Решение № 144 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 405/2013 г.

Решение № 144 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 405/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Д. Д. Г. срещу въззивна присъда № 2 от 17.01.2013 г. по внохд № 1438/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, наказателно отделение. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. Присъдата е постановена на предположение, в мотивите съдът не обяснява защо не кредитира показанията на свидетелите на подсъдимия, не е изложил съображения за противоречията в показанията на свидетелите по делото. Прави искане за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение, респ, отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните правила, и материалният закон е правилно приложен. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Варненският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 458 от 04.10.2012 г. по нохд № 1987/2012 г. постановена от Варненския районен съд, с която подсъдимият Д. Д. Г. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и вместо това е постановил НОВА: ПРИЗНАЛ е подсъдимия Д. Д. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 27.09.2010 г. в [населено място], чрез използване на МПС-микробус марка "Фолксваген Транспортер Т4" с ДК [рег. номер на МПС], отнел чужда движима вещ-В. -автомат/машина/ за топли напитки, марка"Зануси-В. "-втора употреба на стойност 1 440 лева от владението на А. Б. Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия, окръжният съд е приел, че обвинението срещу него е доказано от фактическа и правна страна. Изводите на съда почиват на доказателствата по делото, събрани, проверени и анализирани в съответствие с разпоредбите на чл. 13,14, чл. 107 НПК. По делото не се спори, че кафе-машината е изнесена от процесното място и транспортирана до вилния имот на св. П.. Не се спори, че машината е взета без да знаят нейните собственици, нито ползвателите, респ. без тяхното съгласие. Няма спор и че действието по отнемане на машината е извършено от подсъдимия. Спори се, дали извършвайки описаното действие, подсъдимият е съзнавал, че извършва кражба, т. е. дали е налице субективният елемент на престъплението. Подсъдимият Г. поддържа, че св. К. го помолил да отиде и вземе една от неговите машини за ремонт, без да е знаел, че тя не е собственост на последния. Тезата на подсъдимия не е била възприета от въззивния съд, който след самостоятелен обстоен анализ на събрания и проверен доказателствен материал е приел, че деянието е реализирано както от обективна, така и от субективна страна. Съдът е мотивирал извода си с визирани от него два факта-показанията на св. Б. П. и вторият-показанията на Б. П., св. П. и св. К. Приел е, че след като подсъдимият и приятелите му разтоварили машината в двора на П., подсъдимият отворил монетника и взел намиращите се там пари-действие нелогично, ако действително върши услуга на К. На следващо място-инициираните от подсъдимия срещи между него и св. К., на които подсъдимият увещавал последния да поеме вината за кражбата, срещу което той-Г. ще осигури разходите за адвокат. Изводът на въззивния съд е обоснован и съответен на доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно съдът е прие, че деянието е извършено при условията на чл. 11, ал. 2 НК. За умисъла на подсъдимия следва да се съди не само от неговите обяснения, но и от обективните данни по делото респ. от конкретно извършените от него действия. В случая от показанията на св. К. депозирани в съдебно заседание и на дос. производство/по реда на чл. 223 НПК/ е установено, че подсъдимият е предложил на последния да му продаде кафе-машина, повредена за сумата 800 лева. Относно намерението на подсъдимия да намери и се облагодетелства в личен план от машина"Зануси", следва да се вземат предвид показанията на св. В. г. В показанията на дос. производство/л. 37/, прочетени и приобщени от първ. съд по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК/ респ. част от доказателствения материал/ е видно, че по време на разговор с подсъдимия Д. за кафе машини, свидетелят казал, че в двора на база"И. Н. " има поставена такава машина. Подсъдимият тогава казал, че ако има, може да се изкарат някакви пари. Изложеното сочи на две неща. Първо местонахождението на процесната машина не е било посочено от св. К. и второ, че узнавайки за нея подсъдимият е решил да "изкара някакви пари". Изложеното съвпада с показанията на К. за това, че подсъдимият му предложил да му продаде кафе машина "Зануси", в ремонт, и се уговорили за сумата от 800 лева, респ. опровергава защитната теза на подсъдимия, за посочено от К. място на процесната машина. Последващите действия на подсъдимия -намиране на транспорт, ангажиране на лицата които да я натоварят и извозят до имота на св. П., сочат обективно на отнемане на вещта, прекъсване на досегашното владение на действителния й собственик и установяване на свое владение. Действията са противозаконни и целенасочени-да присвои чуждата вещ. Обстоятелството, че подсъдимият не се е интересувал и не е искал разрешение от собственика или ползвателя да изнесе машината от мястото, където е инсталирана, именно с цел да бъде ремонтирана, сочи на умисъл за отнемане с цел присвояване. От друга страна е неправдоподобно за нуждаещата се от ремонт машина да не бъде осигурен транспорт от нейния собственик. Намерението за незаконно присвояване е налице, защото е породено от желанието за неправомерно облагодетелстване от чуждата вещ. Умисълът е фактически въпрос и се извлича от съвкупния доказателствен материал, в конкретния случай умисълът за кражба е установен от доказателства по делото. Правилно установените фактически положения по делото, които не подлежат на преобсъждане, са обусловили и правилна оценка на доказателствата. Последните обуславят и извода за извършено от подсъдимия деяние, съставомерно по чл. 194 НК. В този смисъл, като е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил по повдигнатото му обвинение, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Законът е приложен правилно, тъй като неправомерните действия на подсъдимия съдържат признаците на престъплението кражба. Следва да се отбележи, че оценката на доказателствата и вътрешното убеждение на съда почиват на пълното и всестранно изследване на всички обстоятелства относими към предмета на доказване по чл. 102 НПК. Постановявайки осъдителна присъда срещу подсъдимия, въззивният съд не допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 303, ал. 2 НПК. Обвинението срещу Г. е доказано по безсъмнен начин. Доводите за процесуални нарушения са неоснователни. На л. 4 и сл. от мотивите, съдът е анализирал показанията на свидетелите и е изложил съображения, кои от тях кредитира, и кои от тях не възприема. В този смисъл съдът е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Доводът за нарушение на материалния закон също е неоснователен. Доказателствата по делото сочат категорично на извършено от подсъдимия престъпление по чл. 194 НК. Законът е правилно приложен. В жалбата се визира и довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Касационната инстанция намира жалбата и в тази част за неоснователна. Наказанието на подсъдимия е отмерено при условията на чл. 54 НК при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер. Преценката на решаващия съд на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 и т. 5 НПК е съобразена с обективните данни по делото, поради което определеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Основание за по-ниско по размер наказание/допустимо единствено при хипотезата на чл. 55 НК/ не е налице. С оглед на изложените мотиви въззивната присъда, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение