Решение № 2173 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2018 г.

Решение № 2173 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6376/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. П., чрез адвокат В. К., против решение № 148/29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 675/2017 г. по описа на Административен съд – П.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че искът на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява неоснователен. Обоснован е изводът на съда, че в процесния случай е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, но липсват доказателства за реално настъпване на претендираните имуществени вреди. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административният съд – П. е отхвърлил иска на Ц. П. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. /ОДМВР гр. Б./ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 195, 80 лева, от които 150 лева заплатен адвокатски хонорар във връзка с оспорването по съдебен ред на Наказателно постановление № 105/2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Б., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, и 45, 80 лева, представляващи лихва за забава за периода от 30.11.2014 г. до 30.11.2017 г. С решение № 1713/23.09.2013 г., постановено по НАХД № 1821/2013 г. по описа на Районен съд – Б., е било отменено Наказателно постановление № 105/2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Б., с което на Ц. Пейчев е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ за извършено нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ. Горепосоченото решение на РС – Б. не е обжалвано и е влязло в сила на 22.10.2013 г. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочил е, че по делото на РС Б. е било представено само адвокатско пълномощно, но не и договор, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение. Едва при депозиране на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено възнаграждение в размер на 150 лева. Поради това съдът приел, че ищецът не е доказал реално настъпила вреда, поради и което отхвърлил изцяло исковата претенция. Така постановеното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на сумата от 45, 80 лева, представляващи лихва за забава за периода от 30.11.2014 г. до 30.11.2017 г., но е неправилно в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 150 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с оспорването по съдебен ред на Наказателно постановление № 105/2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице; настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 105/2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Б., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 150 лева. Видно от приложеното по делото на РС - Б. пълномощно, същото е копие, изпратено до съда, като в него ясно се различава номера на пълномощното от кочана – 03230, а посочената дата на подписването му е 16.05.2013 г. Като доказателство към исковата молба е представено копие на Договор за правна защита и съдействие серия № 03230 и дата 16.05.2013 г., в който е посочено, че Ц. П. е ангажирал адвокат В. Крумова за "процесуално представителство по НАХД № 1821/2013 г. на РС - Б. до окончателен съдебен акт", като договорената сума е 150 лева, заплатена в брой. Настоящият състав счита, че така представеното доказателство доказва реално заплатен адвокатски хонорар от страна на ищеца, представляващ имуществена вреда, пряко произтичаща от отмененото от съда като незаконосъобразно Наказателно постановление № 105/2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Б.. Това е така, защото представените копия на пълномощно и договор на правна защита и съдействие са двете страни на един и същи лист от адвокатски кочан, предвид наличието на идентичност на номерата върху тях. Въз основа на изложеното, касационната инстанция намира заявената претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 150 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, за доказана и основателна. Направеният от ищеца разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление следва да се приема като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера административен акт. Налице са всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция на Ц. П. за заплащане на имуществени вреди в размер на 150 лева, като бъде постановено ново, с което се осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. да заплати на Ц. П. имуществени вреди в размер на 150 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 105/2012 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2017 г., до окончателното заплащане на сумата. Правилно е решението в частта му, с която не е уважена исковата претенция за присъждане на сумата от 45, 80 лева, представляващи лихва за забава за периода от 30.11.2014 г. до 30.11.2017 г., поради и което в тази му част то следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като по исков ред се претендира възстановяването на съдебни разноски, които не могат да се търсят по друг ред поради липсата на уредба в съответния процесуален закон, приложение намира разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исковата молба играе роля на покана, поради което законната лихва за забава за период, предхождащ подаването на исковата молба, не се дължи. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Пред първоинстанционния съд са сторени разноски в общ размер на 310 лева – 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатен адвокатски хонорар в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 07079 от 28.11.2017 г. Пред касационната инстанция сторените разноски са в размер на 5 лева заплатена държавна такса. Спрямо уважената част от исковата претенция, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 245 лева, от който 15 лева заплатени държавни такси пред първоинстанционния и касационния съд и 230 лева за адвокатско представителство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,