Решение № 12925 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13785/2010 г.

Решение № 12925 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13785/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Бургас против решение № 1064 от 15.09.2010 г. по адм. дело № 106/2010 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с което е отменена заповед № ЧР 1195 от 23.12.2009 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Настя Тодорова Дафова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най - ниска оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Дафова против заповедта да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас в обжалваната част е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (кметът на Община Бургас е орган по назначаването) и съдържа изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Въпреки това настоящата инстанция констатира, че е налице порок във формата на заповедта, тъй като правното основание не съвпада с фактическото. Като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, а мотивите на органа за това, че служителката Дафова допуска "неспазване на сроковете, системно нарушава трудовата дисциплина и вътрешните правила за работа в Община Бургас" сочат на дисциплинарни нарушения, които биха били предпоставка за прекратяване на служебното отношение на друго, предвидено в закона основание. Изводите на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА, са законосъобразни. Процедурата по атестиране на служителката е проведена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени. Оценяваната служителка заема длъжността главен експерт "Архитектура сгради" в дирекция "Устройство на територията" на Община Бургас и е оценявана за времето от 1.12.2008 г. до 30.11.2009 г. В нарушение на цитираните по-горе разпоредби представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА в работния план са възпроизведени задълженията на служителката по длъжностна характеристика, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през периода. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране - не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената междинна среща, както и на заключителната. Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Освен това анализът на компетентностите на служителката не е съобразен с изискванията на чл. 20 от НУРАСДА, а е заменен от общи изводи за това, че служителката допуска "пропуски при издаването на строителните книжа", не успява да изпълни задачите в срок, нарушава вътрешните правила за работа в общината и системно нарушава трудовата дисциплина, които биха могли да обосноват евентуално възникване на дисциплинарна отговорност за служителката. Описаните нарушения на изискванията на чл. 16 и чл. 20 от НУРАСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителката професионални качества и способности за оценявания период, а общи констатации за нарушения на трудовата дисциплина и вътрешните правила, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА, свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения. Правилно е и заключението на съдебния състав, че атестирането е проведено в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 26 от НУРАСДА, тъй като формулярът за оценка не е прегледан и подписани със становище, от служителя, който има качеството на контролиращ ръководител по смисъла на наредбата. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 от НУРАСДА контролиращ е ръководителят, на когото оценяващият ръководител е непосредствено подчинен. В случая, съобразно посочените изисквания и с оглед установената по делото структура на общината, правилно е преценено, че контролиращ ръководител по смисъла на наредбата е заместник-кметът по "Устройство на територията и строителството", тъй като от значение за атестирането са конкретните компетенции в определена професионална област, в най-непосредствен контакт с професионалната дейност, задълженията и личните и професионални способности на оценявания, а не функциите на общо административно ръководство на администрацията в общината. Ето защо секретарят на общината в разглежданата хипотеза няма качеството на контролиращ ръководител по смисъла на наредбата, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителката обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, Административен съд - Бургас постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт в обжалваната част също е неоснователен. Решението на Административен съд - Бургас в оспорената част е постановено след преценка и обсъждане на всички събрани по делото доказателства, а направените изводи съответстват на установеното в хода на процеса. Заключението на съдебния състав, че секретарят на общината няма качеството на контролиращ ръководител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от НУРАСДА е направено след анализ на представените по делото структура и длъжностно разписание на Община Бургас, както и на приложените длъжностни характеристики за длъжността, заеманата от оценяваната служителка и за длъжността "директор на дирекция "Устройство на територията", в които е изяснена йерархичната подчиненост на тези длъжности в структурата на общината. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Бургас в обжалваната част е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,