Решение № 3648 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6247/2012 г.

Решение № 3648 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6247/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина против решение № 4134/31.08.2011 г. по АД № 44/2011 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изцяло изводите на съда и твърди, че Законът за българите, живеещи извън Република България изчерпателно изброява документите, чрез които може да се удостоверява български произход и административният орган няма задължение да указва, че представените документи не съдържат необходимите данни. Заявлението на молителя е било разгледано по същество, защото в опис към заявлението са посочени всички приложени документи за стартиране на процедурата. Неправилно съдът задължава Агенцията да зачита напълно материалната доказателствена сила на представеното удостоверение и я лишава от право на преценка на данните и фактите, съдържащи се в него. Касационният жалбоподател прави искане да бъде отменено обжалваното решение и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. Николова. Оспорва доводите в касационната жалба и поддържа становището, че всеки един от алтернативно посочените документи в чл. 3, т. 1 - 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България е достатъчен, за да бъде установен произхода на лицето и административният орган няма право на преценка. Представеният документ от Областно дружество за българска култура, гр. Запорожие е оригинален, а и легититимността на самото дружество не е оспорена по делото, поради което документът е следвало да бъде зачетен от Държавната агенция за българите в чужбина. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обоснован е изводът на съда, че при издаването на заповедта са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е изпълнено задължението на органа преди да се произнесе да събере необходимите доказателства и да провери фактите, посочени в удостоверението. След като е инициирал проверка в СДВР, е следвало да изчака резултата от проверката. Задължение на административния орган е да укаже на молителя необходимостта от представяне и на други доказателства. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред административния съд е била заповед № 12/16.12.2010 г. на заместник председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, допълнена със заповед № 13/30.12.2010 г., с която е прието, че от представените документи не се установява български произход на лицето Дмитрий Владимирович Рижов, роден на 18.11.1963 г. в Москва, и се отказва удостоверяване на български произход. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил заповедта и е изпратил преписката на председателя на ДАБЧ със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложените мотиви. Изложил е съображения, че при произнасянето си административният орган не е изяснил по несъмнен начин обстоятелството дали заявителят има поне един възходящ от български произход, като не е изчакал резултатите от проверката на удостоверението, изпратено до СДВР. Посочил е, че административният орган е следвало да даде разяснения на молителя, че представените доказателства не са достатъчно основание за издаване на удостоверение за произход, като му бъде дадена възможност в разумен срок да представи други доказателства. В указанията си до административния орган съдът е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗБЖИРБ произход се доказва алтернативно с един от трите вида документи и въпросът не е оставен на преценката на председателя на ДАБЧ. Независимо кой от трите документа, доказващи произход, е представен, издаването на удостоверение за произход е безусловно дължимо. Касационната инстанция намира, че като краен резултат решението на административния съд е правилно, но не по всички изложени съображения и при изричното несъгласие с посочените указания по тълкуване и прилагане на закона. Правилни са изводите на съда, че в хода на производството административният орган е следвало да изясни всички факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на спорния факт-наличието или не на български произход на молителя. След като е подложил на проверка представения документ-удостоверение № 08/30-I от 30.08.2010 г. от Запорожко областно дружество на българската култура (ЗОДБК), е бил длъжен да изчака резултатите от проверката на СДВР и да ги вземе предвид при издаване на административния акт. Като не е изчакал проверката на верността на данните в удостоверението, административният орган не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно чл. 35 от АПК. Освен това удостоверението не е приложено към преписката и съдът не е имал възможност да го прецени при разрешаването на спора по същество. С оглед на това издадената заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и правилно е отменена от административния съд. В останалата част изложените съображения на административния съд не се споделят от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 36 от АПК задължава административния орган да събира служебно доказателства, освен в предвидените в специален закон случаи. Законът за българите, живеещи извън Република България е специален и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от същия изброява изчерпателно с какви документи се удостоверява български произход. Молителят следва да приложи всички документи от вида на посочените, с които да докаже твърденията си. С оглед на това административният орган не е задължен да дава допълнителни указания за представяне на и на други документи. На него не му е известно с какви документи разполага молителя и противното би означавало да се изготвят документи по указания на административния орган. Въз основа на представените документи Държавната агенция за българите в чужбина има право на преценка на съдържащите се в тях факти и обстоятелства. На преценка подлежи фактът дали организацията е призната от компетентния български държавен орган по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗБЖИРБ, но също така и данните за произхода на молителя, които са изложени в документите по чл. 3, ал. 1 от закона. Поради това след връщането на преписката на административния орган, той е длъжен да прецени представените доказателства и извърши проверка на съдържащи се в тях факти и обстоятелства. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,