Решение № 267 от 3.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2738/2014 г.

Решение № 267 от 3.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2738/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба [община], чрез кмета на общината, срещу решение № 45 от 13.02.2014 г. по гр. дело № 974/2013 г. на Окръжен съд Добрич, с което по трудов спор е потвърдено решение от 04.11.2013 г. по гр. д. № 3174/2013 г. на Добрички районен съд. Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е отменено като незаконосъобразно с възстановяване на работа за заеманата преди уволнението длъжност "младши специалист-местни приходи" в дирекция "Регионално развитие и хуманитарни дейности " към общината. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и необосновано. В новото щатно разписание вече не е съществувала длъжността, от която ищцата е била съкратена и нейната трудова функция не е идентична с тази за длъжността "мл. експерт МДТ", съществуваща при нейното възстановяване на работа по новото щатно разписание. Новата длъжност е експертна, само три от общо 17 длъжностни задължения се покриват със старата. Различни са заложените нови компетентности, затова е бил предвиден друг образователен ценз. Въззивният съд неправилно се е позовал на съдебното решение по предходния трудов спор между страните като е приел, че въпросът относно изискванията за заемане на длъжността се обема от произнесеното там основание за прекратяване на правоотношението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Незаконосъобразно е разбирането, че в случая е следвало да се извърши подбор. Претендират се разноски. Постъпил е отговор от Д. Д. К. Оспорва се касационната жалба на работодателя. Изводът за фиктивно съкращение се подкрепя от доказателствата. Основните трудови функции при двете сравнявани длъжности - стара и нова, са идентични, те се свеждат до обезпечаване, установяване и събиране на местни данъци и такси. Допълнителни функции на публичен изпълнител се възлагат със заповед, каквато не е била представена. Претендират се разноски. С определение № 882 от 02.07.2014 г. на ВКС III г. о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса налице ли е основанието съкращение на щата в случай на закриване по щата на заеманата от служителя длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от тези на предишната, но и нови. Въпросът е конкретизиран относно критерия за идентичност и сходност на трудовите функции при съпоставката на длъжности. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са дали общо споделените от въззивния съд мотиви на първоинстанционния съд, че в конкретния случай съкращението не е било реално, тъй като първо: служителят заемащ новосъздадената щатна длъжност е продължил да изпълнява идентични по характер трудови функции; второ: трудовата функция на ищцата е била премахната, но на нейно място е създадена друга длъжност със сходна трудова функция и трето: длъжностните задължения са били "разпределени", което е било изтъкнато от работодателя при упражняване на оспореното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, в заповедта му. Въззивният съд е добавил собствени съображения в подкрепа на фактическа идентичност, тъй като при конкретната работа определени задължения се определят и от закона, а не само от длъжностната характеристика (чл. 4, ал. 1, чл. 4, ал. 4 ЗМДТ) Въпросът, че за новата длъжност се е изисквал друг, по-висок образователен ценз в сравнение със старата, въззивният съд е възприел като недопустим за преразглеждане довод поради влязъл в сила съдебен акт, постановен при отмяната на предходното уволнение на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ от същата длъжност, от която след възстановяване на работа тя е уволнена и понастоящем Различни са били обаче основанията при спорното понастоящем и отмененото предходно уволнение, както и фактическите предпоставки за тях. В отговор на поставения правен въпрос, Върховен касационен съд, III г. о намира следното: Не е фиктивно съкращението на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, изтъкнато като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с възстановен на работа служител поради това, че след възстановяването му на работа длъжността му вече не съществува в новото щатно разписание, ако закритата длъжност е била трансформирана със запазване на трудовата функция като съдържание на една или няколко длъжности в новия щат при добавени и нови длъжностни задължения и променени условия за заемането им, съществени спрямо тези за закритата длъжност. Тогава са приложими разрешенията, указани в практиката на ВКС съгласно решения № 1002 от 18.05.2000 по гр. д № 2000/99 г., III г. о и реш., № 154 от 2011 г. по гр. д № 1279/2010, III г. о. Съкращението има реален характер и в случаите на трансформиране на длъжности, когато в комплекса на трудовите функции са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, като е неправилно да се приема, че различията в изискванията за заемане на закритата и новосъздадената длъжности са неотносими към приложеното от работодателя основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ. Образователните изисквания за заемане на длъжностна позиция в администрацията са винаги съществени, а въвеждането им от работодателя ще е оправдано и ще отговаря на общото изискване за добросъвестно упражняване на права, ако е свързано с трудовата функция. Задължение за подбор има тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности (реш. № 246 от 23.06.2011 г. по гр. д № 1152/2010 г. III г. о.). Не може обаче на работодателя да се възлага задължение да прави подбор по чл. 329, ал. 1 КТ между служител, възстановен на съществувалата до трансформацията и вече закрита длъжност и назначените на трансформираните длъжности служители, ако само последните имат изискуемото образование за заемането им. Такъв е конкретния случай и касационната жалба е основателна. По силата на трудов договор от 31.01.2007 г. ищцата е започнала работа в ответната община на длъжност "технически сътрудник-касиер", със заповед от 14.01.2011 г. на кмета на общината на основание чл. 44, ал. 1 ЗМСМА във вр. чл. 4, ал. 4 ЗМДТ са й били възложени конкретни длъжностни задължения и не се спори, че към 05.07.2012 г. тя е заемала длъжността "младши специалист-местни приходи" в дирекция "Регионално развитие и хуманитарни дейности" в общинската администрация от която длъжност е била уволнена със заповед от 05.07.2012 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с решение № 96/14.11.2013 г. на ДРС и ищцата е възстановена на посочената длъжност. Тогава уволнението е било отменено поради ненадлежно въвеждане на допълнителното изискване за длъжността от секретаря на общината, а не от кмета, но междувременно и съгласно приетата Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (ПМС № 129/26.06.2012 г.) Общинският съвет е одобрил нова обща численост и структура на общинската администрация, съответно е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 01.11.2012 г. В новия щат длъжност "младши специалист-местни приходи", на която ищцата е възстановена на работа, не съществува. На нейно място е създадена длъжността "мл. експерт МДТ" с аналитични и контролни функции, в длъжностната характеристика на която е посочено като пряко задължение да установява, обезпечава и събира местни данъци с права и задължения на орган по приходите (5.1), участие в производства за обезпечаване данъчни задължения като публичен изпълнител (5. 2), да приема искания за прихващания или възстановяване на надвнесени суми, да съставя актове и фишове за административни нарушения по ЗМДТ, да извършва проверки на декларирани данни от данъкоплатците. Тези дейности и компетенции не са били разписани като преки правомощия или задължения при длъжността "младши специалист-местни приходи", макар и двете длъжности да са имали за цел дейностите, свързани администриране събиране и отчитане на местни данъци и такси в ответната община, съответно оказване "методологична помощ на данъкоплатците". Те не са били и възлагани на ищцата като служител със заповедта на кмета от 14.01.2011 г., същата издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Различният подход при възлагане обема преки задължения е обусловил и изискването на по- висока образователна степен при новата длъжност по утвърденото щатно разписание. За закритата длъжност се е изисквало средно образование, каквото има ищцата, докато за длъжността "младши експерт МДТ" се изисква висше образование - магистър в областта икономиката, счетоводство и контрол. При горните обстоятелства, изводът на въззивния съд за идентичност на старата и новата длъжност е неправилен. Оспорваното с иска съкращение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е за длъжност, която е била единствена при работодателя по силата на утвърдената нова щатна структура По съдържание длъжността "младши специалист - местни приходи" е обемала като конкретни служебни задължения събирането на определени такси, както и приемане, съхраняване и отчитане на паричните средства от данъци и внасянето им в бюджета (ежедневно), а останалите задължения са били разписани общо, няма и данни да са били възлагани на тази длъжност. В новото щатно разписание, при длъжността "мл. експерт МДТ" са разписани конкретни задължения, включително гореизтъкнатите нови, като съдържание на длъжността. Въведени са и по- високи образователни изисквания за нейното заемане, което обуславя извод, че работодателят законосъобразно се е позовал на чл. 328, ал. 1, т. 2 пред. второ КТ, за да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Като е приел обратното, Добрички окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и настоящата инстанция по същество да направи съответните на закона и фактите по делото правни изводи по предявения иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Съкращението е реално. Заеманата от ищцата длъжност е била и единствена при работодателя, тъй като в новото щатно разписание тя не е запазена, а трансформирана в длъжност, натоварена с нови отговорности и изисквания за същата трудова функция. Поради това работодателят не е бил длъжен да извърши подбор и е спазил закона, като е прекратил правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без подбор. Следва да бъде отхвърлен и обусловеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Тъй като отменя решението на въззивния съд изцяло и постановява по същество друго, Върховен касационен съд следва да се произнесе и по разноските. С оглед изхода на делото, следва се уважи искането на касатора за присъждане на разноски, от които пред настоящата инстанция установени в размер на 280 лв (адвокатско възнаграждение и внесени държавни такси в размер на 80 лв.), а заедно с останалите разноски на ответника по иска, с оглед изхода на делото следва да се присъдят общо 580 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.