Решение № 7987 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП против решение 1625 от 06.03.2020 г., постановено по адм. д. 7539/2019 по описа на Административен съд София град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22221718000262-091-001/11.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение 737/30.04.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че липсата на кадрова и материално-техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на договорените СМР не е пречка за признаване на реалността на доставките. Излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на платената държавна такса. Ответникът по касационната жалба ЛИВТАС ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Тодорова оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 08.06.2021 г., в който заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение . Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд София - град е бил Ревизионен акт (PA) Р-22221718000262-091-001/11.10.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение 737/30.04.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който на ЛИВТАС ЕООД са определените допълнителни задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на 18 961,33 лв. за данъчен период м.01.2017г. по фактура 4/25.01.2017г., издадена от ЕМ СПИЙС ЕООД и данъчен период м.12.2017г. по фактура 24/18.12.2017г., издадена от ВАСИЛЕВ БИЛДС ЕООД, ведно с лихвите. С обжалваното решение съдът е приел за установено следното: През ревизирания период основен предмет на дейност на ЛИВТАС ЕООД е строителство на жилищни и нежилищни сгради. Дружеството притежава Удостоверение от Камара на строителите в България l - TV 012304 /протокол 0540/20.06.2013 г./ за строежи Първа група и строежи от 111 до V категория и има издаден Лиценз 2443 от МТИТС за международен автомобилен превоз на товари - Ревизираното лице разполага със собствен офис и е имало назначени по трудови правоотношения лица, на длъжности свързани с предмета на дейност. Относно спорния предмет, с РА е направена корекция на декларирания от жалбоподателя ДДС, по сделки с процесиите доставчици: за ЕМ СПИЙС ЕООД отказан е данъчен кредит в размер на 10 378,00 лв. по фактура 4/25.01.2017г. за данъчен период м.01.2017 г., с ДО 51 890,00 лв., с предмет доставка на услугаи за ВАСИЛЕВ БИЛДС ЕООД, е отказан данъчен кредит в размер на 8 583,33 лв. за данъчен период м. 12.2017 г. по 1 бр. ф-ра 30...024/18.12.2017г. с ДО 42 916,67 лв. с предмет: доставка -услуга. В мотивите на ревизионния акт са обсъдени и анализирани представените от жалбоподателя и събрани документи от доставчиците, както и данните, получени от информационната система на НАП. Изтъкнато е обстоятелството, че въпреки, че са уведомени, доставчиците не са осигурили възможност за проверка на оригинали на счетоводни документи. Също така нито от доставчиците, нито от ревизираното лице са представени данни за водена търговска кореспонденция, конкретни данни за лицата, с които са се развивали търговските взаимоотношения. В заключение е изложен аргумент, че представените фактури, договори, приемо-предавателни протоколи са частни документи и чрез тях се установяват само възникнали облигационни правоотношения, но не и изпълнение на такива. Липсата на материална, ф техническа и кадрова обезпеченост при доставчиците е обосновала извод, че дори и да се приеме, че от ревизираното лице са получени процесиите доставки на услуги, то те не са получени от сочените във фактурите доставчици. Направен е извод, че не са налице доказателства за реално извършване на фактурираните доставки. С оглед на това, ревизиращият екип е приел, че по отношение на претендираното от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит не се доказват материално правните и формални изисквания по смисъла на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.9, ал.1 и чл.25, ал.1 и 2 от ЗДДС за възникването и упражняването му. В мотивите на оспореното в настоящото производство решение е прието, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени обжалвания ревизионен акт, административният съд е приел, че за да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да бъде приспаднат начисления му ДДС е необходимо да притежава фактура, съдържаща изискуемите по закон реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за следващи облагаеми доставки. В случая, фактурите, издадени от процесиите доставчици, преценени във връзка с договорите, приложенията към същите за изпълнени СМР и съставените протоколи обр. 19, отговарят на изискванията по чл. 114 ЗДДС, респективно чл. 226 от Директива 2006/112. За безспорно от фактическа страна съдът е приел, че в двата договора и актовете обр. 19 за извършени СМР е посочен конкретен обект в който са извършени процесиите СМР. Налице е съответствие между сумите, посочени във фактурата, договора и акта за СМР, като в последния конкретно са описани количеството и видът на СМР. Съдът е кредитирал заключението на приетата по делото СТЕ, от която се установява след оглед, че процесиите СМР са реално извършени на място на конкретния обект по всеки от договорите. Констатираното от вещото лице изпълнение на СМР по двата договора съответства на вида дейности, за които са съставени и съответните протоколи, подписани между страните, в които описаните СМР по