Решение № 5248 от 17.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс(АПК). Образувано по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [жк], [улица], [номер], представлявано от изпълнителния директор инж.Г. Тенев, против Решение 2811 от 27.04.2022г. на Административен съд София-град (АССГ), по адм.д.7392 по описа за 2021г., с което отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) УДВ-39 от 25.06.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на адресата на акта са установени публични задължения от неплатена такса В и К регулиране за 2021г. в размер на 41 330лв. главница и 935,49лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно. С писмо от 23.02.2021г. касаторът сезирал КЕВР с искане по реда на чл.19 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ) за преразглеждане на цените на В и К услугите, а КЕВР е бездействала. Това, според касатора, доказва, че КЕВР не престира услуги, срещу които претендира събиране на такси и лишава АУПДВ от основание. Размерът на публичните вземания също бил определен неправилно както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите. Иска се отмяна на съдебното решение и на АУПДВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба КЕВР, чрез юрк.Бельова, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуалон допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния АССГ е бил цитираният АУПДВ, с който на касатора са установени посочения размер публични задължения, представляващи неплатена такса В и К регулиране за 2021г, на основание чл.8, от ЗРВКУ и лихви върху размера на главницата. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. По делото пред АССГ не е било спорно, че касаторът е оператор на В и К услуги по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ и през процесната 2021г., за която не е платил такса "В и К регулиране" по чл.8, ал.1, т.1 от Закона. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на публичните вземания е издаден от компетентен колективен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма. Възраженията по материалната законосъобразност на акта, описани в касационната жалба, са поддържани и пред АССГ и съдът е дал на тези възражения законосъобразен отговор. Вярно е, както поддържа касаторът, че таксата по чл.8, ал.1, т.1 ЗРВКУ е дължима само при предоставяне на услугата по "В и К регулиране". С качеството си на оператор по чл.2 от ЗРКВУ, което не е спорно, касаторът вече е обект на регулиране от КЕВР. Процесната такса, която е част от бюджета на регулаторния орган се събира за административното обслужване на регулирания оператор. Неоснователно касаторът твърди, че непроизнасянето на КЕВР по искането му от 23.02.2021г., с което сезирал Комисията по реда на чл.19 ЗРВКУ за преразглеждане на цените на В и К услугите за 2021г., го освобождава от задължението да внесе процесната такса. Това е така, защото съгласно приетата по законова делегация на ЗРВКУ Наредба за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги (НРЦВКУ), налице са процедурни правила по глава четвърта от Наредбата, както за утвърждаване и одобряване на цени (раздел I), така и за преразглеждане на цени (раздел III). В и К операторът като страна в тези административни производства има право да оспори актовете, действията и бездействията на административния орган, които го засягат. Това обаче няма нищо общо с качеството му на задължено по закон лице за заплащане на такса В и К регулиране за административното му обслужване като оператор. Правилно съдът е приел и че законосъобразно е определен размерът на установените публични вземания и по-специално постоянната и променлива част на главницата за таксата за 2021г. и съответните лихви. В тази част настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150лв. Водим от горното и на основание чл.221, л.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение