Решение № 5161 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2015 г.

Решение № 5161 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. И. Д., Затвора - гр. П., против решение по адм. д. № 404/2014 г. на Административен съд - П.. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с практиката на ВКС, ВАС и ЕСПЧ. Моли да се отмени решението и се уважи предявения иск. В съдебно заседание заявява, че съдът не е приложил правилно правилата за давностния срок. Ответникът по касационна жалба - Министерство на правосъдието, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Луканова. Счита решението за правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Претенцията на жалбоподателя се отнася за периода от 30.06.2000 г. до 2.10.2002 г. и от 2.10.2002 г. до 10.11.2006 г. Съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 110 ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. От претендирания период за обезщетение до подаването на исковата молба са изтекли пет години, поради което не може да се претендира плащане на обезщетение за периода на престой в затворите гр. В. и гр. Л.. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил правилно решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове от А. Д. срещу Министерство на правосъдието на Р България за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лева за периода от 30.06.2000 г. - 2.10.2002 г. за претърпени неимуществени вреди - унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в затвора В. поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода, поради бездействие на ответника да осигури необходимите по закон условия и за заплащане на обезщетение в размер на 14 000 лева за периода от 13.07.2004 г. - 10.11.2006 г. за претърпени неимуществени вреди - унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора - Л., поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода и за заплащане на лихва до окончателно плащане на обезщетенията. Съдът е приел, че исковете са неоснователни поради погасяването им по давност. Претенциите са за вреди, претърпени в периоди от 30.06.2000 г. до 2.10.2002 г. при престоя в Затвора - В. и от 13.07.2004 г. до 10.11.2006 г. при престоя в Затвора - Л., като е направено възражение от процесуалния представител на ответника, че исковете са погасени по давност и съдът е преценил възражението за основателно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е съобразил приложимия материален закон. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Претенцията на ищеца обхваща периода от 30.06.2000 г. до 2.10.2002 г. и от 13.07.2004 г. до 10.11.2006 г. по време на престоя на ищеца в Затвора - В. и Затвора - Л.. Съдът правилно е съобразил, че считано и от крайната дата на претенцията - 10.11.2006 г. е изтекла давността, тъй като до подаване на исковата молба - 13.12.2013 г. са изтекли пет години, в които може да се претендира плащане на обезщетение. Съдът е разгледал и претенцията в хипотезата на прекратено бездействие на ответника при превеждането му в затвора П. на 17.01.2008 г., като считано и от тази дата е изтекъл периода, в който може да се претендира обезщетение. Доказателствата по делото установяват, че А. И. Д. е осъден на "доживотен затвор", като присъдата е с начало 29.03.2002 г. при първоначално постановен "специален режим". В Затвора - П., Димитров е постъпил на 17.01.2008 г., като преди това е бил в Затвора - В. за период от 30.06.2000 г. до 2.10.2002 г. и в Затвора - Л. от 2.10.2002 г. до 14.11.2006 г. и Затвора - С.. Предявените от него искове срещу Министерство на правосъдието са за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лева за периода от 30.06.2000 г. - 2.10.2002 г. за претърпени неимуществени вреди - унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора - В., поради лоши битови условия в килията и за заплащане на обезщетение в размер на 14 000 лева за периода от 2.10.2002 г. - 10.11.2006 г. за претърпени неимуществени вреди - унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора - Л., поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода. Претендира се и заплащане на лихва до окончателно плащане на обезщетенията. Правилно съдът е приложил разпоредбите на чл. 110 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съгласно които с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, произтичащи от основания, уредени в този закон. Съдът подробно и аргументирано е изложил съображенията си за отхвърляне на предявените искове. Решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер - 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,