Решение № 10605 от 6.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 887/2014 г.

Решение № 10605 от 6.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 887/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Тринити пропъртис" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Нестор Абаджиев" № 37, ет. 2 срещу решение № 634 от 7.11.2013 г. на Административен съд, гр. Пазарджик, постановено по административно дело № 197/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Тринити пропъртис" ЕООД, с която се иска обявяване на нищожността на акт за установяване на задължения по декларация № 22 от 23.01.2012 г. на младши експерт "Търговия, категоризация, транспорт и обезпечение на публичните вземания" в Община Пещера.

Касационният жалбоподател - "Тринити пропъртис" ЕООД (правоприемник на "ПТ Холдинг" АД), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че акт за установяване на задължения по декларация № 22 от 23.01.2012 г. е издаден от некомпетентен орган - налице е смесване на функциите на орган по приходите и на публичен изпълнител. Позовава се на Закона за Национална агенция по приходите и на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Съдът не обсъдил доводите на касатора за нищожност на акт № 22 поради допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 108 ДОПК данъчните задължения и задълженията за осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК, като установяването им става окончателно след извършване на ревизия. В същото време чл. 9б от Закона за местните такси (ЗМДТ) сочи, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси става по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, т.е. по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, но той не предвижда ред за установяване и събиране на тези такси. В този случай чл. 166, ал. 2 ДОПК сочи, че ако в съответния закон няма предвиден ред за установяване на публичното вземане, се прилага реда по Административнопроцесуалния кодекс. Органът не спазил това изискване, което е основание за нищожност на акта му. Моли съда да отмени обжалваното решение и да обяви нищожността на акт № 22.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни приходи" в Община Пещера, счита същата за неоснователна. Сочи, че акт № 22 е издаден от лице, надлежно оправомощено от кмета на общината в съответствие с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, поради което не е нищожен. На основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, събирането и обезпечаването на местните данъци и такси става по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, поради което и това основание за нищожност на акта не е основателно. Излага подробно фактите по съществото на спора, както и взема становище по него. Претендира направените по делото разноски. Моли съда да остави без разглеждане касационната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Представителят на Върховния административен съд счита касационната жалба в частта, с която се обжалва съдебното решение с твърдения, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба в частта, с която се излагат съображения за нищожност на акт № 22 е допустима, но неоснователна. Съдът правилно приел, че издателят на акта е действал съгласно упълномощаването като орган по приходите, поради което актът му не е нищожен.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 9.06.2011 г. кметът на Община Пещера, със заповед № 795, оправомощил Мария Илиева Джуркова, младши експерт "Търговия, категоризация, транспорт и обезпечаване на публични вземания" в общината да изпълнява следните функции:

а) "да съставя и издава актове за установяване на задължения по местни данъци и такси, съгласно ЗМДТ";

б) "да изпълнява правомощията на публичен изпълнител по местни данъци и такси по реда на утвърдените процедура от НАП, съгласно ДОПК";

в) "да предава неплатените в срок задължения по местни данъци и такси за принудително събиране от органите на НАП и частните съдебни изпълнители".

2. На 23.01.2013 г. Мария Джуркова издала акт за установяване на задължения по декларация № 22, с който установила за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. задълженията на "Тринити Пропъртис" ЕООД за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.

3. На 13.01.2013 г., началник отдел "Местни приходи" в Община Пещера, издал решение № 30-17, с което потвърдил акт за установяване на задължения № 22.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители. С оглед на това приел, че акт № 22 е издаден от компетентен орган и в съответствие с дадените му правомощия като при издаването му не установил да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да предпоставят неговата нищожност. Въз основа на това съдът направил извод за неоснователност на жалбата и я отхвърлил.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци на решението - противоречие с материалния закон и необоснованост, са два.

Касаторът счита, че съдът неправилно преценил валидността на акт № 22. За да бъде един административен акт валиден, е необходимо да е издаден от административен орган в кръга на неговите правомощия. Правомощията органът може да получи пряко от закона, чрез делегация или по силата на акт за заместване. По силата на изрична правна норма - чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси става от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Когато установяват местните данъци и такси общинските служители имат правомощията на орган по приходите, а когато извършват действия по обезпечаване на данъчни задължения те имат правомощията на публични изпълнители - чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Но не всеки общински служител е компетентен да установява или да обезпечава данъчни задължения. Такова правомощие имат само тези, които са изрично определени от кмета на общината с негова заповед - чл. 4, ал. 4 ЗМДТ.

В случая точно това направил кмета на общината - оправомощил служителя на общината Мария Джуркова да упражнява три отделни, самостоятелни правомощия по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Оправомощаването е направено надлежно, в писмена форма и от определения в закона орган - кмета на общината, поради което е породило правно действие. Вярно е, че в акт № 22, Мария Джуркова, не вписала качеството си на орган по приходите, което е именно релевантното правно качество, което й позволява да издаде валиден акт за установяване на задължения по декларация, а посочила, че се издава от младши експерт "Търговия, категоризация, транспорт и обезпечаване на публични вземания" в общината. Младшият експерт не може да издаде акт, защото нито в закона, нито в длъжностната характеристика на младшия експерт са вписани такива правомощия. Безспорно е, че неточното вписване на качеството, в което служителят е издал акта, не прави акта нищожен, тъй като не вписването е правопораждащият юридически факт, а заповедта на кмета. Но принципа на доброто управление изисква, когато един служител е натоварен с различни правомощия, ясно да посочва точното качество, в което издава съответния акт. Допуснатата непрецизност не прави акта нищожен.

Що се отнася до довода на касатора относно съчетаването на правомощията на орган по приходите и на публичен изпълнител, то безспорно това са два различни органа, с различни правомощия. И не само посоченият от касатора чл. 7, ал. 1 от Закона за националната агенция по приходите (ЗНАП), а и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс ги разграничават, тъй като трябва на нормативно ниво да бъдат обособени функциите, правомощията и задачите им. Правомощие на кмета на общината е да прецени кому ще възложи изпълнението им. За предмета на делото е важно, че акт № 22 е издадено от надлежно оправомощен орган по приходите, поради което не е нищожен.

Касаторът счита, че в хода на административното производство органът допуснал такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което направило акта нищожен. Първо, няма такова нарушение на административнопроизводствените правила, което прави акта нищожен, той винаги е само унищожаем. И второ, ясно е уредено в Закона за местните данъци и такси - чл. 9б, че установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Тези правни норми еднозначно установяват, че реда за определяне на местните такси е този на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Никакво процесуално нарушение не е извършил органа като установил задълженията на касатора по реда на чл. 107 ДОПК. Задълженията за местни данъци и такси са задължения, които се установяват по подадени от задълженото лице декларации и именно чл. 107 ДОПК е процесуалният ред за издаване на акт за задължения по декларация.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за валидността на акта № 22 юридически факти и въз основа на тях направил обоснован правен извод за валидност на акта. Поради това решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд съдът следва да се произнесе по искането на ответника за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Доказателства обаче за представителство от юрисконсулт за настоящата инстанция няма, а касационната жалба е подписана лично от органа, поради което съдът не следва да присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд