на горивото е извършено с камион МАН, рег. номер РВ 1252 НН и цистерна Рено, рег. номер РВ 6531 НН, собственост на "Гордис"ООД, предоставен с договор за наем от 01.07.2008 г. Съдът с право е съобразил и това, че жалбоподателят е представил доказателства /л. 243 и сл./ за капацитетните възможности и товароносимост на транспортните средства - изпитвателен протокол № 0606101-20/31.10.2006 г. за камион и изпитвателен протокол № 0606101-20/31.10.2006 г. за цистерна Рено. За товарен автомобил ГАЗ 53 рег. № 0590 ВА, предмет на договор за наем от 01.01.2009 г. между "Симакс" ООД и "Интер Ойл-2008" ЕООД, посочен за транспорт по фактура № 490/12.02.2009 г. е представен протокол за контрол на номинален и свободен обем на цистерни за превоз на опасни товари по шосе № 4737/29.09.2006 г., от който е видно, че капацитетът е 4 160 литра, а количеството по фактурата е 4 000 литра. Още в ревизионното производство са представени към всяка фактура пътен и експедиционен листи за предаване на стоката, които не са оспорени с никакви конкретни доводи. В хода на ревизията са представени и доказателства за това къде са съхранявани горивата - представени са снимки на цистерните, където се извършва съхранението, закупени от "Петрол" АД, с приложени и заверени копия от документи за собственост на "Петрол" АД, както и фактура № 0060002832/02.08.2002 г. и фактура № 0060002820/30.07.2002 г. Посочените фактически констатации са подкрепени и от показанията на трима свидетели, всички работещи в "Интер Ойл-2008" ЕООД - относно механизма на обработване на получените от РЛ заявки за гориво, а двамата шофьори - за това как заявеното количество гориво е доставяно на жалбоподателя. Фактическите изводи на административния съд в тази част на спора са обосновани на събраните доказателства, констатациите на РА са опровергани със събраните писмени и гласни доказателства. Що се отнася до обстоятелството, че представените доказателства за съдебен процес относно закъснялото плащане по процесните доставки от страна на ревизираното лице се отнасят само до две от процесните фактури, следва да се има предвид, че плащането по фактурите е само косвено доказателство за изпълнението на доставките, а относно посочения факт с правно значение са представени достатъчно преки доказателства, които задълбочено са анализирани от административния съд. 1.2. По отношение на доставчика ЕТ "Тонка Атанасова" - гр. Хасково не е признат данъчен кредит в размер на 6 590.93 лв. по 11 бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през периода от 01.10.2007 г. до 30.06.2008 г., с предмет на доставките гуми и резервни части. За да отмени РА в тази част, съдът се е позовал на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е проследила, въз основа на представени фактури на предходни доставчици с получател прекия доставчик, стоковия поток на доставените гуми и резервни части от предходните през прекия доставчик до ревизираното лице; установила е плащане по процесните фактури, което е осчетоводено както при доставчика, така и при ревизираното лице при редовно водени счетоводства. Извършването на доставките е потвърдено и от свидетелските показания на Тонка Атанасова, представляваща прекия доставчик - едноличен търговец. Обосновано, при тези доказателства, съдът е приел за доказана реалността на фактурираните доставки. Дадените от ревизираното лице писмени обяснения, че гумите и резервните части са транспортирани със собствените му превозни средства от магазин на доставчика са потвърдени от посочените доказателства и така констатациите на органите по приходите въз основа на направените в ревизионното производство проверки са били опровергани. Тази връзка липсата на реквизити в представените пътни листове следва да се счита несъществена при доказването на транспортирането и с други доказателства. 1.3.Относно непризнат данъчен кредит в размер на 3 018.15 лв. по 2бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през м. 06.2010 г. и м. 08.2010 г. от доставчика "Кристи Индивидуал" ЕООД - гр. Пловдив, с предмет на доставките дизелово гориво и евродизел. Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка № 2401-1005176-266/02.02.2011 г. при ТД на НАП Пловдив e установено, че спорните фактури са издадени и са отразени в подадените от доставчика отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Във връзка с проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх. № 584/10.02.2011 г., връчено на доставчика по електронен път на 17.02.2011 г. В отговор на това Искане от страна на доставчика с писмо от 01.02.2011 г. са представени следните документи, а именно: копия на 2бр. фактури; справки на счетоводни сметки 304, 411 и 4532; дневник за продажби; ПКО; като предходен доставчик на горивото е посочена фирма "Си Бо Трейдинг" ЕООД по издадени от него 2бр. фактури, ведно с приложени копия на товарителници, АДД, сертификати за качество; свидетелство за регистрация на ФУ; посочени са наетите от дружеството обекти, където прекият доставчик осъществява дейността си; ведомости за работни заплати. В представеното писмено обяснение се твърди, че въпросното количество гориво е заредено от бензиностанция "Симакс" и е транспортирано с МПС на РЛ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че с представените още в хода на ревизията доказателства е доказана реалността на доставките по двете фактури на този доставчик. В отговор на ИППОДЛ изх. № 584/14.01.2011 г. доставчикът е представил всички съпътстващи доставката документи, които съдържат безспорни доказателства за стоковия поток и предходния доставчик, както и за материалната, кадровата и техническата обезпеченост на доставката. Приложени са копия на товарителници, АДД, сертификати за качество, свидетелство за регистрация на ФУ, посочени са наетите от дружеството обекти, където прекият доставчик осъществява дейността си, ведомости за работни заплати. Неоснователно в касационната жалба на директора на Д "ОДОП" в тази част се поддържа, че за реалността на доставките са представени само двете данъчни фактури. В същото време липсата на доказателства за наличиет ан специализирани превозни средства и назначени работници при предходния доставчик не може да бъде достатъчно основание за отказ на данъчен кредит на получателя по преките доставки. 