Решение № 3625 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2020 г.

Решение № 3625 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10229/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу решение № 3212 от 24.06.2020 г., постановено по адм. д. № 11052/2019 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде постановено решение, с което се отхвърли жалбата на Х. Георгиев срещу решение № Ж – 489/5.09.2019 г. на КЕВР. Ответникът – Х. Георгиев, в подадено писмено становище по касационната жалба, оспорва същата. Моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 3212 от 24.06.2020 г., постановено по адм. д. № 11052/2019 г. по описа на Административен съд – София град, съдът е отменил решение № Ж – 489/5.09.2019 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г., е било прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11 ИН-00187/23.04.2019 г., подадена от Х. Георгиев срещу действия на [фирма]. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подадените жалби от 23.04.2019 г. и 13.06.2019 г. от Х. Георгиев, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден при спазване на приложимата процедура, визирана в чл. 142 – чл. 147 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, но в нарушени на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Според съда тези задължения на административния орган не са спазени, което е мотивирало първоинстанционния съд да отмени административния акт и да върне преписката за ново произнасяне. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред административния орган е инициирано по жалба на Х. Георгиев срещу [фирма], подадена на 23.04.2019 г., във връзка с преустановяване на снабдяването с електрическа енергия на имота му в [населено място], общ. Карнобат, за което лицето твърди, че не е уведомен и не му е дадено съответното предизвестие. За да постанови обжалваното решение, КЕВР е приела, че клиентът не е предоставил адрес за кореспонденция за имота, поради което на адреса в [населено място] са изпращани писма, с които жалбоподателят е уведомяван за необходимостта от съставяне на отчет за СТИ, както и предупреждение, че при неосигуряване на достъп до имота, преносът на електрическа енергия ще бъде преустановен. КЕВР се е позовала на обратна разписка, с която писмо, адресирано до Х. Георгиев е върнато с отбелязване "Получателят преместен на друг адрес". От представените по делото доказателства съдът безспорно е установил, че Х. Георгиев е клиент на [фирма] за обект с ИНТ 2574530 в [населено място], общ. Карнобат, с клиентски номер № [ЕГН], както и че средството за търговско измерване на електрическата енергия /СТИ/ се намира в имота. През м. 02.2018 г. обектът е посетен от сътрудници на [фирма] с цел редовен отчет на СТИ, но не е осигурен достъп до имота. За това обстоятелство е съставен констативен протокол /КП/ № 21632/19.02.2018 г., приложен по делото. Законосъобразен е изводът на съда, че КЕВР неправилно е посочила, че електроразпределителното дружество е изпълнило изискванията на чл. 72, ал. 2 от Общите условия /ОУ/ на договорите за пренос на електрическа енергия. Действително [фирма] е изпратило писмо до Х. Георгиев на адреса на имота в [населено място], което е било върнато с отбелязване "получателя преместен на друг адрес". Видно обаче от представеното по делото Заявление - декларация за започване на продажба на електрическа енергия с вх. № 6649875/18.04.2017 г. и декларация за достъп до мрежата /л. 28 и л. 29 от първоинстанционното дело/, жалбоподателят е посочил адрес: [населено място], [улица], вх. 3, ет. 3, както и телефон за връзка. Именно такива са и твърденията на лицето в първоинстанционната му жалба. Този адрес е посочен и в жалбите до КЕВР, като жалбоподателят е получавал кореспонденцията си на същия адрес. Следователно съдът правилно е приел, че [фирма] е имало информация за адреса на абоната си още през 2017 г., а не както се твърди, че липсвал адрес за кореспонденция, както и че същият е станал известен на електроразпределителното дружество едва през 2019 г. при подаването на заявлението за възстановяване на електрическото захранване на имота. В изпълнение на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, [фирма] е било длъжно да изпрати уведомителното писмо за преустановяване на електрическото захранване на имота, на адреса в [населено място], а не в [населено място]. Вместо това, в нарушение на разпоредбите на ОУ, електроразпределителното дружество е прекратило електрическото захранване на обекта, без да е изпълнило задължението си за надлежно уведомяване и предизвестие до собственика на имота. На следващо място съдът правилно е установил, че видно от представената преписка по делото, жалбоподателя е подал нова жалба срещу [фирма] на 13.06.2019 г., като в същата са изложени допълнително доводи за извършени незаконосъобразни действия от [фирма] по възстановяване на електрическото захранване на имота, като по отношение на тази жалба от КЕВР не са предприети действия за събиране на доказателства и същата е игнорирана - не е коментирана в оспорения административен акт. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че при постановяване на процесното решение от КЕВР са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е основание за отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне по жалбите на Х. Георгиев от 23.04.2019 г. и 13.06.2019 г., при съобразяване с изложените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение