Решение № 909 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2008 г.

Решение № 909 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Началника на РДНСК - Враца и Анатоли Петров Величков от гр. Мездра, против решение № 5/21.03.2008 г. , постановено от VI-ти състав на Административен съд гр. Враца, по адм. д. № 435 по описа му за 2007 г. , с което е отменена като незаконосъобразна, заповед № ДК-02-ВР-42/9.11.2007 г. на Началника на РДНСК - Враца, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "масивна двуетажна сграда" в недвижим имот УПИ ХVII-238, кв. 2 по плана на гр. Мездра, извършен от Ангел Иванов Маринов, поради доказана търпимост на строежа по смисъла на § 16 ЗУТ. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. Съдът е стигнал до правилния извод, че строежът - жилищна постройка с размери 3.40/3.85 м, и друга, осъществена над съществуващо складово помещение, е незаконен, поради което не попада в хипотезата на § 16 ЗУТ. Жалбоподателят не е изпълнил разпоредбата на § 184 ПЗР на ЗУТ, не го е узаконил, поради което и правилно е било наредено премахването му с процесната заповед. В съдебното заседание от касационните жалбоподатели се явява лично Анатоли Петров Величков, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Началникът на РДНСК - Враца не се представлява. Ответните в касацията страни, редовно призовани, не се явяват, като Ангел Иванов Маринов се представлява от адв. Георгиев, оспорващ и двете касационни жалби. Моли да се оставят същите без уважение, като неоснователни. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди. Допълнителни съображения са изложени в писмен отговор по касационните жалби, съдържащ и искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Процесният строеж попада в приложното поле на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и е в режим на търпимост, т. е. не подлежи на премахване. Решението е правилно, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни за производството страни, процесуално са допустими. По съществото си са неоснователни, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С основание се прави възражението, че и двете жалби елиминират важни по делото доказателства. Административния орган, при издаването на заповедта за премахване на сградата, не е съобразил безспорно установеното по делото, че постройките са изградени през 1986 г. и в случая са налице предпоставките по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, според който строежите, изградени до 7.04.1987 г., без строителни книжа, но били допустими по правилата и нормите, действали по време на изграждането им или са допустими по действащия сега ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат нито на премахване, нито на забрана за ползване. В случая не се оспорва времето на осъществяване на строежа - 1986 г. , цитирано е и в констативния акт, сочи го и експерта, не го отрича и жалбоподателят Величков. От доказателствата по делото и най-вече от заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установява, че строежът е изграден без строителни книжа и макар да не е отговарял на строителните правни норми действували към момента на изграждането му, поради ограничения в квадратурата, същият съответствува и се явява допустим по силата на действуващите към настоящия момент изисквания на ЗУТ за обектите на допъ лващото застрояване. Тези обстоятелства са били съобразени от първоинстанционния съд, който правилно е отменил атакуваната заповед на Началника на РДНСК - Враца, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на процесния строеж. Съдът последователно и задълбочено е проверил фактите, като въз основа на точния им анализ е извел изводи, които се споделят изцяло. А това, че ответникът на се е възползвал от възможността за узаконяване в сроковете и по реда на § 184 ЗУТ, не променя направените изводи, тъй като двете разпоредби не са обвързани. Пред настоящата инстанция не се сочат нови факти и доказателства, които да налагат промяна в изводите на първоинстанционния съд, а тези, представени с жалбата на Величков не касаят настоящия спор. С оглед така изложеното, при липса на касационни основания за отмяна на съдебния акт, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,