количества, единични цени и стойности са реално извършени и съответстват на фактурираните услуги /по обща стойност, по обекти и по дати на протоколи на приемане/. Според СТЕ процесиите СМР са извършени на съответните обекти, а от писмените доказателства се доказва и осъществяването им от самите доставчици. От ССчЕ се установява надлежно счетоводно отразяване на спорните доставки и плащането им. Изводите в оспорваното решение са, че приходните органи са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по гореописаните фактури формално и едностранчиво, като са се съсредоточили върху въпроса относно кадровата обезпеченост за осъществяване на доставките. Така постановеното решение е правилно. Първостепенният съд правилно е приел, че оспорването на РА по съдебен ред е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите в изпълнение изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция. Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. Спорът между страните е формиран по въпроса налице ли са реално извършени доставки на услуги и оттам възникнало ли е данъчно събитие между жалбоподателя и неговите преки доставчици ЕМ СПИЙС ЕООД и ВАСИЛЕВ БИЛДС ЕООД. Издадените фактури касаят извършени услуги за СМР. От страна на ЕМ СПИЙС ЕООД, е издадена фактура 4/25.01.2017г. за данъчен период м.01.2017 г., с ДО 51 890,00 лв., с предмет доставка на услуга . За доказване реалността на извършените сделки в ревизионното производство са представени копия на спорните фактури, договор от 05.12.2016г. за изпълнение на строително- монтажни работи, сключен между ЛИВТАС" ЕООД - възложител и ЕМ СПИЙС " ЕООД - изпълнител, съгласно който ЕМ СПИЙС" ЕООД приема извършването на строително-монтажни работи -изграждане на ел. инсталация в обект: обществена сграда с офиси, магазини със складове, бистро, подземен гараж и аптека с к.к. 15,50 м и 20,00м в УПИ II - 457, кв. 16 по плана на гр.София, ж.к. Младост - 2, ул. Св. Киприан 44, в срок до 31.01.2017г. за сума в размер на 62 268,00лв. Протокол 1 /без дата/ за изпълнени СМР през 2016 и 2017г, включващ множество дейности по монтаж на ел. Инсталация; Екселски таблици, наименовани; Оборотна ведомост от 01.01.2017г. до 31.01.2017г.; Аналитичен регистър от 01.01.2017г. до 31.01.20т7г.; Ведомост за граждански договори за септември 2016г., за октомври 2016г., за ноември 2016г., съгласно които на лица - зидаромазач - 4 лица, шпакловчик - 3 лица, кофражист - 3 лица са начислени суми по договор; Разчетно-платежна ведомост за ноември 2016г. Плащането по договора е извършено по банков път съгласно приложени копия от извлечения от банкова сметка. Процесната фактура фигурира в информационната система на НАП в дневник за продажби за съответния период От страна на ВАСИЛЕВ БИЛДС ЕООД е издадена фактура 30...024/18.12.2017г. с ДО 42 916,67 лв. с предмет: доставка -услуга. За доказване реалността на извършените сделки в ревизионното производство са представени: спорната фактура, договор от 23.11.2017г. сключен между ВАСИЛЕВ БИЛДС" ЕООД /Изпълнител/ и Ливтас" ЕООД /Възложител/ с предмет - строително - монтажни работи / СМР/ - монтаж, зидария и др. в обект: Зайцеферма- Свобода, находяща се в с.Свобода, общ.Стрелча, обл. Пазарджик. Основните видове и количества СМР за обекта са посочени в количествено-стойностна сметка /КС /- Приложение 1 неразделна част от този договор. За изпълнението на СМР предмет на този договор, възложителят се задължава да заплати на изпълнителя сума в общ размер на 51 500 с ДДС. Срокът за изпълнение на СМР е 31.12.2017г. Представен е приемо-предавателен протокол за установяване на завършването и разплащането на извършени СМР към 18.12.2017г. Описани са дейности по монтаж на ХР5 1500 кв.м., битомна хидроизолация 8000 кв.м., поставяне на полиетиленово фолио 2000 кв.м. и зидария 500 кв.м. Представено е Приложение 1 към Договор за изпълнение на СМР от 23.11.2017г. /количествено-стойностна сметка/, относно начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи. Заплатено е по банков път. Правилно е посочено от съда, че фактурите, издадени от процесните доставчици, преценени във връзка с приложените договори, количествено-стойностни сметки и съставените протоколи обр. 19, отговарят на изискванията по чл. 114 ЗДДС, респективно чл. 226 от Директива 2006/112. За безспорно от фактическа страна настоящата съдебна инстанция приема, че в актовете обр. 19 за извършени СМР е посочен конкретен обект в който са извършени процесиите СМР. Налице е съответствие между сумите, посочени във фактурата, и акта за СМР, като в последния конкретно са описани количеството и видът на СМР. Несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба за липса на кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на договорените СМР. Твърдението за липса на кадрова обезпеченост при доставчика, не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно - задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Такива обективни данни няма. Правилно първоинстанционния съд е кредитирал заключенията на приетите по делото СТЕ и ССчЕ. Според СТЕ процесиите СМР са извършени на съответните обекти, а от писмените доказателства се доказва и осъществяването им от самите доставчици. От ССчЕ се установява надлежно счетоводно отразяване на спорните доставки и плащането им. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение