Решение № 12732 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2020 г.

Решение № 12732 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община /по-долу за краткост ДД"ОП" към направление "ФЗ" при С0/, срещу решение № 753 от 10.02.2020 г. постановено по адм. д. № 9136 по описа на Административен съд София град /АССГ/ за 2018 г., с което по жалба на А. Иванов е отменен АУЗД № 174/08.05.2018 г. издаден от старши инспектор в отдел ОП-Сердика, потвърден с решение №С7 Д18-РД28-138/19.07.2018 г., в частта относно ПИ по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8. Според изложеното в касационната жалба решението е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Събраните по делото доказателства са обсъдени в нарушение на правилата на логиката, поради което неправилно е установена фактическата обстановка свързана с правния спор и в следствие на това неправилно е приложен материалния данъчен закон. Възразява се срещу изводите на съда, че след като процесните имоти са урбанизирани през 1959 г. и предназначението им е за производство, склад и офиси, то същите следва да бъдат облагани с данъци, без да е необходимо да бъдат извършени процедурите по Закона за опазване на земеделските земи /З033/. Определеното с подробния устройствен план /ПУП/ предназначение на един поземлен имот не значи, че това предназначение е фактически осъществено, то може да бъде реализирано или не. При преценката за данъчни нужди следва да бъде съобразено и конкретното предназначение на имота. Това предназначение може да бъде различно от предвиденото в плана. По тази причина с изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ през 2011 г., като допълнителен критерии за определяне на облагаемите имоти е поставено и изискването да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Само когато предпоставките са кумулативно осъществени - имотът има предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ и е проведена процедура по чл. 17 и сл. от ЗОЗЗ, може да се начислява данък недвижими имоти и да се събира такса битови отпадъци. Въз основа на тези мотиви се иска атакуваното решение в обжалваната част, да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде постановено друго по същество на спора, като с него бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - А. И., в представен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа, че същата е неоснователна. По отношение на процесните имоти не е необходимо да се изпълнява процедурата по чл. 17 и сл. от ЗОЗЗ, тъй като те са включени в строителните граници на населеното място. Според изслушаната по делото експертиза имотите са урбанизирани, като за тях има изработен регулационен план, който е одобрен през 1959 г. От СГКК по делото са представени документи, от които е видно, че имотите са част от урбанизирана територия, а начинът им на трайно ползване е "за производствен и складов обект". По тези съображения се поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, като се иска да бъде оставено в сила, а жалбата подадена срещу него да бъде отхвърлена. В отговора по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства е било установено, че недвижимите имоти на собственост на жалбоподателя, с изключение на два от парцелите са урбанизирани и не представляват земеделска земя. По тези съображения те подлежат на облагане по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. За имотите в строителните граници на населените места промяната на предназначението по реда на специален закон не е условие за възникване на данъчно задължение. Върховен административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Предмет на контрол пред АССГ е бил АУЗД № 174 от 08.05.2018 г. издаден от старши инспектор в отдел "ОП-Сердика", потвърден с решение № С7 Д18-РД28-138 от 19.07.2018 г. от Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община. С атакувания АУЗД е прието, че осем поземлени имоти собственост на А. Иванов не подлежат на облагане по ЗМДТ. При осъществената проверка относно законосъобразността на акта, решаващият състав на АССГ е изложил подробни мотиви относно допустимостта на оспорването и е приел, че подадената жалба подлежи на разглеждане по същество. Въпреки, че с АУЗД не се определят задължения в него е посочено, че е констатирано несъответствие между декларираните от лицето и данни предоставени от трети лица. Според съда за жалбоподателя съществува правен интерес да установи дали е налице несъответствие в декларацията му и как следва да се третират собствените му имоти от гледна точка на ЗМДТ. Само по отношение на ПИ по т. 3 от АУЗД е прието, че не е налице правен интерес от обжалването, тъй като имотът е продаден на "Корал-99" ООД на 28.02.2018 г. Сделката е оформена с нотариален акт № 51, том І, рег. № 2639 дело № 43/28.02.2018 г. и А. не е собственик на този имот, поради което и за него не е налице правен интерес от обжалване на АУЗД, в тази част. Производството по делото е прекратено по отношение на описания в т. 3 от АУЗД поземлен имот с идентификатор 68134.502.41 и решението като, необжалвано е влязло в сила. При извършената дължима служебна проверка на акта, относно неговата валидност е констатирано, че АУЗД е издаден от компетентен орган на общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, във връзка с чл. 1 от ЗМДТ, в предписаната от закона форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. При извършената проверка по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби от категорията на съществените и не са налице пороци които да влияят върху валидността на акта. По същество на спора съдът е приел следното: Административното производство е инициирано от органа по приходите с нареждане рег. №ДРС18-ГР94-589/13.04.2018 г., с предмет да бъде установено дали правилно са определени задълженията за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБ0/, за осем имота собственост на А. Иванов, находящи се в [населено място]. Според административния орган са налице несъответствия между подадените от лицето декларации и данни постъпили в общинската администрация от Министерство на земеделието и храните/МЗХ/. Тъй като за процесните имоти не е провеждана процедура по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на тяхното предназначение от "земеделска земя", в "земя за неземеделски нужди", органът е приел, че не са налице основания за облагане на имота с ДНИ и ТБО. Съдът е описал подробно установената пред него фактическа обстановка, като е приел, че спорните имоти не представляват такива по отношение на които е необходимо да бъде изпълнена третата предпоставка на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ – да се извършва промяна на предназначението им, тъй като специалният закон не го изисква. В изслушаната по делото експертиза е изследван подробно и хронологично статутът на имотите от 1944 г. до настоящият момент. Експертът е посочил, че седем от описаните имоти са урбанизирани през 1959 г., преди приемането на ЗООЗП през 1973 г., а осмият е включен в одобрен през 2009 г. регулационен план, като има отреждане за УПИ от 2012 г. АССГ е изложил мотиви, че за процесните имоти не е необходимо да се изпълнява процедура по смяна на предназначението по ЗОЗЗ и те попадат в приложното поле на ЗМДТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изведена съобразно съвкупният анализ на събраните в хода на административното и съдебно производството доказателства, като изводите на съда по спорния въпрос са формирани след обсъждане на възраженията на страните в тяхната цялост и след обстойна преценка на доказателствата, като е спазен материалния закон. Неоснователни в този смисъл са твърденията на касатора, че изводите на съда са направени в противоречие с правилата на логиката и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Изложените мотиви от АССГ се споделят от настоящата инстанция, поради което и не следва да се повтарят. В допълнение на аргументите на първоинстанциония съд следва да се съобрази следното: Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ съдържа две отделни хипотези, които са относими за имоти, включени в строителните граници на населените места и селищни образувания и втората хипотеза е за имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Изискването за промяна на предназначението на земята, когато това се предвижда в специален закон, се отнася само за втората група имоти - тези извън строителните граници на населените места. В конкретния случай не е спорно между страните, че процесните поземлени имоти са в урбанизирана територия. В трайната практиката на ВАС не е налице противоречие, че за включените в ПУП имоти се дължи ДНИ и ТБО. Само обстоятелството, че имотите са възстановени по ЗСПЗЗ не означава, че същите имат характер на земеделски земи. Предвидените в закона процедури за земеделска реституция включват имоти, които към момента на включването им в ТКЗС или други държавни образувания, са имали характер на земеделски земи. С оглед на периода от време, който е минал, разрастването на населените места, довело до разширяването на урбанизираните територии в градовете, е наложило да се възстановяват по ЗСПЗЗ и такива земи, които вече нямат характер на земеделски. Изрично в чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е предвидено при какви условия се възстановяват такива земи. В конкретния случай възстановяването, според приложените решения на ОСЗГ-Нови Искър е извършено по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - процедура приложима за земи, които са в урбанизирани територии и се извършва въз основа на удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ издавано от техническа служба на съответната община. Такова удостоверение изх. №АС-94-А-117 от 04.10.2007 г. е издавано на А. във връзка със процедурата по възстановяване на имотите. Следователно до 2018 г., когато МЗХ е уведомило административният орган, че не е провеждана процедура по промяна предназначението на имотите, те са третирани като такива част от урбанизираната територия и не е поставян въпрос за приложимостта на ЗМДТ по отношение на тях. Принципно вярно е поддържаното от касатора твърдение, че подробният устройствен план представлява само предвиждане относно статута на имота и не води до незабавно изпълнение на установеното в него предназначение на имота, но в конкретния случай от значение е и начинът на трайно ползване на имотите. Установеният по делото начин на трайно ползване налага извод, че процесните имоти не се включват в понятието земеделски земи по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Обстоятелството установено с писмо на МЗХ, че по отношение на процесните имоти не е провеждана процедура относно смяна на предназначението по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ не е основание да се приеме, че същите са земеделски земи. Такава не е провеждана, тъй като не е необходимо. При произнасянето си административния орган е следвало да провери хронологията на статута на имотите, тъй като е разполагал с всички необходими данни и въз основа на тях да извърши преценка дали попадат в приложното поле на ЗМДТ. Като не е сторил това и се е позовал само на подадената му информация от МЗХ, без да я съпостави с изходящите от общинската администрация заповеди, протоколи и решения, относно характера и предназначението на имотите е постановил един незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от АССГ. С оглед на горното постановеното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба без уважение. Основателна във връзка с изхода на спора се явява заявената от ответника по касация претенция да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение