Решение № 1785 от 16.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 244, ал. 2 АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. С Решение 7026/12.07.2022г. постановено по адм. дело 4141/2022г., Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия е отменил на основание чл. 239, т. 1 АПК влязло в сила Решение 3751/23.03.2021г. на тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. 9946/2020г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Касационното производство е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от Т. Дурмуш, чрез процесуалния му представител адв. Н. Апрахамова, против Решение 1433 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело 620/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 72/07.02.2018 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, относно установените на Т. Дурмуш задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2011 г. в размер на 28 179,87 лв. и лихви 15 940,03 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано, съставляващо касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения, касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Т. Дурмуш оспорва жалбата в представен писмен отговор. Т. Дурмуш обжалва решението на Административния съд Пловдив в частта, в която е отхвърлена жалбата му против цитирания РА, а именно в частта на установените задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2012 г. в размер на 2 262,60 лв. и лихви 1 048,48 лв., за 2013 г. в размер на 9 026,26 лв. и лихви 3 265,67 лв., както и относно установени задължения за ЗО за 2013 г. в размер на 883,17 лв. и лихви 319,53 лв. Според касационната жалба, обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което РА да бъде отменен, в условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в представено писмено становище, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и за неоснователност на касационната жалба на Т. Дурмуш. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество, са основателни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт Р-16002616003565-091-001 от 21.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 72/07.02.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Т. Дурмуш са установени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 28 179,87 лв. и лихви 15 940,03 лв.; за 2012 г. в размер на 2 262,60 лв. и лихви 1 048,48 лв.; за 2013 г. в размер на 9 026,26 лв. и лихви 3 265,67 лв.; вноски за ЗО за 2013 г. в размер на 883,17 лв. и лихви 319,53 лв. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените на лицето задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2011 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част относно определените задължения за 2012 г. и 2013 г. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че през всяка от ревизираните години 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Т. Дурмуш е внасял на територията на страната парични средства, надлежно декларирани пред Агенция Митници като внос от Турция, чийто произход доказва с представени извлечения от банковата си сметка в република Турция, видно от които е получил преводи от три дружества ASYA Nauu.Tic.Ltd.Sti, ADANA Ekspres Umumi Nak и GB Logistik Izmir. Установил е, че съгласно РА сумата на получените парични средства от трите дружества, е приета като доход за облагане по ЗДДФЛ и е определен дължимия данък. За 2011г. съдът е приел за доказана тезата на ревизираното лице, че получените по банков път от трите чуждестранни дружества суми не са негов личен доход, а са приети и в последствие предадени на други български дружества за покриване на задължения на турските дружества към тях, поради което съдът е отменил РА в частта на установените задължения за 2011 г. За 2012г. и 2013г., административният съд е приел за недоказана тезата на ревизираното лице, поради което е потвърдил установените с РА задължения, както по ЗДДФЛ, така и за здравни осигуровки. При обжалване на така постановеното решение пред Върховния административен съд касационната инстанция е приела, че решението в частта му, с която е отменен ревизионния акт в частта на установените задължения за 2011г. е постановено в нарушение на закона, и като неправилно го е отменила. В останалата му част, относно установените на лицето задължения за 2012 г. и 2013 г., касационната инстанция е приела решението за правилно постановено. В производството по отмяна на влязлото в сила касационно решение като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са приети представените от ревизираното лице удостоверение от Болница Медикалпарк, смъртен акт, споразумение за финансиране, сключено между А. Тюркоглу и А. Лтд. от 01.03.2010 г. и споразумение за финансиране, сключено между А. Тюркоглу и Адана Експрес. С решението, с което делото е върнато на касационната инстанция, петчленния състав на ВАС е приел, че в случая е налице непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото и съобразно изложените твърдения в искането, това не се дължи на процесуално бездействие от страна на Т. Тюркоглу. И доколкото, според решението, с новите доказателства се установява и ново обстоятелство основанието за постъпването на суми от двете дружества по сметките на Тюркоглу, което е от съществено значение за делото, това е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на касационния съд, при което да се съобразят и новите доказателства, основание за отмяната. Настоящият касационен състав намира, че чрез представените с молбата през петчленния състав на ВАС писмени доказателства се цели установяване на нови фактически установявания, за което има изрична забрана предвидена в чл. 220 АПК. С оглед възприетото от петчленния състав на ВАС и предвид забраната в касационното производство съдът да установява нови фактически обстоятелства, ще следва решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане и съобразно указанията, дадени от петчленния състав на ВАС в производството по чл. 239 АПК, съдът следва да обсъди съвкупно доказателствата по делото, включително представените и описани по-горе нови писмени доказателства, с които според същия състав се установява ново обстоятелство. Обсъждането на новите доказателства само от касационната инстанция би лишила страните от възможността от една инстанция при тяхната преценка. Съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, и тъй като с представените пред Върховния административен съд нови писмени доказателства страната - жалбоподател пред първоинстанционния съд, се стреми да докаже своите твърдения, трябва да бъде осигурена възможност на страните да упражнят правото си на защита и да изразят съответни доводи и съображения в двуинстанционно производство. Предвид изложеното следва обжалваното решение да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на горните указания. Въпросът относно възлагането на разноските за настоящото производство следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,