Решение № 12075 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2018 г.

Решение № 12075 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 194, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Т. Александрова, с постоянен адрес в [населено място], прокурор в Районна прокуратура – Харманли, действаща лично и чрез пълномощника адв. Костов, срещу решение на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 20 от протокол № 7/7.03.2018 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за преместване в Софийска районна прокуратура на основание чл. 194, ал. 2 ЗСВ. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като същият е издаден единствено формално-юридически, без да са съобразени аргументите ? от личен характер, постановен е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради немотивираност на същия, както и противоречие с целта на закона. Посочва се, че оспореното решение е издадено в нарушение на принципите за съразмерност, равенство и истинност, както и на принципите за достъпност, публичност и прозрачност, като са изложени и доводи, че е налице различно и по–неблагоприятно третиране при равни други условия. Исканията се обжалваното решение на ПК на ВСС да бъде отменено като незаконосъобразно и съдът да постанови Т. Александрова да бъде преместена в Районна прокуратура гр. София. Допълнителни аргументи в подкрепа на жалбоподателовата теза са изложени в проведеното по делото съдебно заседание и в писмени бележки, депозирани от процесуалния представител на жалбоподателката. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, действаща чрез процесуалния представител юрисконсулт Велинова в съдебно заседание и в писмено становище, подадено от другия ответников пълномощник юрисконсулт Топалова, оспорва жалбата като неоснователна, моли атакуваното с нея решение на ПК на ВСС да бъде потвърдено като правилно, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет съгласно чл. 168 АПК, същата е неоснователна. С решение по т. 20 от протокол № 7/7.03.2018 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е оставила без уважение молбата на Т. Александрова, прокурор в Районна прокуратура – Харманли, за преместване в Софийска районна прокуратура по реда на чл. 194, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Решението е постигнато със седем гласа "за" и нула "против", като е взето единодушно при явно гласуване и в този смисъл е прието от компетентния орган, при наличието на законово предвидения кворум и мнозинство. Актът е издаден в писмена форма и съдържа задължителните по закон реквизити. Спазени са разписаните административнопроизводствени правила. Видно от доказателствата по делото е, че с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по допълнителна точка 5.42.7 от протокол № 8 от заседание, проведено на 29.06.2016 г., Т. Александрова е назначена на длъжност "прокурор" в Районна прокуратура – Харманли, като е встъпила в длъжност на 16.08.2016 г. след полагане на клетва съгласно чл. 156 ЗСВ с Клетвен лист и Акт за встъпване в длъжност. Посоченото решение е влязло в сила и е породило правни последици. С молба вх. № ВСС – 14705 от 3.11.2017 г. (петнадесет месеца по-късно) Александрова е поискала преместване на равна по степен длъжност в Районна прокуратура гр. София по реда на чл. 194, ал. 2 ЗСВ. Посочила е като основания за молбата ? за преместване здравословното състояние на сина й – на 4 години - вродено заболяване на белите дробове, което се влошава поради честите пътувания на детето и смяна на климата, невъзможност за преместване на съпруга й в гр. Харманли, поради ТЕЛК решение от 2014 г., издадено на същия, и невъзможност за намиране на работа от негова страна, както и промени в поведението на дъщеря ?, която е на 7 години, поради обстоятелството, че липсата на майка й се отразява негативно на момичето. Изложила е съображения, че нейното здравословно състояние е започнало да се влошава покрай преживения стрес. Към молбата е приложила: 1) копие от Експертно решение № 3413/172 от 17.10.2017 г., с което синът й Г. Александров е освидетелстван, съответно е описано здравословното му състояние, като е посочена 50 % степен на увреждане без чужда помощ; 2) копия от медицински документи за здравословното състояние на Александрова; 3) копие от Експертно решение № 2167/123 от 30.06.2017 г. на съпруга й – Б. Александров. С молба вх. № ВСС-14705/14.12.2017 г. и молба вх. № ВСС-14705/26.02.2018 г. до ПК при ВСС Александрова е поискала по-бързо разглеждане и произнасяне по искането ? относно преместването съгласно чл. 194, ал. 2 ЗСВ. С решение по т. Р-4 от протокол № 3 от заседание, проведено на 30.01.2018 г. (л. 39 по делото), Комисията по атестиране и конкурси (КАК) на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е изпратила молбата на Александрова на административните ръководители на Районна прокуратура – Харманли и на Софийска районна прокуратура за съгласуване, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗСВ, и е указала на последния да уведоми прокурорите в органа за възможността да подадат заявление за преместване от СРП в РП - Харманли по реда на така цитираната разпоредба. Последвало е становище № А-105/2018 от 07.02.2018 г. на административния ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура – Харманли (л. 36 по делото), с което същият е изразил съгласие за преместване на Александрова по реда на чл. 194, ал. 2 ЗСВ, поради това, че от месец октомври 2017 г. прокурорът е започнала да отсъства често от работа поради влошено здравословно състояние на сина ? – Г. Александров. С последвало писмо № ВСС-14705/20.02.2018 г. на административния ръководител - районен прокурор на Софийска районна прокуратура (л. 35 по делото) до председателя на КАК на ПК на ВСС е посочено, че към 19.02.2018 г. не са постъпили заявления за преместване от прокурори от СРП в Районна прокуратура - Харманли по реда на чл. 194, ал. 2 ЗСВ, но към 19.02.2018 г. в СРП има незаети 19 щатни бройки, като за две от тях е обявен конкурс за първоначално назначаване и заемане, с решение на ПК на ВСС по протокол № 40 от 13.12.2017 г., като е дал съгласие си за размяна по реда на чл. 194, ал. 2 ЗСВ между Т. Александрова и вакантна длъжност "прокурор" от СРП. В заседание на КАК към ПК на ВСС, проведено на 27.02.2018 г. по протокол № 7, т. Р-12 (л. 26 по делото), са разгледани материалите по административната преписка, като Комисията е взела решение да предложи на ПК на ВСС да остави без уважение молбата от Т. Александрова - прокурор в РП - Харманли, за преместване в СРП на основание чл. 194, ал. 2 ЗСВ. В мотивите на така взетото решение е изложено, че разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗСВ предвижда възможност за размяна на магистрати на равна по степен длъжност, при определени предпоставки, а именно: взаимно съгласие на магистратите, както и това на административните им ръководители. В конкретния случай не е изпълнен изцяло фактическият състав на разпоредбата - липсва насрещна молба на магистрат от СРП, който да е заявил желание да бъде преместен в РП - Харманли. Нормата регламентира възможност за размяна на магистрати, а не размяна на заета срещу свободна длъжност, поради което искането на прокурор Александрова се явява неоснователно. Целта на института на чл. 194, ал. 2 ЗСВ е преназначаването да не оказва влияние върху натовареността на органите, между които се извършва размяната. В конкретния случай, тъй като едната длъжност е вакантна, приложението на разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗСВ би довело до дисбаланс по отношение на натовареността на Районна прокуратура - Харманли. Допълнително е изведено, че към момента на разглеждане на молбата, утвърдената щатна численост на РП - Харманли е 4 (четири) щатни длъжности, от които 1 (един) административен ръководител. От 3 (три) щатни длъжности "прокурор" заета е само 1 (една) от прокурор Т. Александрова, като останалите 2 (две) длъжности "прокурор" са вакантни. Видно от статистическите данни, прокуратурата е с натовареност по щат над средната за страната, а именно: 648, 3 при средна - 457, 8. След евентуална размяна на магистрат от РП - Харманли със свободна длъжност "прокурор" от СРП, която е с натовареност по щат 488, 4 ще се окаже, че в РП - Харманли ще остане единствено административният ръководител, което ще затрудни изцяло работата на съответния орган на съдебната власт поради кадровата му необезпеченост. Единственият механизъм за кадрово укрепване на прокуратурата, при евентуалното наличие след размяната на 3 (три) свободни длъжности "прокурор", е обявяването им на конкурс, което би отнело продължително време за попълване на свободните длъжности. Предложението на КАК е включено в заседание на ПК на ВСС за разглеждане и обсъждане, насрочено на 7.03.2018 г., в което са възприети дословно мотивите на Комисията, като след проведено явно гласуване колегията единодушно е взела решение, обективирано в пълния стенографски протокол от заседанието по протокол № 7, т. 20. Оспореното решение на ПК на ВСС е взето от материално компетентния орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство на гласувалите членове на кадровия орган, в предвидената писмена форма. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и на целта на ЗСВ. Същото се явява мотивирано съгласно законовите изисквания, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 34, ал. 3 ЗСВ за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Твърденията на жалбоподателката и повереникът й за незаконосъобразност на обжалвания административен акт са неоснователни, тъй като административният орган е спазил изискванията на разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗСВ. В цитираната норма не е предвидено изискване за изслушване на магистратите, които са заявили желание за преместване чрез размяна, каквото е установено изрично само по дисциплинарни производства, както и липсва задължение за административния орган да взима предвид личните мотиви на магистратите. В хипотезата