2.По жалбата на ревизираното лице Жалбата е частично основателна. Неправилно в нея се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя и съдебното решение е непълно, защото липсва изричен диспозитив за отмяна на РА в частта за начислените лихви върху определените задължения за главница, отменени с една част на първоинстанционното решение. Отменителната част на първоинстанционното решение е ясна, като смисълът й е, че се отменя РА в посочените части относно отказа на данъчен кредит на посочените трима доставчика с произтичащите от това задължения за главница и лихви. 2.1.Относно непризнат данъчен кредит в размер на 13 334,48 лв. по 5бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през м. 04.2010 г., м. 05.2010 г. и м. 07.2010 г. от доставчика "Миг Транс" ЕООД - гр. Пловдив, Предмет на доставките са скоростни кутии, диференциали, автомобилни гуми, автомобилно масло и брезент. При ревизията доставчикът не е бил открит, нито е представил доказателства, поискани му от органите по приходите. В ревизионното производство ревизираното лице е обяснило, че резервните части, автомобилните гуми и маслото са били необходими за стопанската му дейност. Твърдял е, че стоките са получени от склад на доставчика, намиращ се в района на гр. Шумен. Материалите са били транспортирани от ревизираното лице, а плащането е извършено в брой. За да отхвърли жалбата в тази част, съдът обосновано е приел, че тези твърдения не са доказани. Правилно административният съд е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит е благоприятстващо жалбоподателя обстоятелство и върху него тежи доказателствената тежест за доказване на наличните предпоставки за признаването му. В конкретния случай нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства за действителното осъществяване на процесните доставки. Цитираната в касационната жалба практика на СЕС е неотносима към случая при недоказана реалност на посочените доставки. В тази част съдебното решение следва да остане в сила. 2.2. Относно непризнат данъчен кредит в размер на 11 986.41 лв. по 5бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през м. 06.2010 г., м. 08.2010 г. и м. 10.2010 г. от доставчика "Таби Груп" ЕООД - гр. Пловдив, с предмет на доставките моторно масло, автомобилни гуми, резервни части и антифриз. Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка № 2401-1005176-810/07.03.2011 г. при ТД на НАП Пловдив се удостоверява, че фактурите са издадени и отразени от доставчика в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. По повод проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх. № 1738/10.02.2011 г., което видно от приложената разписка е връчено на 15.02.2011 г. лично на управителя на проверяваното дружество. В отговор на горното Искане с писмо от 01.03.2011 г. от страна на доставчика са представени следните документи, а именно - спорните 5бр. фактури; дневен финансов отчет; свидетелство за регистрация на ФУ от 22.06.2010 г.; хронологични регистри на счетоводни сметки 411, 4532, 501 и 702; обобщена оборотна ведомост за периода от 01.06.2010 г. до 31.10.2010 г.; дневници за продажби и справки -декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди на 2010 г.; справка за стоковия поток, в която е посочен предходен доставчик по Збр. приложени фактури. Управителят на прекия доставчик е представил писмено обяснение, в което сочи, че няма сключени договори, транспортирането на стоките е извършено от РЛ, като същите са натоварени от наета складова база в Свиленград. Необосновано, при посочените доказателства, съдът е потвърдил отказа на данъчен кредит в размер на 11 986.41 лв. по издадените от този доставчик фактури потвърждавайки изводите на органите по приходите, че както доставчикът, така и получателят по доставките не са представили никакви доказателства за реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Основателно в касационната жалба на ревизираното лице се изтъква, че съдът не съобразил и въобще не обсъдил свидетелските показания на представляващия този пряк доставчик в откритото съдебно заседание на 26.04.2012 г., които изцяло потвърждават обясненията на ревизираното лице в ревизионното производство и тези на самия представител на прекия доставчик за предаването на родово-определените вещи, предмет на тези фактури в склад на доставчика в гр. Свиленград. Установено е при това прехвърлянето на собствеността върху съответните родово определени вещи чрез тяхното отделяне или предаване, и съдът неправилно е приел, че има доказателства само за счетоводното отразяване на на доставките не е основание да се приеме, че същите са реално осъществени. Въпросните фактически изводи са подкрепени и от свидетелските показания на свидетеля Пейков в заседанието от 29.03.2012 г. за влагане на предмета на доставките в стопанската дейност на ревизираното лице. Обстоятелството, че е е доказана собствеността на прекия доставчик върху недвижимия имот-складова база в гр. Свиленград само по себе си не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит на получателя по процесните фактури. Предвид изложеното, първоинстанционното решение в посочената част и в съответната за разноските следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по същество, с което по жалба на ревизираното лице РА бъде отменен в посочената част. При посочения изход на процеса на ревизираното лице следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 821,65 лв. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е взето предвид при определяне на разноските в първоинстанционното производство. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният админстративен съд, състав на осмо отделение