Решение № 2737 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 826 от 22.06.2023 г., постановено по адм. дело 335/2023 г. Административен съд София област (АССО) е отменил по жалба на З. - В. Л. ЕООД, с [ЕИК], заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С1952-0476967/31.01.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол (ФК) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект снек-бар, находящ се в гр. Етрополе, бул. Руски 46, стопанисван от З. - В. Л. ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности в ГД ФК при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Ерска. В същата се прави оплакване, че решението на АССО е неправилно като постановено в нарушение на материалния и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССО, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество З. - В. Л. ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, Община: Етрополе, Област: София, ул. Кирил и Методий 55, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на ПАМ ФК-С1952-0476967/31.01.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на З. - В. Л. е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект снек-бар, находящ се в гр. Етрополе, бул. Руски 46, стопанисван от З. - В. Л. ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС безспорно е установено, като на 07.01.2023 г. в 14:24 ч., при извършена контролна покупка на 2 бр. кафе и 1 бр. портокалов сок на обща стойност 3,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от от наличното и работещо към момента на проверката фискално устройство (ФУ) с ИН на ФУ ED 308258 и ИН на ФП 44308258, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. За установяване на посочените обстоятелства в хода на проверката е изведен дневен отчет (ДО) 0012138/07.01.2022 г., копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за дата 07.01.2022 г. и опис на наличните пари в каса към момента на започване на проверката. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) серия АА 0476967/07.01.2022 г., подписан без възражения от управителя на дружеството и салонния управител на снек-бара. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Според административния съд, обаче, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са бланкетни, общо формулирани, формални изявления, нямащи характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай - за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Решаващият съд е приел, че липсва яснота кои конкретни факти и обстоятелства са съобразени при определянето на срока на мярката, както и въз основа на какви данни се приема, че конкретното нарушение води до отклонение от данъчно облагане и има за резултат неправилно определяне на размера на данъчните задължения на търговеца. 3. Приел също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като не е извършил преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, не е взел предвид липсата на информация за предходни нарушения или такива, извършени към момента на проверката и не е съобразил обстоятелството, че липсват също и данни какъв е обичайния оборот на снек-бара и как той може да бъде съотнесен към местоположението на обекта и вида на предлаганите стоки. Според съда запечатването на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на адресата, като по този начин се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. 4. На отделен ред е посочено, че доколкото в случая няма данни за съставен АУАН и издадено НП за същото нарушение, то според съда заповедта за налагане на ПАМ не може да се счита за издадена при несъобразяване с Решение от 4 май 2023 на СЕС по дело С-97/21 г., поради което е отхвърлил направените от дружеството възражения в тази посока. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд София област е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности в ГД ФК при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, като срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретни факти от обективната действителност като: тежестта на извършеното нарушение, характера на упражняваната дейност, местоположението и големината на търговския обект, както и възможността за реализиране на значителни обороти предвид множеството клиенти. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 07.01.2023 г. в 14:24 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - снек-бар, находящ се в гр. Етрополе, бул. Руски 46, стопанисван от З. - В. Л. ЕООД, с [ЕИК], се констатира, че за направена контролна покупка на 2 бр. кафе и 1 бр. портокалов сок на обща стойност 3,00 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издаден ФКБ от наличното и работещото в обекта ФУ с ИН на ФУ ED 308258 и ИН на ФП 44308258, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП cep. АА 0476967/07.01.2022 г., подписан без възражения от присъствалите на проверката управител на дружеството и салонен управител на снек-бара, като нарушението се установява от разпечатани: ДО 0012138/07.01.2022 г., копие от КЛЕН за дата 07.01.2022 г. и опис на наличните пари в каса към момента на започване на проверката. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, като ги намира за правилни, обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, следва да се вземат предвид при определянето на срока, а това в случая не е сторено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на срока на ПАМ са изложени бланкетни мотиви, като от съдържанието на обжалвания административен акт липсва яснота как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, налични ли са други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на 14-дневен срок за налагане на ПАМ. Няма данни за оборотите и печалбата на снек-бара, които да бъдат съотнесени към местоположението на обекта и вида на предлаганите стоки, а от друга - съпоставени със засегнатите обществени отношения. Предвид обстоятелството, че липсват каквито и да било конкретни мотиви, свързани с дадените субект и фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката е надлежно мотивиран. В случая бланкетно е посочено, че са съобразени: характера на осъществяваната в обекта дейност, неговото местонахождение, площ и клиентопоток, но същите, без конкретни доказателства, не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това следва да се посочи, че обстоятелството, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Като допълнителен аргумент следва да бъде посочено обстоятелството, че в заповедта за налагане на ПАМ срокът на мярката е нанесен на ръка, което поражда съмнения за бланкова заповед, без конкретни мотиви в тази й част. На следващо място настоящата касационна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона и при неспазване на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, поради което правилно първоинстанционният съд е преценил оспорената заповед като незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, Административен съд София - област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по касационната жалба. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,