Решение № 13509 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 860/2016 г.

Решение № 13509 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 860/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. форд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт А., против решение № 86 от 1.12.2015 г., постановено от Административен съд - Т., по адм. д. № 127/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно дължимостта на спорните 1700,37 лв. и излага съображения за мотивираност на процесното уведомително писмо в атакуваната му част. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение, да отхвърли жалбата на земеделския производител и да го осъди да му заплати юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете съдебни инстанции. Ответникът - М. С. Х. от с. З. морава, община О., област Т., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото видно от съдържанието на оспореното уведомително писмо основанията за неговото издаване са изложени в табличен вид. Според участващия по делото прокурор те наред с административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на първоначалния жалбоподател, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 86 от 1.12.2015 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане с изх. № 01-6500/17649 от 01.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта за направени намаления за плащанията по НДЖЗ в размер на 1700, 37 лв., или за разликата между поисканата сума за подпомагане в размер на 6 064, 66 лв. и оторизираната сума от административния орган в размер на 4364, 29 лв. Със същото решение е отхвърлена жалбата на М. С. Х. против посоченото уведомително писмо в останалата част и делото във вид на преписка е върнато на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в отменената част с издаване на нов административен акт в 30-дневен срок от влизане на решението в сила при спазване на дадените указания в мотивите на постановения съдебен акт. ДФ "Земеделие", гр. С. е осъден да заплати на М. С. Х. направените разноски по делото в размер на 5 лв., съставляващи внесена държавна такса и същото лице е осъдено да заплати ДФ "Земеделие" гр. С., направените разноски по делото в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат Административният съд - Т. е приел, че оспорващият е земеделски производител, който е подал на 17.04.2010 г. за кампания 2010 г. Общо заявление за единно плащане на площ, като е заявил за подпомагане по следните схеми и мерки за директни плащания на площ: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Национални доплащания за площ (НДП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1), както и Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързани с производството. По това заявление е издадено уведомително писмо за извършена оторизация по реда на Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. с № 01- 6500-17649/25.03.2011 г., с което е определена 0 лева оторизираната субсидия по одобрени схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за глава животно съгласно чл. 1, т. 3, 4 и 6-9 от посочената наредба за кампания 2010 г. По горепосоченото уведомително писмо е образувано административно дело № 143/2011 г., което е приключило с отмяна на визираното писмо, но съдът е пропуснал да постанови диспозитив за връщане преписката на административния орган за ново произнасяне, поради което за последния не е възникнало задължение за ново произнасяне по подаденото на 17.04.2010 г. от земеделския производител Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2010 г. Установено е, че на 1.08.2014 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал процесното уведомително писмо изх. № 01-6500/17649, в което е отразено, че 20 от животните, описани с ушни марки, посочени в уведомителното писмо с № 01- 6500-17649/25.03.2011 г. за извършена оторизация по реда на Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. не са открити в при направената проверка на място в жалбоподателя и в СИЖРЖО на БАБХ. Първоинстанционният съд е преценил относно направените намаления за бъдещ период, че жалбата за неоснователна, защото в тази част е налице влязло в сила решение № 28 от 17.04.2015 г., постановено по административно дело № 151/2014 г. на Административен съд - Т., което е оставено в сила с решение № 10790 от 16.10.2015 г. на Върховния административен съд, по административно дело № 6075/2015 г., с които е отхвърлена жалбата на М. С. Х. против уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3561 от 20.07.2012 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие" за финансово подпомагане по СЕПП и по мярка 211 "Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР-1) и са му наложени санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 7 999, 66 лв. и по НР-1 в размер на 9 079, 41 лв. По тези съображения първостепенният съд е счел, че жалбата в посочената част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящият съдебен състав констатира, че от страна на земеделския производител не е подадена касационна жалба, с оглед на което отхвърлителната част от обжалваното съдебно решение е влязла в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. То е образувано само по касационна жалба на издателя на процесното уведомително писмо и има за предмет 1700, 37 лв., представляващи разликата между поисканата сума за подпомагане в размер на 6 064, 66 лв. и оторизираната сума от административния орган в размер на 4364, 29 лв. За да отмени атакуваното уведомително писмо в посочената част решаващият състав на първоинстанционния съд е счел, че оспорената част досежно прихванатата сума от 1700, 37 лв. е постановена при пълна липса на мотиви, поради непосочване на фактически и правни основания за прихващането. В обжалваното съдебно решение е вписано, че от административния акт не може да се направи извод по никакъв начин относно за основанието, което е станало причина за прихващането на суми, за които последствие е установено, че са недължимо платени с влязъл в сила АУПДВ. Първоинстанционният съд се е позовал на теорията и постоянната съдебна практика, в които се приема, че неизлагането на мотиви в административен акт е винаги съществен порок и абсолютно основание за неговата отмяна, защото лишава страната от ефективна защита като препятства съдебния контрол за законосъобразност върху акта. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първостепенния съд за пълна липса на мотиви и непосочване на фактически и правни основания за прихващането. Безспорно обжалваният административен акт е уведомително писмо на изп. директор на ДФ "Земеделие" в частта за направените намаления на плащанията по НДЖ3 в размер на 1 700.37 лв., като първоинстанционният съд изрично е посочил, че те представляват разликата между поисканата сума за подпомагане в размер на 6 064, 66 лв. и оторизираната сума от административния орган в размер на 4364, 29 лв. Неразделна част от атакуваното уведомително писмо са Таблица № 1 - оторизирани суми и Таблица № 2 - извършени плащания. Несъответствието между декларирания и установен брой животни - 20 броя, ясно и недвусмислено са вписани в Таблица 1, като разликата е посочена с изброени ушни марки на животните в Таблица 2. След установяване на несъответствието правилно са приложени правилата от Регламент № 1122/2009 на Комисията за изчисляване на намаленията. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на обжалваното уведомително писмо са видни основанията за неговото издаване, които са обективирани в табличен вид. Те заедно с документите, намиращи се в представената по делото административна преписка, които не са оспорени при приемането им като доказателства, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на земеделския производител и да бъде извършен съдебен контрол на процесния административен акт. Съдът счита, че не е необходимо тези юридически факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. При това положение касационният съдебен състав намира, че изведеният извод от първоинстанционния съд, че в съдържанието на административния акт не се съдържат правните и фактически основания за издаването му е неоснователен. Следва да се има предвид и обстоятелствата, че след подаване на заявлението на основание чл. 37 от ЗПЗП сезираният административен орган извършва административни проверки, като съпоставя данните от заявленията с регистрите на Интегрираната информационна система за администриране и контрол, като съпоставката се осъществява електронно. Съгласно изискванията на чл. 24, ал. 3 от приложимата Наредба № 61 от 9.05.2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, е необходимо собствениците на визираните обекти да подават до ветеринарния лекар в съответната община информация за номера на индивидуалното идентифициращо средство - ушната марка. По силата на чл. 25, ал. 1 от горепосочената Наредба собствениците на дребни преживни животни следва през м. октомври да извършват инвентаризация на животните в обекта и според ал. 2 на чл. 25 от Наредбата, следва до края на м. ноември да представят информация на съответния ветеринарен лекар, който да я въвежда в електронната база данни, което в случая не е налице. Безспорно е установено, че на дата 24.06.2010 г. е извършена проверка на място от експерт на РТИ - гр. В. Т., от който е съставен контролен лист за извършената проверка, в който са изброени животни с 20 броя ушни марки, които липсват в животновъдния обект на земеделския производител и за тях не са представени документи за несъответствие или за технически грешки. С конкретния случай първоинстанционният съд от една страна е констатирал и приел, че 20 броя животни с описани ушни марки са липсвали при проверката на място, а от друга страна се е позовал на решение по адм. д. № 143/2011 г., в което никъде не е установено наличието на визираните липсващи животни при извършената проверка на място. Във връзка с прихванатата сума от 1700, 37 лв. настоящият съдебен състав констатира, че в таблица 1, колона 7 от процесното уведомително писмо е отразен установения брой животни от заявените, което е на основание чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. и чл. 9 от Регламент № 21/2004 от 17.12.2003 г. В конкретния случай установеният брой при земеделския производител е 194 от 214 декларирани животни и разликата възлиза на 20 броя. От таблица 2 е видно, че в нея се съдържа списъка на ушните марки на животни, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане, по отношение на които са приложени намаленията, регламентирани в чл. 65 и чл. 66 от Регламент № 1122/2009 на Комисията. Отразеният в колона 9 процент на несъответствие е 10,31 и установеният брой 194 животни с ушни марки се намалява с удвоения размер на 10,31 %, с оглед на което полученият резултат е 154 броя за оторизация. Поисканата от М. С. Х. сума е за 214 броя животни по 28,34 лв. - колона 11 от таблицата, поради което получената разлика между претендираната сума 6064,76 лв. и оторизираната сума (154 х 28,34 = 4364,36 лв.) възлиза на спорните 1700, 37 лв., както правилно е отразено в колона 4 - "Намаления" от таблица № 1 към уведомителното писмо /на л. 19 от адм. д. № 127/2014 г./ Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, което налага отмяна на обжалваното решение в оспорената му част и решаване спора по същество с отхвърляне жалбата на земеделския производител. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, М. С. Х. следва да заплати на касационния жалбоподател разноските в настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение 300 лв., който размер е определен съобразно Наредба № 1 от 14.02.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,