Решение № 7769 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2011 г.

Решение № 7769 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Марийка Стефанова Абрашева от гр. Стара Загора срещу заповед рег. № К-339/14.01.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Поддържа се незаконосъобразност на издадената министерска заповед и се иска отмяната й. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява или представлява от пълномощник. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. За да се произнесе, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по съществото по реда на 168, ал. 1 от АПК съдът я намира за неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма. Видно от съдържанието й тя съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, а именно описание на извършителя, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание за конкретно наложеното наказание, както и това пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва. Съображенията на дисциплинарнонаказващия орган са изложени в справка рег. № 79473/08.12.2010 г. и становище рег. № 79891/10.12.2010 г., към които е налице изрично позоваване в акта, което определя оплакването за неговата немотивираност като неоснователно. Що се касае до допуснатата техническа грешка при посочване на една от относимите правни норми, това не води до опорочаване на ясно формираната воля на органа. Не са допуснати и нарушения на регламентираната процедура, които да са попречили на реализиране правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Дисциплинарното производство е образувано с министерска заповед № К-12521/05.11.2010 г., издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР във връзка с постъпили данни за допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на Абрашева, която заповед съдържа необходимите реквизити по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. С нея жалбоподателката е запозната на 17.11.2010 г. срещу подпис при спазване изискванията на чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, връчена й е покана за даване на писмени обяснения, които са депозирани на следващия ден. Резултатите от извършената проверка са отразени в цитираната по-горе справка, като след запознаването си с нея служителката на 09.12.2010 г. е представила допълнително писмено обяснение. След обсъждане на нейните възражения, министърът на вътрешните работи очевидно е преценил, че предложеното от дисциплинарната комисия наказание "уволнение" не съответства на тежестта на доказаното нарушение, тъй като в издадената в рамките на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР обжалвана заповед не фигурират тези тежки нарушения на служебната дисциплина, които са квалифицирани като използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и злоупотреба с доверие. Става въпрос за вменените във вина на Абрашева дисциплинарни нарушения във връзка с изготвени съдебно-икономически експертизи от името на трето лице. Така служителката е наказана само за неизпълнение на служебни задължения по повод на подписан от нея документ с неверно съдържание по времето, когато е замествала главния счетоводител на областната дирекция на МВР. Съдът счита за доказано приетото за виновно извършено от Абрашева дисциплинарно нарушение, поради което неоснователно е и оплакването за нарушение на материалноправни разпоредби при издаване на заповедта. Установено е, че служителката, в качеството си на заместващо главния счетоводител длъжностно лице съгласно вътрешна заповед, е приела на доклад и е подписала писмо рег. № 25119/28.04.2010 г., адресирано до РУСО - Стара Загора, в което са отразени неверни данни относно осигурителния стаж на служител от дирекцията. Така, без да осъществи необходимия контрол върху удостоверените обстоятелства съгласно длъжностната характеристика на главния счетоводител, чиито функции жалбоподателката е изпълнявала по силата на заместването, тя е предложила писмото за подпис на директора на ОДМВР, в резултат на което на лицето е изплатена недължима сума, впоследствие възстановена от МВР с разпореждане на осигурителния орган. Това нейно действие правилно е преценено като съставомерно по чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР - довело до накърняване правата и свободите на гражданите или затруднило дейността на други служби, държавни органи или организации, за което е наложено и предвиденото дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Поради изложените съображения, не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на атакуваната заповед и жалбата подлежи на отхвърляне. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение