Решение № 4640 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13103/2019 г.

Решение № 4640 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13103/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бали груп" ЕООД, с. Дъбене, подадена чрез процесуалния му представител адв. Орманова, против Решение № 1722/09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 622/2019 г., по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617005007-091-001/27.07.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 79/11.02.2019 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив. В касационната жалба, като касационно основание се посочва допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – такива по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за нарушение на чл. 32 ДОПК при преценката за връчване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ и уведомлението по чл. 124 от ДОПК, и необсъждане на обстоятелствата относно характера на правоотношенията /трудови или не/ между касатора и физическите лица, управляващи МПС, в която връзка са определени задълженията за задължителни осигурителни вноски. Твърди се, че задълженията за ЗОВ са определени за лица, които не са били в трудовоправни отношения с "Бали Груп" ЕООД. Отрича се наличието на възприетите основани по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Конкретни оплаквания против определените задължения по ЗКПО не са изложени касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение. Съображения за неоснователност на жалбата са изложени в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Бали Груп" ЕООД, с. Дъбене, са определени задължения както следва: за корпоративен данък за внасяне за 2016 г. в размер на 32 616, 84 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 4376, 44 лева, допълнителни ЗОВ за периода м. 08.2016 г. – м. 06.2017 г., както следва: вноски за ДОО в размер общо на 48 110, 76 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 6 358, 43 лева; вноски за ЗО в размер общо на 10 827, 92 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 452, 42 лева и вноски за ДЗПО – УПФ в размер общо на 10 232, 37 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 1 356, 61 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за установяване задължения по ЗКПО за периода от 09.03.2016 г. -31.12.2016 г., и за задълженията за ЗОВ /ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ/ за периода от 09.03.2016 г. до 30.06.2017 г. За ревизираните периоди е установено, че въпреки редовно връчените му ИПДПОЗЛ /по реда на чл. 32 от ДОПК/ ревизираното дружество не е представило счетоводната си отчетност, както и сключените трудови договори, ведомости за заплати и прочие документи, относими към определянето на процесните публични вземания, което е квалифицирано като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липса или непредставяне на счетоводна отчетност по ЗСч, която не дава възможност за определяне данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък, за определяне на задълженията за корпоративен данък и за ЗОВ за ревизираните периоди. Органите по приходите са се позовали и на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което обаче очевидно не е възприето от горестоящият административен орган. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло. От фактическа страна съдът е установил, че "Бали груп" ЕООД през ревизираните периоди на 2016 г. и 2017 г. е осъществявало таксиметров превоз на пътници въз основа на удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрова дейност № 12226/29.03.2016 г. издадено от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" /ИА "АА"/. При ревизията е констатирано, че за процесните периоди от ИА "АА" до ТД на НАП – Пловдив е предоставена информация за регистрирани от дружеството електронни таксиметрови апарати с фискална памет (ЕТАФП) за периода 09.03.2016 г. – 30.06.2017 г., с посочени номер на ЕТАФП; номер на фискалната памет; марка, модел и рег. № на превозното средство, в което са монтирани; дата на въвеждане в експлоатация; дата на дефискализация /за един ЕТАФП/, за което са ангажирани и доказателства. От Общинско предприятие "Организация и контрол по транспорта, гр. Пловдив. на органите по приходите е предоставен списък на водачите и регистрационните номера на автомобилите, за които за периода 09.03.2016 г. - 30.06.2017 г. са издадени разрешителни за таксиметров превоз съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 34/1999 г., с посочени три имена и ЕГН на водачите и рег. № на МПС, които разрешителни са общо 383 на броя на Изискана е и и получена информация и от трети лица – доставчици на ревизирания субект, за издадените му фактури, събрана е информация и за заплатени нотариални такси, респ. други публични задължения. Установени са подадените уведомления по чл. 62 от КТ от ревизирания субект във връзка със сключени трудови договори с лицата, управляващи МПС-ва, както и данните от подадените от "Бали Груп" ЕООД Декларации обр. 1 и обр. 6 за процесните периоди. Изискана е информация от трето лице, упражняващо аналогична дейност спрямо тази на ревизирания субект – "Бига Комерсиал" ЕООД, от получените документи от което са извлечени данните за реализирани обороти – годишни, помесечни и средномесечни от един автомобил, респ. среднодневни за един автомобил. От същите доказателства са извлечени и данните за извършени плащания към "Бига Комерсиал"ЕООД от страна на трети лица, извършващи таксиметров превоз на пътници за собствена сметка, които ползва ресурсите на казаното дружество. Във основа на данните от "Бига Комерсиал"ЕООД, органите по приходите са изчислили среднодневен оборот за съответния месец от ревизираните такива, респ. за среднодневен оборот от едно МПС /данните са дадени в РД/, както и сумата дължима от трети лица във връзка с ползване на услугите на "Бига Комерсиал" ЕООД – по 160 лева месечно. Въз основа на така установения дневен оборот и останалата събрана информация, са изчислени приходите от таксиметрова дейност от всеки регистриран ЕТАФП на "Бали Груп" ЕООД от датата на въвеждане в експлоатация до датата на дефискализация, респективно до 31.12.2016 г. /стр. 79-113 от РД/. Признати са като разходи установените при ревизията плащания на такси за разрешения за превоз, разходи за гориво, за заплати и осигурителни вноски и др. описани в РД. Касателно задълженията за ЗОВ са взети данните от подадените уведомления по чл. 62 от КТ, Декларации обр. 1 и обр. 6 от самото ревизирано лице, отречено е обективността на декларираното обстоятелство, че наетите по трудов договор лица са били в неплатен отпуск /предвид липсата на каквито и да било ангажирани доказателства/, при което и при съобразяване данните, подадени от самото ревизирано лице, минималния осигурителен доход, са изчислени и дължимите ЗОВ в качеството му на осигурител за декларираните като наети по трудов договор лица, като са отчетени и декларираните от самия осигурител и внесени в бюджета ЗОВ. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, като издаден от компетентни органи по приходите и въз основа на обосновани основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за прилагане на особения ред за облагане. Въз основа на данните от административната преписка и при съобразяване презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК /изрично указана с определението за насрочване на делото, респ. в проведеното открито съдебно заседание/ и липсата на ангажирани доказателства от оспорващия съдът е приел за законосъобразно определената данъчната основа за облагане по ЗКПО, респ. облагаем доход на наетите по трудово правоотношение лица, и установения размер на начисления корпоративен данък за 2016 г. и ЗОВ за 2016 г. и 2017 г. Решението е правилно постановено. Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - конкретни оплаквания не са изложени, а касационната инстанция не се произнася служебно. По твърденията за неправилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 32 от ДОПК при преценката за надлежно образуване на ревизионното производство. Съдът е описал подробно предприетите от органите по приходите процесуални действия. Съгласно чл. 32 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, чл. на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса на кореспонденция. Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува в Интернет (ал. 4). Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. (ал. 5). В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. (ал. 6). Съгласно чл. 32, ал. 7 ДОПК датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение. От доказателствата по преписката се установява, че в случая са спазени изискванията по чл. 32 ДОПК за връчване на ЗВР № Р-16001617005007-020-001/31.07.2017 г., а междувпрочем и за връчване на уведомлението по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК. С протоколи от 04.08.2017 г. и от 18.08.2017 г. е удостоверено, че дружеството, неговият управител или упълномощено лице за получаване на съобщения не са открити на адреса за кореспонденция. На 22.08.2017 г. е поставено съобщение № Р-16001617005007-С32-001 от 21.08.2017 г., което е свалено на 11.09.2017 г. На 21.08.2017. съобщението е публикувано на интернет страницата на НАП /което е видно от публичния бюлетин на съобщенията по чл. 32 от ДОПК/. Липсва деклариран към този момент електронен адрес на дружеството. Съгласно чл. 32, ал. 7 ДОПК датите на поставяне - 22.08.2017 г. и сваляне на съобщението - 11.09.2017 г. са удостоверени с подпис на органа по приходите върху самото съобщение. От изложеното следва, че първоначалната заповед за възлагане на ревизията е надлежно връчена чрез прилагане към досието на 11.09.2019 г. Още повече, че редовното връчване на тази първоначална ЗВР на ревизираното лице е видно от последващо подадени молби от името на същото. Аналогично във връзка с връчването на Уведомлението по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и Уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК са извършени две посещения на регистърния адрес на дружеството /при липсата отново следва да се посочи на друг деклариран адрес за кореспонденция по ДОПК, респ. на деклариран към този момент електронен адрес са кореспонденция с органите по приходите/, обективирани в протоколи от 17.01.2018 г. и 25.01.2018 г., при които е удостоверено, че дружеството, неговият управител или упълномощено лице за получаване на съобщения не са открити на адреса за кореспонденция. На 29.01.2017 г. е поставено съобщение № Р-16001617005007-С32-002 от 26.01.2018 г., което е свалено на 13.02.2018 г. На 26.01.2018 г. съобщението е публикувано на