Решение № 12940 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2012 г.

Решение № 12940 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 717 от 19.12.2011 г. по адм. д. № 538/2011 г. на Административен съд Плевен с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Румен Стефанов Петков, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22049 от 10.04.2011 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция /РА/, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Румен Стефанов Петков Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 15/190609/33391 в размер на 1733.46 лева. За да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. В случая правилно е констатирано, че това е индивидуален административен акт, който е издаден в предписаната от закона писмена форма, но не съдържа задължителното по закон съдържание и е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 1733.46 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". В акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. Наред с това, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 26, чл. 28, чл. 34 - чл. 36 от АПК. Преди издаване на АУПДВ административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, § 2, чл. 28, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., изискващи при посочване на нередности от кръстосани проверки да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място, както и да се изискат и допълнителни доказателства. В случая земеделският производител не е уведомен за започналото производство по издаване на АУПДВ и не е могъл да даде възражение и да представи доказателства. От доказателствата не е установено недобросъвестно поведение от негова страна, което да е въвело в заблуждение административния орган с деклариране на неверни данни в задължението за единно плащане. Самият административен орган след съответни проверки по задължението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането и е извършил същото. Наличието на недопустими площи е следвало да се установи от административния орган при предходните две проверки. Правилно е прието от съда, че в случая с оглед доказателствата е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., според която задължението за възстановяване, посочено в § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, предвид на това, че не се представят доказателства за направени от ответника разноски за тази инстанция, искането му за присъждане на такива следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение