Решение № 9750 от 2.11.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение02.11.2022 г.докладчик т Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 131/24.01.2022 г. по адм. д. 33/2021 г. на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ "мотивиран отказ" на главния архитект на район Централен" при Община Пловдив с изх. 94012- 4459/7/ от 11.10.2018г. за одобряване на технически инвестиционен проект за Промяна предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз", находящ се в УПИ VIII-540, кв. 143 по плана на Трета градска част - Пловдив, [улица] и допълване на разрешение за строеж N° 177/10,12,2014г.

ВРЪЩА преписката на главния архитект на район Централен" при Община Пловдив за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Й. Хисарова, [ЕГН] сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин/ разноски за две инстанции

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на Д. Хисар, [ЕГН] сумата от 1350 лв. /хиляда триста и петдесет/ разноски за две инстанции.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на А. Хисар, [ЕГН] сумата от 1350 лв. /хиляда триста и петдесет/ разноски за две инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Хисарова, Д. Хисар и А. Хисар чрез техния пълномощник срещу решение 131/24.01.2022 г. по адм. д. 33/2021 г. на Административен съд Пловдив. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -главният архитект на община Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. Хисарова и наследодателя на Д. Хисар и А. Хисар -И. Хисар срещу "мотивиран отказ" на главния архитект на район Централен" при Община Пловдив с изх. 94012- 4459/7/ от 11.10.2018г. за одобряване на технически инвестиционен проект за Промяна предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз", находящ се в УПИ VIII-540, кв. 143 по плана на Трета градска част - Пловдив, [улица] и допълване на разрешение за строеж N° 177/10,12,2014г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесният отказ е издаден от предметно и териториално компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма. При разрешаване на исканото преустройство, гаражите ще започнат да обслужват неограничен брой външни лица и те ще се превърнат в обект с обществено-обслужващо предназначение. В проекта не са предвидени мероприятия за усилена защита от шум, достигащ до обитателите на съседните жилищни сгради, по начин, който да обезпечи тяхното здраве, почивка и нормални условия на труд. Процесното разрешение за строеж N 177/ 10.12,2014 г., издадено от Главен архитект на район Централен" е изгубило правното си действие на основание чл. 153, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като в диспозитива на нормата законодателят не е употребил терминът давност", какъвто например е употребен в чл. 67 от Закона за собствеността, поради което и този срок не може да се определи като давностен. С оглед обстоятелството, че правното действие на разрешението за строеж е изтекло и не са упражнени правата по чл. 153, ал. 4 от ЗУТ, то към настоящия момент няма как да бъде допълнено по реда на чл. 154 със заповед за допълване. Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон при следните съображения: Като мотив в обжалвания мотивиран отказ е посочено, че не се установява да са изпълнени изискванията за прилагане на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Според цитираната разпоредба към датата на издаване на обжалвания отказ след издаване на разрешението за строеж изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Тези изменения се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им. В случая единствените заинтересовани лица са жалбоподателите като собственици на имота и строежа, поради което в конкретния случай нормата на чл. 149, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 39, ал. 2 ЗУТ не намира приложение. В разглеждания аспект следва да се третира като неправилен и мотивът на административния орган, че техническият проект не отговаря на изискванията за недопускане на наднормени нива на шум. В случая с решенията по предходни дела -дело 1530/2017 г. на Административен съд Пловдив, чието решение е оставено в сила с решение по адм. д. 12821/2017г. на Върховния административен съд, които решения са в смисъл на отмяна на обжалван мотириан отказ за същото преустройство, е установено безспорно, включително и от заключнието на вещото лице по настоящето дело, че имотът се намира в смесена многофункционална зона , като проектът "промяна на предназначението по време на строителството на гараж в автосервиз" не променя вида на застрояването, което остава допълващо, без промяна в конфигурацията и строителството и няма да доведе до превишаване на зададените по подробния устройствен план показатели за съответния УПИ, тъй като промяната не засяга геометрията и стереометрията на сградата. По отношение претендираната промяна на предназначението на обекта и допълване на разрешението на строеж не е приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ, тъй като тя касае промяна на предназначението на част или цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони и когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Тази разпоредба не е относима касателно настоящия казус, тъй като, както се посочи имотът попада в смесена многофункционална зона. След като не попада в жилищна, вилна или курортна зона, то доводите в такъв смисъл са неотносими. От заключението на вещото лице се установява безспорно, че строежът, за който е издадено разрешение за строеж 177/10.12.2014 г. е напълно осъществен. Според чл. 157, ал. 1 за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. В случая е даден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа на 18.11.2015 г. Към датата на постановяване на обжалвания мотивиран отказ-11.10.2018 г. за загубване на правното действие на разрешението за строеж не е изтекъл нито тригодишният срок по чл. 153, ал. 2, т. 1 ЗУТ, нито петгодишният срок по чл. 153, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Поради това както изводът на административния орган, така и изводът на решаващия съд, че разрешението за строеж е изгубило своето правно действие е незаконосъобразен. Предвид изложеното, като е приел обжалвания мотивиран отказ за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с приложимия материален закон. Решението като материалнонезаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго в смисъл на отмяна на мотивирания отказ, като делото се върне като преписка на административния орган за издаване на акт съобразно мотивите на настоящето съдебно решение. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касаторите следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции, представляващи възнаграждение за един адвокат както следва: на Й. Хисарова сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин/ , представляваща възнаграждение за един адвокат за две инстанции, на Д. Хисар и А. Хисар разноски за възнаграждение за един адвокат за две инстанции /пред първата инстанция на техния наследодател И. Хисар/ в размер на по 1350 лв. /хиляда триста и петдесет/ за всеки един от тях. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,