Решение № 5339 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2017 г.

Решение № 5339 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М., гражданин на Ш. Л., подадена чрез процесуалния му представител адв. Илариева срещу решение № 145 от 29.11.2016 г. на Административен съд В., постановено по административно дело № 226/2016 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Н. М., против заповед № УРИ-4518-ОЧ-1593/23.09.2016 г. на заместник началник на ГПУ - Б. при РДГП - Д., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Принудително настаняване в СДВНЧ при дирекция "Миграция", на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е незаконосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че не е нарушено правото на изслушване на касатора поради липсата на преводач при издаване и връчване на заповедта за имиграционно задържане. Нарушени са разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 АПК. Ако административният орган беше изслушал г-н Махендрам, той щеше да достигне до извода, че последният е търсещо закрила лице. До приключване на производството по ЗУБ с влязло в сила решение, решението за връщане не се привежда в изпълнение. Принудителното настаняване в СДВНЧ е законосъобразно само когато е възможно да се изпълни решението за връщане. Първоинстанционният съд не е обсъдил представените пред него писмени доказателства, от които е видно, че жалбоподателят е търсещо закрила лице съгласно ЗУБ. Правно ирелевантни са мотивите на първоинстанционния съд относно опасността от укриване по отношение на спряна по силата на закона заповед за извеждане. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание, касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния му представител, в които подробно са изложени съображения по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - заместник - началникът на Гранично полицейско управление - Б. при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д. - редевно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 22.09.2016 г. около 16.30 часа в землището на с. К., общ. М., обл. В., на около 200 метра източно от ГП № 157, граничен полицейски наряд установява и задържа 34 лица, мъже, чуждестранни граждани, без документи за самоличност. Същите са отведени в ГПУ - Б., където било установено, че от задържаните, 26 лица са граждани на Афганистан, 4 на Бангладеш, 1 на Иран, 2 на Пакистан и 1 на Ш. Л. От извършена проверка в масивите с лични данни на МВР не се е установило лицата, както и жалбоподателят, да има регистрирано преминаване през ГКПП на Р. Б. Не са установени адресна регистрация в страната за жалбоподателя, разрешен срок за пребиваване или подадена молба за закрила. Въз основа на това е издадена заповед № УРИ-4518-ОЧ-1592/23.09.2016 г. на Заместник началник на ГПУ - Б. при РДГП - Д., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Р. Б.". Във връзка с така наложената ПАМ "принудително отвеждане до границата на РБ" и за да се осигури изпълнението на тази ПАМ, е издадена оспорената в това производство заповед за настаняване в СДВНЧ. Жалбоподателя е предаден в СДВНЧ, на 23.09.2016 г., видно от приемателно-предавателен протокол № УРИ-4518р-8128/23.09.2016 г. Въз основа на така установените факта съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно заповед № 5935/11.11.2014 г. на директора на РДГП - Д. Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила тъй като от събраните доказателства, в т.ч. докладна записка се установява, че жалбоподателят е бил изслушан, като установените обстоятелства са и въз основа на неговия разказ. Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. За неоснователно е прието възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради липсата на преводач при връчване на заповедта, предвид наличието на отбелязване за присъствието на такъв от английски език. Съдът е посочил, че това възражение е относимо само към упражняване на правото на оспорване в срок, тъй като съществено е само това нарушение, което се е отразило на правото на защита на лицето, адресат на акта. Съдът е приел, че жалбоподателят много добре е разбрал каква е наложената му мярка. След извършена справка съдът е установи, че английският език, макар да не е официален в Ш. Л., според Конституцията на страната е признат за "свързан" език (linked) и се използва широко в образованието, науката и търговията, както и при комуникация с органите на държавна власт и управление. Обоснован е извод за законосъобразност на обжалваната заповед като постановена на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ на жалбоподателя, тъй като лицето е с неустановена самоличност, без документи и представлява чужденец, по отношение на който е налице опасност от укриване. От установените фактически данни - задържане на лицето в близост до границата на страната и при направените справки в масивите данни на МВР е видно, че влизане по установения законов ред на лицето в Р. Б. няма, а именно същият не е влезнал в страната на предвидените за това места - ГКПП, потвърдено от него самия, съзнателно укриване на лицето на територията на Р. България, поради което може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се отклони от изпълнението на наложената принудителна административна мярка по чл. 39а ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Това, че в конкретния случай е влезнал нелегално в страната и се е укривал, не притежава документи за самоличност, съответно води и до обосновано предположение, че има опасност същият отново да се укрие. Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б., в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и т. 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. Правилен е изводът на съда, че в случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно: наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ; неустановена самоличност на чуждия гражданин, предвид липсата на каквито и да са документи за самоличност; преминаване на границата на страната не по установения за това ред и целта на преминаването - използване на страната като транзитен пункт към З. Е.; съществуващата опасност от укриване на чужденеца. При точно установената фактическа обстановка, обоснован е изводът за законосъобразно упражнени правомощия на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на касатора в специален дом за временно настаняване на чужденци. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Неоснователни са наведените от касатора възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради наличието на висящо производство по молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От представената в първоинстанционното производство информация от ДАБ се установява, че касаторът е регистриран в Държавна агенция за бежанците при МС на 7.11.2016 г., като с решение № УП ОК-5 от 15.11.2016 г. молбата му е отхвърлена. С решение № 1439/7.03.2017 по адм. д. № 12718/2016 г. по описа на АССГ, първо отделение, 10 състав, е отхвърлена жалбата на М. Н. срещу решение № УП-ОК5/15.11.2016 г. на интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на М. Н. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. По делото не са представени доказателства за обжалване на посоченото решение на АССГ. В тежест на касатора в настоящото производство е да установи, че е налице висящо производство по молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Както правилно е приел и първоинстанционнният съд, визираните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила поради липсата на преводач при връчване на заповедта, предвид наличието на отбелязване за присъствието на такъв от английски език е относимо към правото на оспорване срок, което в настоящия случай е сторено. От представените по делото доказателства се установява, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила които да обосновават материална незаконосъобразност на акта. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,