Решение № 1471 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2009 г.

Решение № 1471 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иглика Стефанова Георгиева от Варна, против Решение № 589/08. 04. 2009 г. по адм. д. № 2241/2008 г. на Административен съд - Варна, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Областния управител на Варна и заинтересованите страни в писмените си отговори по касационната си жалба от 16.05.2009 г. и 19.05.2009 г. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по сочените в нея отменителни основания. Считат, че при постановяване на решението си съдът се е съобразил с изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ според която, за всеки имот ПНИ следва да осигури достъп до улица или път. От назначената по делото СТЕ е установено, че проектираната с плана задънена улица осигурява достъп до имот № 2140, което отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съображенията за неравност на предвиденият за улица терен и необходимостта от допълнително укрепване на терена са обстоятелства извън законосъобразността на административния акт. Правят се искане да се отхвърли като неоснователна касационната жалба и се остави в сила решението на Варненския административен съд. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението на административния съд е в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Планът, в това число и в оспорваната му част, осигурява достъп до улица на три имота с допустимата минимална широчина, което го прави в съответствие с изискванията за устройство на територията. Втория предлаган от вещото лице вариант засяга имоти на други лица. По тези съображения намира касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. По адм. д. № 2241/1008 г. на Административен съд - Варна Стоянка Петрова Стефанова, като пълномощник на Иглика Стефанова Георгиева от гр. Варна е обжалвала Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти (ПНИ) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница, общ. Варна, обл. Варна, в частта му по отношение на имоти № 2140 и 4338. Основния довод за незаконосъобразност на заповедта е бил, че достъпа до притежавания от жалбоподателката имот № 2140 е осуетен от отредения за заинтересованите страни имот № 4338 а същевременно новопроектирания по ПНИ за достъп до път не съществува на терена и не отговаря на изискванията по чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. С решението предмет на касационната жалба въз основа заключението на назначената по делото СТЕ съдът е приел, че проектираният с ПНИ път осигурява достъп до имота на жалбоподателката и същият отговаря на исканията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ - предвиден е достъп до улица с допустимата по горната разпоредба широчина- най-малко 3,5 м. Уширение за обръщане не е предвидено, тъй като дължината на улицата е 52 м., т. е. по-малко от предвидените с чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ 100 м. Приел е доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на заповедта на областния управител поради голямата денивелация на терена през който е предвидено да преминава улицата и необходимостта от допълнителното укрепване на терена за неотносими към законосъобразността на оспорения административен акт. Според него, преминаването на улицата по начина определен със заповедта или през имот № 4338, каквото е искането на жалбоподателката е въпрос по целесъобразност. Касае се до два еднакво законосъобразни начина на разрешение на спора като конкретния избор е въпрос на оперативна самостоятелност на административния орган, което не е предмет на съдебен контрол. По тези съображения е отхвърлил като неоснователна жалбата на Иглика Стефанова Георгиева от гр. Варна, срещу заповедта на Областния управител на Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание м. " Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на кв. Виница, общ. Варна, обл. Варна. Решението на административния съд е правилно и обосновано. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е съобразена с изискванията на материалния закон, в случая с разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. С цитираната разпоредба е предвидено, че ПНИ следва да бъде така изработен, че да осигури за всеки имот достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите от 5 м. Допуска се проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти с широчина най-малко 3,5 м., като задънените улици по-дълги от 100 м. следва да завършват с уширение за обръщане на транспортните средства с радиус по осовата линия не по-малък от 10 м. От назначената и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че до имота на жалбоподателката с ПНИ е предвиден достъп чрез задънена улица, която е с широчина 3,5 м. Чрез нея се осигурява достъп и до съседните на жалбоподателката имоти- тези с № 2141 и 2139. Чрез така предлагания достъп, не се засяга площта на нито един от тях. Според заключението на СТЕ, преминаването на улицата през имот № 4338, каквато е претенцията на жалбоподателката, е свързано с намаляване площта на имот № 4338 от 2124 кв. м. на 1824 кв. м. и с промяна в площта на останалите съседни имоти. Имот № 2141 от 600 кв. м. се увеличава на 700 кв. м. а имот № 2139 от 600 на 680 кв. м. При тези обстоятелства Върховния административен съд намира за правилни изводите на административния съд за законосъобразност на административния акт в обжалваната му част. Императивно изискване на нормативния акт е ПНИ да осигури достъп на всеки имот до улица или път с минимална широчина от 5 м. Ако конкретните условия на терена не позволяват това и няма друга възможност за осигуряване на достъп до имота, се допуска проектиране на задънена улица с широчина по-малка от 5 м., но не по-малко от 3.5 м. В конкретния случай с предлагането разрешение с ПНИ е осигурен достъп до имота на жалбоподателката. Проектирано е достъпа до имота да се осигури чрез задънена улица, което е съобразено с достъпа до съседните имоти на този на жалбоподателката. Чрез проектирания достъп се запазва цялостта и ненакърнимостта, както имота на жалбоподателката, така и тези на съседните имоти, които улицата обслужва. Преминаването през имот № 4338 е свързан с намаляване площта на имота и промяна в площите на останалите три имота, които улицата би обслужвала. Така предлагането разрешение с ПНИ в съответствие с изискването за правилно устройство на територията. Доводите на касатора за неравния терен и нуждата от допълнителното му укрепване са неотносими към законосъобразността на административния акт. Правилни в тази насока са изводите на административния съд, че се касае до въпрос по целесъобразност, който е в изключителната компетентност на административния орган и не е предмет на съдебен контрол. Неснователни са и възраженията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението си съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя изложени в жалбата му и в съдебно заседание от 11.03.2009 г. По същество и в основната си теза те се припокриват с тези в писмените му бележки от 19.03.2009 г. При тези обстоятелства не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания. Решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение