Решение № 4019 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2021 г.

Решение № 4019 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2021 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно на А. Г. и на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), подадени срещу решение № 1230 от 6.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1274/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на Я. С. е отменено Решение № 445/11.05.2021 г. на КЗД, в частите, с които:

1. е установено по отношение на Я. С. - зам. председател на Общински съвет (ОбС) - Варна, че чрез изказването "Не съм негър. И няма и да бъда по простата причина, че имам познания. Имам информация, имам умения", направено по време на заседание на ОбС - Варна, проведено на 13.07.2020 г. е осъществил забранена от закона (ЗЗдискр.) пряка дискриминация на основата на защитения признак "раса" по смисъла на чл. 4, ал. 2, с което е нарушена забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

1. е наложена на основание разпоредбата на чл. 47, т. 3 във вр. чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Я. С. - зам. председател на ОбС - Варна, поради установена дискриминация по признак "раса" глоба в размер на 1000 лева, платими на основание чл. 83 от ЗЗДискр. по сметка на КЗД.

1. е дадено задължително предписание на основание разпоредбата на чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на Я. С. - зам. председател на ОбС - Варна да се въздържа от изявления, представляващи дискриминация на основата на защитения признак "раса".

И в двете касационни жалби се поддържа, че съдебното решение е неправилно на основание чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски от страна на Г. и на юрисконсултско възнаграждение от страна на КЗД.

Ответникът по касация С. оспорва жалбите по подробно изложени съображения в писмените отговори и в в писмено становище, депозирано пред съда. Също претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни, поради следното:

Оспореното решение на АС - Варна е правилно, като постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон.

Правилно съдът е отменил Решение № 445/11.05.2021 г. на КЗД, Първи специализиран постоянен състав и в трите негови части. В резултат на извършената по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът обосновано е определил незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт в наличието на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като издаден в противоречие с материалния закон. По изложените от съда мотиви следва да бъдат споделени като обосновани изводите му, че както спрямо касатора А. Г. в качеството му на лице, депозирало първоначалния сигнал в КЗД, така и спрямо което и да било друго конкретно лице не е била осъществена дискриминация по посочения признак "раса" от страна на ответника Я. С. в качеството му на зам. председател на ОбС - Варна. Правилно съдът сочи, че в дадения случай процесното изказване на ответника С. не съдържа словесни изрази, насочени към конкретен субект. Това се явява като задължително условие за съставомерността на деянието с оглед възприетата от страна на законодателя персонална обособеност на този субект чрез въведената дума лице. Така в чл. 4, ал. 2 е посочено, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Също и в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е посочено "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. От цитираните законови правни норми е видно, че нарушението на забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. може да бъде осъществено само спрямо определено лице или лица.

Съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, без да е необходимо цялостното им преповтаряне.

В заключение, в случая не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски, претендирани в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 300 лева. Тази сума следва да се присъди в полза на адвокат К. Владимиров, като за заплащането й следва да се осъди А. Г. и КЗД.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,