Решение № 276 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5900/2007 г.

Решение № 276 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5900/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на И. М. П. против решението от 3.07.2007 г.по гр. дело № 4072/2006 г.на Софийски градски съд,IV "А" отд.с което е оставено в сила решението от 6.07.2006 г., постановено по гр. дело № 4800/04 г.на Софийския районен съд,44 състав. С него е отхвърлен предявения от същата страна срещу С. община-район"Л" установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.)за установяване съществуването на валидно наемно правоотношение между страните за жилище, находящо се в гр. С., ул."С" № 30, ет. 2, като неоснователен. Изложени са касационните основания по чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.)Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба С. о. -район "Л" моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: За да отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.)за установяване съществуването на валидно наемно правоотношение между страните въззивният съд е приел, че наемното правоотношение между тях е било прекратено на 15.02.2004 г.с изтичане на едномесечно предизвестие, характер на каквото има заповед № РД-09- 161/10.07.2003 г.на кмета на район "Л", достигнала до своя адресат на 15.01.2004 г. Касационната жалба е основателна. Данните по делото сочат, че със заповед № 1236/16.11.87 г.на СНС - Ленински район ищецът И е бил настанен в процесното бивше ведомствено жилище. След влизане в сила на ЗОС със заповед № 19/5.12.96 г.на кмета на район "Л" е оформено фактическото обитаване на същия имот. Между страните е подписан договор за наем на 27.06.97 г. Със заповед № РД-09-161/10.07.03 г.кметът на район "Л"е прекратил действието на настанителна заповед № 19/5.12.96 г.на основание чл. 46 от ЗОС, тъй като ищецът не отговарял на условията за предоставяне на общинско жилище под наем - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ППЗОС. Заповедта е атакувана пред Софийски градски съд по реда на ЗАП. С определение от 28.02.2003 г.по адм.дело № 2434/2003 г., потвърдено от ВАС, е прието, че съгласно действащата разпоредба на чл. 46 от ЗОС наемните правоотношения се прекратяват по реда на ЗЗД и за разликата от предишната редакция на текста/ДВ, бр.44/96 г.до ДВ, бр.96/99 г./заповедта за прекратяване на наемно правоотношение не подлежи на обжалване по реда на ЗАП. В разглеждания случай настоящият състав намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)С оглед данните по делото, че заповед № РД-09-161/10.07.2003 г.не е могла да се атакува по административен ред съгласно действащата към датата на издаването й нормативна уредба следвало да се прецени породила ли е тя целения правен ефект да прекрати валидно наемното правоотношение, доколкото същата е предназначена да прекрати административно правоотношение, каквото не е съществувало. Неправилен е изводът на въззивния съд, че заповедта има характер на предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като същата не носи белезите на такова и не е връчена съгласно чл. 238 от ЗЗД. Съдът е следвало е прецени действителните отношения между страните на плоскостта на гражданското правоотношение с оглед данните по делото, че и след издаване на заповед № РД-09-161/10.07.2003 г.ищецът е продължил да ползва жилището/видно от адреса, посочен в исковата молба/. В този случай въззивният съд следва да изследва продължило ли е съществуването на наемното правоотношение между страните, като се изясни и дали е плащана наемната цена предвид характера на наемния договор като консенсуален такъв. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.