Решение № 6231 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15339/2010 г.

Решение № 6231 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15339/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 4.08.2010 г., постановено по адм. дело № 2681/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав, с което е отменен ДРА № 1108/13.09.2004 г., издаден от ръководител екип в ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 1237/18.05.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Елвип" ЕООД - гр. София в общ размер от 7 000 лв. по фактури № 28/15.05.2003 г., № 29/19.05.2003 г., № 31/21.05.2003 г. и № 32/26.05.2003 г., издадени от "Сити студио" ЕООД - гр. Варна. Макар да са посочени общо основанията, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора невъзможността да се извърши проверка в счетоводството на доставчика и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза означава, че не може да се установи дали ДДС по фактурите е начислен. Не е установена според касатора и реалността на спорните доставки - услуги. Представените 2 бр. рамкови договори за сервизно обслужване на кроячна и гладачна техника между доставчика и физически лица не може според касатора да се обвърже с процесните доставки. Относно наличието на ДРА на прекия доставчик, в касационната жалба са изложени оплаквания, че въз основа на него не може да се установи реалността на доставките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Тончева, която е направила искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Елвип" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Албена Драганова я оспорва по съображения, подробни развити в представените писмени бележки, в които е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като въпреки, че доставчикът не е бил намерен на данъчния му адрес, от доказателствата е видно, че е регистрирано по ЗДДС лице, налице са документи за отразяване на фактурите в отчетните регистри и от извършената ревизия не е извършена корекция за същия период. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени ДРА № 1108/13.09.2004 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Елвип" ЕООД - гр. София в общ размер от 7 000 лв. по фактури № 28/15.05.2003 г., № 29/19.05.2003 г., № 31/21.05.2003 г. и № 32/26.05.2003 г., издадени от "Сити студио" ЕООД - гр. Варна, Софийски градски съд е приел, че след като с ДРА № 868/17.12.2003 г., издаден на "Сити студио" ЕООД не е извършена корекция за същия период - месец май 2003 г., то незаконосъобразно на "Елвип" ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. Според съда е установено и начисляването на ДДС по процесните доставки съобразно изискването по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), като този извод е направил от протокол за извършена насрещна проверка по време на ревизията на доставчика и в който е отразено, че процесните фактури са включени в дневника за продажби и справка-декларация за месец май 2003 г., макар че съдът изрично е отбелязал, че доставчикът не е открит на данъчния му адрес. Обжалваното решение е неправилно постановено. Признаването на правото на приспадане на данъчен кредит винаги е предпоставено от извършена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) - прехвърляне правото на собственост или други вещни права срещу насрещна престация, когато се касае за стоки и извършването на услуги отново срещу насрещна престация, когато доставката е свързана с тях. В процесния случай като предмет на стопанските операции на процесните фактури е отразено: сервизно обслужване на кроячна техника, на подлепваща техника, извършване на маркетингово проучване на за продажба на гладачна и подлепваща техника на територията на Варненска и Бургаска области. Доказателства за реалното извършване на тези услуги по делото не са представени. Наличието само на фактури не е достатъчно за да се приеме, че услугите са осъществени или стоките предадени, а само за възникването на облигационни отношения между страните, което замества договора. По делото са представени 2 бр. рамкови договори от 02.01.2003 г., от които е видно, че доставчикът "Сити студио" ЕООД се е договорил с две физически лица - Александър Тодоров Томов и Младен Аурелиянов Йосифов и двамата от гр. Варна. По силата на тези договор физическите лица са се задължили да извършват срещу възнаграждение поддръжка и сервизно обслужване на гладачна и кроячна техника за срок от 1 г. В тези договори не е уточнен обекта, в който ще се извършват договорените дейности, нито има твърдения по делото, че двете физически лица са използвани от доставчика "Сити студио" ЕООД като подизпълнители по договорености с "Елвип" ЕООД. От друга страна няма никакви доказателства по делото, че физическите лица са извършили реално тези дейности и че доставчикът ги е прехвърлил на получателя по процесните фактури, който претендира посоченото по-горе материално право. Следователно, представените по делото рамкови договори по никакъв начин не могат да се обвържат с процесните доставки и недоказването на реалността на доставките на услуги по процесните фактури, неправилно е обусловило решаващия съд да приеме, че издадения на "Елвип" ЕООД данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен. От съдебно-счетоводната експертиза, назначена и изслушана от първоинстанционния съд също не може да се направи извод за реалност на процесните доставки. Представеният по делото ДРА № 868/17.12.2003 г., издаден на "Сити студио" ЕООД, също не води до други изводи, тъй като в него не се сдържат констатации относно реалността на процесните доставки и неизвършването на корекция за периода, не може да бъде самостоятелно основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по издадените от "Сити студио" ЕООД фактури. Този ДРА може да бъде ценен само ако са представени доказателства за реалността на доставките и в подкрепа на тях, но от издаването му за получателя на фактурите не могат да възникнат права, след като не се съдържат конкретни констатации, установяващи реалността на процесните доставки. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на "Елвип" ЕООД срещу ДРА бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Тончева, на дирекция "ОУИ" - гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 530 лв., което се присъжда общо за цялото съдебно производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,