Решение № 9329 от 30.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение 330 от 18.01.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 8601/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата Столична община срещу решение на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР), в частта по т. 1, с което е отказана верификация на разходи в размер на 1 218,48 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Касационният жалбоподател - Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не е ясно въз основа на кои доказателства първоинстанционният съд достига до извод за липса на реално извършени услуги от страна на екипа за управление на проекта. Фактът, че е полаган труд в отчетения период, в това число и за процесните дни, не е оспорван от ръководителя на УО нито по време на извършената документална проверка, нито в хода на съдебния процес. Счита, че няма никаква правна пречка, да се изпълнява работа по проект, когато служителят е в отпуск по основното си правоотношение. Извършването на услуги по време на отпуск не прави същите нереални, а извършването им не е опровергано от управляващия орган с конкретни доказателства. Органът не е посочил конкретна правна разпоредба въвеждаща забрана за полагането на труд извън основното правоотношение и по време на отпуск по същото. Прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. Жекова. Ответникът по касационната жалба - ръководителят на УО на ОПРР, счита жалбата за неоснователна. Излага възражения по доводите на касатора, съответни на мотивите на оспорения административен акт. Прави искане съдът да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт З. Игнатов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 14.03.2017 г. между Столична община и УО на ОПРР е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект Ремонт и обновяване на Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии Проф. д-р Г. Павлов, на стойност 1 611 208,52 лв. На 13.09.2019 г. от Столична община е подадено искане за окончателно плащане по договора, придружено от окончателен технически и окончателен финансов отчет. Във връзка с направени от ръководителя на УО искания за допълнения/пояснения, от Столична община са изпратени такива на 17.01.2020 г., 31.03.2020 г., 29.05.2020 г. и 16.06.2020 г. От ръководителя на УО на ОПРР е издадено решение, по т. 1 с което не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 1 218,48 лв, представляващи безвъзмездна финансова помощ, отчетени в изготвеното искане за окончателно плащане, поради липсата на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗУСЕСИФ условия. Посочено е, че от ръководителя на проекта, координатора на проекта, експерта финансово-счетоводна дейност и експерта по строително-монтажни работи са отчетени съответният брой часове, на конкретно посочени дати в периода м.05.2017 г. м.12.2018 г., във време в което лицата са били в отпуск или в болничен или дните са били почивни. Конкретните неверифицирани суми за дейността, отчетена от всяко от лицата, са следните: по отношение на ръководителя на проекта - 476,70 лв., по отношение на координатора на проекта - 291,81 лв., по отношение на експерта финансово - счетоводна дейност - 233,51 лв. и по отношение на експерта по строително-монтажни работи - 216, 46 лв. Изложено е също, че дейностите на тези лица са възложени за работа извън установеното работно време и длъжностна характеристика на основание издадена заповед по чл. 21 от Закона за държавния служител, съответно по чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда. Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че за времето на ползване на отпуск, на съответните служители се дължи заплащане на възнаграждение от работодателя, а не от бюджета на оперативната програма. Разходите за обезщетения при временна неработоспособност не са част от работната заплата, а са обезщетения и не могат да се обвързват с изпълнението на някаква дейност или услуга. Приел е, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за това, че в посочените в решението дни и часове служителите на Столична община, назначени съответно в качеството на ръководител на проекта, координатор, експерт финансово-счетоводна дейност и експерт строително-монтажни работи са полагали труд и са изпълнявали своите функции по проекта, поради което не следва да се извършва верификация и плащане на отчетените разходи. Въз основа на това, първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е нeправилно. Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и 58 ЗУСЕСИФ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. За да откаже верификация на разходи в размер на 1 218,48 лв, по т. 1 от решението, органът се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Съгласно точка 3, за да бъдат допустими, разходите трябва да бъдат направени за реално доставен продукт или извършена услуга. В случая в решението не са изложени факти, съответни на посоченото от органа правно основание. Изложено е единствено, че от служителите в екипа на проекта са отчетени работни часове по време на отпуск, болничен или по време на почивни дни. Органът не твърди в акта си, че през посочените в решението дни и часове, от служителите не са извършвани съответните услуги. Следователно в решението не е налице оспорване от страна на органа на факта на предоставяне на услугите. Поради това не се установява посоченото в решението основание за отказ от верификация - чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Видно от гореизложеното изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт е неправилен. Поради това решението следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да бъде отменено решението на ръководителя на УО и преписката да бъде изпратена на органа за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ако органът счита, че в посочените в решението конкретни дни и часове от служителите от екипа на проекта услуги не са реално извършвани, за да откаже верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, той следва да посочи и обоснове тази си констатация. В противен случай, ако отчетените разходи са за реално извършени услуги предвидени в проектното предложение, те следва да бъдат верифицирани, поради липса на забрана дейности по проекта да се извърщват от служителите в него по време в което те са в отпуск или в болничен, както и в почивни дни. С оглед на изхода от спора и направено от касатора искане съдът следва да осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройство юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да му заплати направените и претендирани разноски в размер на 219,50 лв., от които по 9,75 лв. - държавна такса в първоинстанционното и в касационното производство и по 100, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, размерът на което съдът определя на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 Върховният административен съд