интернет страницата на НАП /което е видно от публичния бюлетин на съобщенията по чл. 32 от ДОПК/, изпратено е и за връчване по пощата с писмо с обрата разписка /върнато в цялост с отбелязване адресът сменен/. Съгласно чл. 32, ал. 7 ДОПК датите на поставяне - 29.01.2018 г. и сваляне на съобщението - 13.02.2018 г. са удостоверени с подпис на органа по приходите върху самото съобщение. От изложеното следва, че и посочените документи са редовно връчени на ревизирания субект. Що се касае до възраженията обосновани с приложението на чл. 31 от ДОПК, то следва да се посочи, че данните едноличният собственик на капитала и представляващ ЕООД-то да се намира в затвора /първоначално в Австрия, а в последствие и приведен в РБългария/ поради изтърпяване наложено му с влязла в сила присъда наказание "лишаване от свобода", са постъпили в приходната администрация след посечените дати на връчване на първоначалната ЗВР и уведомленията съответно по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК /така доказателства на л. 39 и сл, и л. 99/. Поради това следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден въз основа на надлежно образувана ревизия и от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК и при нередовно връчено уведомление по чл. 124 от ДОПК. Неоснователно е и възражението, че вследствие на нарушения на процесуалните правила в хода на ревизията и в първоинстанционното производство, на дружеството не е дадена възможност да представи доказателства. Всички искания за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. С жалбите по административен и съдебен ред, както и в хода на развилото се съдебно производство от жалбоподателя не се представени писмени доказателствата във връзка с приходите от осъществяваната търговска дейност, включително примерно документите за отчет на ЕТАФП по чл. 17 и чл. 23 от Наредба № 35/3.11.1999 г. за функционалните и технически изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (книга, заверена от ИА "Автомобилна администрация", периодични отчети от ЕТАФП, дневни финансови отчети, пътни книжки, пътни листове на водачите), респ. такива опровергаващи подадената от него самия информация за сключени трудови договори и данни за осигуряване, за да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, което би довело до различни изводи, относно наличието на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК и размера на данъчната основа за облагане с корпоративен данък, респ. размерът на осигурителния доход, респ. липсата на формирани такива, различни от декларираните от задълженото лице. Неоснователен е и доводът, че органите по приходите не са установили основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – напротив видно от доказателствата по делото липсва и не е представена каквато и да било счетоводна отчетност от страна на дружеството. Неосновател е и доводът, че в случая не е било установено трудово правоотношение между ревизирания субект и посочените физически лица – напротив това обстоятелство е декларирано от "Бали Груп" ЕООД, посредством подадени уведомления по чл. 62 от КТ, Декларации обр. 1 и Декларации обр. 6, поради което и при положение че тези документи съдържат изявления, неблагоприятни за сторилото ги лице, правилно са кредитирани изцяло, респ. същите следва да се приемат и като извънсъдебно признание относно настъпване на декларираните с тях обстоятелства, и правилно са довели и до определяне на задълженията за ЗОВ по вид и съответен размер. Следва да се посочи че при определяне на размерите на дължимите вноски за КСО, ЗО и ЗДПО –УПФ ревизиращите органи са се съобразили изцяло с декларираните от "Бали груп" ЕООД дати на сключване, респ. прекратяване на трудовите договори и размерите на основните трудови възнаграждения, разбира се съобразени с минималния осигурителен доход за съответните периоди. Правилно в тази връзка е прието и че дружеството не е ангажирало никакви доказателства във връзка с факта лицата с декларирани трудови договори да са ползвали неплатен годишен отпуск през ревизираните периоди Или при доказани основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за облагане корпоративен данък и определяне на дължимите ЗОВ /така чл. 124а от ДОПК/, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. В случая от дружеството не са ангажирани никакви доказателства за действителните приходи от дейността и оборота на отделните таксиметрови автомобили, съответно за оборота и реализираните приходи от регистрираните и използвани от дружеството ЕТАФП, респ. за ползване от наетите по трудов договор лица неплатен годишен отпуск. Поради това изводът за законосъобразност на установените на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа и размер на задълженията по ЗКПО, респ. осигурителен доход и размер на дължимите ЗОВ, следва да бъде споделен. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 3 683, 32 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1722/09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 622/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА "Бали Груп" ЕООД, ЕИК 203959037, със седалище и адрес на управление с. Дъбене, общ. Карлово, ул. "49-та"№ 14, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 3 683, 32 лева /три хиляди шестстотин осемдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.