на чл. 194, ал. 2 ЗСВ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, при условие, че са налице елементите на фактическия състав, като няма право на преценка. Изложените мотиви от комисията по атестирането и конкурсите при ПК на ВСС, обусловили обжалваното решение на колегията, се споделят в голямата си част и от настоящия състав на Върховния административен съд. Развитите от жалбоподателката доводи за трудности от семейно-битов характер и усложнено здравословно състояние на членове от семейството безспорно са важни и настоящият състав е съпричастен с тях, но в случая се касае за свободно направен от нея избор, при който тя е имала възможността да прецени всички плюсове и минуси на бъдещото назначение като прокурор с месторабота в гр. Харманли. Следва да се има предвид и това, че в РП – Харманли от 4 щатни длъжности, от които един е административният ръководител, единствената друга заета бройка е тази заемана от прокурор Т. Александрова и съответно преместването й би затруднило значително работата на органа на съдебната власт. Същественият и непренебрежим законов аргумент за оставянето на молбата й без уважение обаче е липсата на елемент от сложния фактически състав на чл. 194, ал. 2 ЗСВ. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗСВ при взаимно съгласие за размяна на равна по степен длъжност на съдии в друг съд, на прокурори – друга прокуратура, и на следователи – в друг следствен отдел и при съгласие на административните им ръководители, те се преместват без провеждането на конкурс с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Нормата урежда изключение от общото правило за преместване от една на друга длъжност в органите на съдебната власт след провеждане на конкурс и изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: касае действащи магистрати – съдии, прокурори или следователи, които следва да заемат еднаква по степен длъжност в съответния орган на съдебната власт, като размяната може да бъде осъществена с изрично изразеното взаимно съгласие и това на техните административни ръководители. В случая няма магистрат от Софийска районна прокуратура, който желае да се премести да работи като прокурор в Районна прокуратура – Харманли, а исканото от прокурор Александрова преместване и размяна по реда на цитираната разпоредба би било възможно само в този случай. Уредената от законодателя специална възможност за преместване без конкурс следва да се прилага ограничително и предвижда размяна на магистрати, а не на заета срещу вакантна длъжност. За пълнота следва да се отбележи, че неоснователно се явява твърдението на Александрова за нееднакво прилагане на правилата спрямо всички, като цитира решение на ПК на ВСС, обективирано в протокол № 27 от 26.07.2017 г., с което е постановено преместване на основание на чл. 194, ал. 2 ЗСВ на прокурор К. Добрева от РП – Харманли в РП – Казанлък, поради обстоятелството, че жалбоподателката се позовава на административен акт, издаден от административен орган, за който няма данни да е проверен по съдебен ред, а не на съдебен акт, постановен от съда. Неоснователни са и доводите на жалбоподателката за нарушаване на принципите на съразмерност, равенство, защита на оправданите очаквания, последователност и предвидимост, уредени в чл. 6 и чл. 8, ал. 2 АПК. За Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не са били налице две или повече законосъобразни възможности, за да бъде избрана онази, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Соченото от жалбоподателката обстоятелство във връзка с преместването на неин колега от РП – Харманли в РП – Казанлък по претендирания от нея ред не може да обуслови извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Върховният административен съд е имал възможността да отбележи и в други свои съдебни решения, че когато определена практика на административния орган е неправилна и несъответстваща на закона, приложението на принципа по чл. 13 АПК не може да наложи утвърждаването на тази практика от съда. Изложеното налага извода, че процесното решение на ПК на ВСС е законосъобразно и не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяната му, поради което жалбата на Александрова срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. Този изход на спора обуславя уважаване и на акцесорната ответникова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен или колективен административен орган, издал оспореният административен акт. Пред Върховният административен съд ответникът бе представляван от надлежно упълномощени юрисконсулти, осъществили защитата му чрез подаване на писмено становище по жалбата и осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание, като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно с писменото становище и препотвърдено в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство в размер от 100 лева (платими от жалбоподателката), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган). Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,