Решение № 6557 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15964/2008 г.

Решение № 6557 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15964/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите "Перомакс" ООД и Регионална дирекция за национален и строителен контрол гр. Плевен са обжалвали решението от 6.11.2008 г. постановено по адм. д. № 472/2008 г. на Плевенския административен съд, с което е отменена Заповед № ДК-10-07/14.04.2008 г. на началника на РДНСК - Плевен и е оставен в сила изричния отказ на главния архитект на Община - Плевен да издаде разрешение за строеж. Наведени са оплаквания по чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответникът Община- Плевен чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са основателни. За да постанови този правен резултат решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. 1. Решението е допустимо, поради допустимост на производството по пред първоинстанционния съд. Данните сочат, че съгласно АОС № 35089/18.01.2008 г. процесния имот УПИ - III с площ от 4280 кв. по плана на гр. Плевен върху който е частна общинска собственост, затова кмета на общината е активно легитимиран да оспорва административния акт. Жалбата му е била допустима пред съда, поради което и законосъобразно е била разгледана по същество. Решението незаконосъобразно и необосновано. Предмет на обжалване в производството пред първоинстанционния съд е Заповед № № ДК-10-07/14.04.2008 г. на началника на РДНСК гр. Плевен, с която в производството по чл. 216, ал. 5, вр. с ч. 216, ал. 1, т 2 ЗУТ е отменен издадения от главния архитект на община - Плевен мотивиран отказ за издаване на разрешение за строеж по чл. 149 от ЗУТ. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗС (действал към момента на сключване на договора и отменената ал. 2 от с. з.) правото на строеж се погасява в полза на собственика на земята. Давността започва да тече от датата на сключване на договора, ако няма обективни пречки за извършване на строителството, а ако има от датата на отстраняването им. В конкретния случай договора за отстъпено право на строеж между община - Плевен и дружеството е сключен на 17.05.1995 г. С Решение № 577/19.10.2002 г. общинския съвет е изменил т. 1 от този договор и е променен срока на договора като на 4.03.2003 г. е подписан анекс между страните като съгласно т. 2 за изграждане на строителния обект е определен нов петгодишен срок. Наред с това давността е била прекъсвана и поради образуваните адм. производства пред съда по адм. д. 304/2001 г. и по по адм. д. № 10319/2001 г. на Върховния административен съд, трето отделение Данните сочат, че със заявление № ТСУ и С-26-1196-2/ 23.01.2008 г. е поискано издаването на разрешение за строеж от Главния архитект, по което последния е постановил мотивирания отказ, позовавайки се на погасяване на правото на строеж по давност. Главният архитект не е имал правото да се позовава сам на изтекла давност. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му и без изрично направено възражение т. е позоваване на изтекла давност, административният орган не може да прави отказ за издаване на административния акт на това основание. Ето защо началникът на РДНСК законосъобразно и обосновано е отменил обжалвания отказ за издаване на разрешение за строеж. Като е приел обратното, че заповедта му е незаконосъобразна и е оставил в сила обжалваният отказ на главния архитект, съдът е постановил решението в нарушение на материалния закон. Същото е постановено при наличие на основанията по чл. 209, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на кмета на община Плевен, като неоснователна срещу обжалваната заповед. При този изход на процеса следва Община гр. Плевен да заплати на Петромакс ООД гр. Плевен направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 325.00 лв. адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. д. т. за касационното производство, както и 80.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на РДНСК - гр. Плевен. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.